Днес България отбелязва деня на спасяването на българските евреи и почита паметта на жертвите на Холокоста. За една такава жертва, макар и да не е българин, ще стане дума в следващите редове. В тях ще стане дума за един футболист, който от национален герой се превръща в жертва на извращенията на една отвратителна диктатура.

На 13 септември 2005 година Германският футболен съюз създаде ежегодната награда „Приз Юлиус Хирш“, а първият носител е отличието стана Байерн. Баварците бяха наградени заради организирането на Мача на мира, в който клубният тим до 17 години игра срещу сборен отбор на израелски и палестински младежи. Оттогава всяка година се връчва призът за активна борба с расизма и антисемитизма. Един от членовете на журито е Андреас Хирш – внукът на човека, чието име цяла Германия помни и почита.

Хирш е един от първите евреи, играли за немския национален тим. Другият е Готфрид Фухс, който на олимпийските игри в Стокхолм през 1912 година вкарва 10 гола срещу Русия при победата с 16:0. И двамата играят за Карлсруе, който по мощта си в началото на ХХ век може да се равнява на настоящия статут на Байерн. Футболът по онова време сериозно се различавал от настоящия му вид. Карлсруе използвал тактическа схема, която днес мнозина биха приели за лудост – двама защитника, трима халфове и петима нападатели.

Въпреки ниския си ръст и кльощавото телосложение, Хирш е притежавал мощен удар с левия крак. Именно заради това и тогавашния треньор на Карлсруе Уилям Таунли го поставя на лявото крило. През 1910 година Юлиус Хирш е само на 18 години, но печели първата си шампионска титла. На финала е записана победа с 1:0 след продължение над Холщайн (Кил).

Друга разлика между съвременния и тогавашния футбол е заплащането. В началото на ХХ век в Германия футболистите не получават никакви пари. Това се променя едва през 1945 г. Преди края на Втората световна война участието във футболни отбори е с любителски характер и на доброволни начала. Заради това Юлиус поема по стъпките на баща си. Две години се обучава в тестилно производство и след това постъпва на работа в семейната фирма. Едва след завършването на обучение е назначен на пълен работен ден. Въпреки че успява да съвместява ежедневната си работа с футболните мачове за Карлсруе, възникват проблеми, когато лявото крило е викан в националния отбор.

На 24 март 1912 г. Германия гостува на Холандия за приятелски мач в Цволе, а 20-годишният Хирш вкарва четири от попаденията за тима си при равенството 5:5. Другият гол е дело на Фухс. Това се счита за най-силния мач на немския национален отбор до създаването на световните първенства. След срещата цяла Европа научава за наличието на футболния талант Юлиус Хирш. Само 30 години по-късно двамата германски герои ще бъдат заличени от историческите книги. Вместо имената им ще пише, че попаденията са вкарани от централния нападател и лявото крило. Това става след заповед на нацисткия министър на пропагандата Йозеф Гьобелс, който нарежда имената на всички евреи, участвали в спортни състезания след 1908 година, да бъдат заличени.

През 1913 година Хирш се мести на изток и става играч на Фюрт, с който печели титлата през 1914 година. Така лявото крило става първият футболист, станал шампион на Германия с два различни отбора. Само месеци по-късно избухва Първата световна война и Юлиус Хирш отива на фронта, където за проявено мъжество и смелост получава Железен кръст. След края на войната той отново облича екипа на Фюрт, играе един сезон и се завръща в родния Карлсруе, за който се състезава до 1925 г. Тогава е на 33 години и му е трудно да се надбягва с по-младите футболисти. Затова става треньор.

Животът му извън терена също се нарежда добре. Има жена и две деца, всички в града го уважават, а от баща си наследява малка фабрика. Щастието продължава до 1933 година, когато след идването на власт на Адолф Хитлер животът на евреите се превръща в кошмар. На 10 април 1933 години Хирш прочита във вестника, че заради новите правила в Германия няма право да работи във футболния клуб, на който е посветил 31 години от живота си. Освен това му отнемат членската карта на Карлсруе, а големият удар е фалита на фабриката му.

Юлиус Хирш отива в Швейцария, а след това и във Франция. Не намира работа нито във футболните клубове, нито в текстилните фабрики. Семейството му остава да живее в Карлсруе, където едва оцелява с минималните суми изпратени от Юлиус и помощта на нееврейски приятели. През ноември 1938 година той съобщава на съпругата си Елен, че се връща в Германия. Добре осъзнава, че за него няма бъдеще в родината му, но там е семейството му. Не успява да стигне до Карлсруе. На път към дома той получава нервен срив. По някаква причина решава, че жена му и двете му деца са мъртви. Опитва самоубийство, а френската полиция го открива близо до град Комерси с окървавен нож в ръцете.

В продължение на месец Елен не получава никакви новини за съпруга си. Едва в средата на декември 1938 година й съобщават, че Юлиуис е настанен в психиатрична клиника. Лекарите в началото не успяват да разберат кой е той и откъде е. За да го успокоят, го тъпчат с огромни дози инсулин. Заради това бившият германски национал изпада в неколкодневна кома.На 20 юни 1939 година Хирш опитва бягство от болницата. В същия ден вали проливен дъжд, а той е само по болнична пижама и по чехли. Два часа по-късно е заловен при опит за кражба на велосипед.

Три месеца по-късно е изписан под опеката на съпругата му. Докторите са на мнение, че Юлиус Хирш е далеч от излекуване, но не е опасен за обществото. Освобождаването от клиниката спасява живота на бившия футболист. Само месеци след това в клиниката пристигат нацистите с автобуси и всички пациенти са откарани в замъка Графенек, където са подложени на масово изтребление с въглероден оксид.

Животът в Германия продължава да е тежък за Хирш и неговото семейство. На 21 октомври 1940 година на всички евреи в Карлсруе е наредено да съберат малка чанта с багаж, да вземат най-много 100 райхсмарки и да се явят на гарата. На покрива на вагона стоял офицер от СС, който изреждал фамилиите на евреите, които трябва да се качат и да бъдат депортирани. В този ден населението на града намалява с 1000 души. Никой от семейство Хирш обаче не заминава. Децата на Юлиус попадат в подкатегория като наследници на брак между евреин и християнка. Те се явяват по-горна категория граждани от чистокръвните евреи. Това спасява Юлиус като баща на децата. (еврейската му лична карта вдясно)

За да спаси семейството си последващо преследване от нацистите, бившият германски национал се развежда с Елен, а децата му Хайнолд и Естер приемат християнството. На 1 март 1943 година, два дни преди 15-ия рожден ден на Естер, гарата в Карлсруе отново е претъпкана с хора. Офицер от СС отново извиква имена и този път прозвучава фамилията Хирш. Юлиус прегръща семейството си и се качва във вагона. Два дни след рождения си ден дъщеря му получава писмо: „Скъпи мои! Всичко с мен е наред. Пристигнах в Горна Силезия. Сърдечни поздрави и целувки. Ваш Юлиус.“

Семейството му не получава повече никакви известия от него. Влакът доставя Юлиус Хирш в Аушвиц. Хитростта с развода дава ефект. Съпругата и двете му деца са депортирани едва с последния влак през февруари 1945 година и са изпратени в концлагера Терезиенщад в Чехия, където са освободени от съветската армия на 16 юни 1945 г.

Хирш официално е признат за мъртъв през 1950 година, а за дата на смъртта му е посочена 8 май 1943 година. Офицерите на СС в Аушвиц организирали футболно първенство сред концлагеристите. Според една от версиите изнемощелият 51-годишен Юлиус Хирш е поставен вратар на един отбор, въпреки че цял живот е бил офанзивен футболист. Нацисткият треньор на тима му обаче заподозрял, че бившият национал умишлено е пропуснал два гола и наредил разстрел.

Днес на улица „Кроненщрасе“ №62 в Карлсруе е окачена табела, на която пише: „Тук живя Юлиус Хирш, роден през 1892 година, депортиран в Аушвиц, убит в Аушвиц“. На церемонията по връчването на „Приз Юлиус Хирш“ през 2018 година на сцената имаше огромна снимка на бившия футболист. Детски хор изпълни църковния химн „Алелуя“, а след това стотиците присъстващи избухнаха в аплодисменти за бившия германски национал. Юлиус Хирш е бил обожаван по време на футболната си кариера, но не остава забравен и дълги години след смъртта си.
Превод на Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ