Помните ли този лаф: “Ниска топка по тревата, Барзов спира с гърди”. Роди го един известен комик в Татово време, когато в “Левски” блестеше един техничар. Много голям техничар. Малък на ръст, ама голям футболист. Тодор Барзов. Днес Барзата става на 60 години и в рубриката БЛИЦ Архив ще разкажем на по-младите читатели за неговата футболна кариера. Ще говори и самият той...

 

Тодор Барзов е роден на 21 февруари 1953 година в Долна Митрополия. Зодия Риби е. Цялата му фамилия е същата зодия. Даже и синът му, който тръгва по неговите стъпки.

 

“Родителите ми се трудеха в захарната фабрика в Долна Митрополия. Татко беше главен механик, а майка работеше в цеха за локум и халва. Блокът ни беше до игрището. Там ритах по цял ден. След осми клас ме приеха в химическия техникум в Плевен. Увляках се по пинг-понга. Плевенската школа по тенис на маса е знаменита. Тръгнах и по състезания.
Но учителят по физическо ме включи в отбора на техникума по футбол. Станахме окръжни шампиони.  И оттам ме харесаха в детско-юношеска школа След година тренировки заиграх в мъжете на Спартак (Плевен). Бях на 16. Имахме ядро от прочути ветерани - Сашо Върбанов, Челестинов, Пешо Дамянов, Огнян Колев, Димо Димов, Ченков. Аз лъсках обувките на Върбанов. В това няма нищо срамно. Беше масова практика”, спомня си ветеранът.

 

В Плевен той става най-младият капитан в “А” група. На 18 години носи лентата на ръката си. Единственият друг, поел тежкия жезъл на тези години, е Атанас Михайлов-Начко.

 

Барзов играе в Спартак (Плевен) от 1971 до 1976 година. След това е привлечен в “Левски”.  Харесва го Васил Спасов – Валяка. За трансфера помага и Данаил Николов, който е шеф на “сините”. Веднага след като подписва с тима от “Герена”, Тошко става младши лейтенант от МВР. През лятото на 1976 година той пристига в София с червен Москвич – плевенска регистрация. Като го виждат, новите му съотборници го подпукват още от входа на стадиона: “Ей, момко, ти луд ли си, бре? Как ще идваш с червена кола тука. Ще ти я направят на задник. Не знаеш ли какви са ни феновете? Или я пребоядисай, или си купи нов автомобил!”. И Барзов ги послушва. Купува си Лада 1300.  

 

На първата тренировка на “Левски” за сезон 1976/77 идват близо 5000 души. Барзов не може да повярва, че толкова народ се изсипва на стадиона. И то не за мач, а за началото на лятната подготовка. Около него е пълно със светила, с доказани играчи, които само няколко месеца по-рано – през март 1976 година, бият Барселона с 5:4 в турнира за Купата на УЕФА, а преди това елиминират Аякс след изпълнение на дузпи.

 

В началото на Барзов му е трудно. Налага му се да търка пейката. Конкуренцията в халфовата линия е жестока. За четирите свободни места се бият цели 9 души. Тошко е един сред тях. Неговият час настъпва, когато на мач във Варна Стефан Павлов, по-известен като Фифи Перото, получава контузия.

 

“Публиката ме прие веднага. Хареса ме, защото все правех трикове. Просто ми идваше отвътре”, спомня си рожденикът днес.

 

Барзов притежава страхотна техника. Прави уникални за времето си финтове - с лъжливи движения литва противниковите защитници на една страна. И те, докато се усетят, той вече им е скрил топката.

 

На 25 септември 1976 година е дебютът му във вечното дерби. Мачът е култов. Това е първият обрат от 0:2 до 3:2. Барзов излиза титуляр срещу ЦСКА, а останалите 10 от стартовия състав на “сините” са: Стефан Стайков, Николай Грънчаров, Иван Тишански, Стефан Аладжов, Кирил Ивков, Войн Войнов, Йордан Йорданов, Кирил Миланов, Павел Панов и Красимир Борисов.

 

Барзов не вкарва гол, но е един от най-добрите на терена. Кулминацията настъпва в последната минута, когато “Левски” стига до победата след гол от дузпа, дълго оспорвана от “армейците”.

 

На 9 април 1977 година Барзов вкарва първия си гол със синия екип срещу ЦСКА. “Левски” бие с 3:1, а той открива резултата още в 3-ата минута.

 

“Мачът почна. Гледам – “червените” нещо са се разсеяли. Взех топката и направих продължителен рейд. Преминах през трима и стрелях. Ударът ми не беше силен, но кълбото се промуши покрай Стоян Йорданов и влезе във вратата”, разказва Барзов.

 

Павел Панов вкарва другите два гола, но публиката аплодира най-много Тошко. Неговите пробиви са страховити и мъникът вече се е превърнал в любимец на сектор “Б”.

 

“В мачовете с ЦСКА ме пазеха дефанзивните им халфове. Боре Средков играеше много твърдо и ме риташе. А иначе завърши английска гимназия. Той е много добро момче. Но на терена няма приятелство. Във войската още играеше и Пламен Янков. Той беше як и влизаше много здраво. Същевременно псуваше”, разкрива Барзов.

 

 

На 30 май 1979 година е решителният сблъсък за първото място с ЦСКА. А познайте кой е героят? Барзов, естествено! 65 хиляди зрители изпълват до краен предел Националния стадион. “Сините” имат точка преднина и равенството ще им бъде достатъчно, за да ликуват с титлата. В 57-ата минута Антон Милков открива с глава за “сините”. 6 минути по-късно обаче Пламен Марков изравнява, за да се стигне до 78-ата минута, когато най-ниският на терена, с №6 на гърба, сътворява гол-уникат. Барзов прехвърля на два пъти топката над главите на “червените” защитници и когато вратарят Йордан Филипов излиза да го пресрещне, Тошко забива кълбото неспасяемо под горната греда – 2:1 за “Левски”. Голът е определен за №1 в първенството, а “сините” с треньор Иван Вуцов заслужено ликуват със златните медали и шампионския трофей.

 

“Абе, да ви раздадем другия мач по една лупа, че да го виждате Барзата. Малко, но вредно – що е то? Тодор Барзов!”, бъзикат от сектор “Б” вечните си врагове от “Армията”.

 

На 5 септември 1981 година се играе друго култово дерби. Минута преди края ЦСКА води с 2:1 след като е останал с 10 души на терена заради червен картон на Спас Джевизов. В самия край реферът Йордан жежов отсъжда абсурдна дузпа за “сините” заради неправилно дишане на Георги Илиев-Майкъла във врата на Михаил Вълчев. Зад бялата точка застава Тодор Барзов. Ето какво си спомня той от този момент:

 

“Предложих на Панов да я изпълни. Но Пальо ми каза: "Аз не мога да ходя. Бий я ти!" Заложих топката. Преди удара при мен дойде Джони Велинов. И започна да ме обижда. Каза, че няма да я вкарам. И жена ми била такава-онакава. Правеше номера, за да ме разконценрира. Аз шутирах в десния ъгъл. Топката се удари в гредата, но влезе.”

 

Барзов обаче си позволява да покаже среден пръст на Велинов. Вратарят полудява и започва да гони Тошко из игрището, който бърза да се скрие при съотборниците си.

”Аз непрекъснато правех разни атракции. И докато Иван Вуцов ми беше треньор, все ми се караше: "Ти само за публиката играеш!" Той ми се разсърди и за друго. Имах навик да си сипвам концентрат в безалкохолното. Вуцата се усъмни. Попита какво пия. Казах му, че съм на кока кола. Обаче той ме надуши. Помириса чашата и каза, че вътре май има нещо. Аз отговорих: Ако няма водка, няма да мога да ритам. По мое време си беше така. Не бях от режимлиите. Още като юноша в Плевен започнах с биричка. И после айде-айде, минах на концентрат. В "Левски" понякога пийвах по 3-4 водки, но никога преди мач! А когато после заиграх в Гърция, минах на "Узо" заради климата. Там е горещо.
Обаче не пуша. Това ми помагаше много”, откровен е Тодор Барзов, който от 1982 до 1986 година играе в два гръцки клуба – Докса и Паниониос. 

 “Гръцките мениджъри ме следяха. През 1981 г. не ме пуснаха да премина в Кавала. Но година по-късно ме продадоха на Докса (Драма) за 300 000 долара. "Интерспорт” прибра парата. Аз не взех една стотинка. И тръгнах за Гърция като вакло агънце. С два куфара, две деца и 200 долара в джоба.
На всичкото отгоре нашите ми удържаха и половината заплата. За капак ми събираха и партиен членски внос.  Удържаха ми толкова пари, че ако ми ги върнат, ще стана милионер. Станаха цар на наказателните удари.
Там поставих някакъв рекорд. Телевизията направи специално предаване за мен. Вкарах единайсет дузпи поред! После две години играх в Панионис. Това е третият отбор в Атина. Нещо като "Славия". Веднъж вкарах два гола на Олимпиакос. 
 

След победи над тях и "Панатинайкос" ме изнасяха на ръце! И по таверните ми плащаха сметките. Там си бях пълен професионалист.
Дойдох , когато бяхме пред изпадане. А завършихме трети-четвърти. Това ми бяха най-силните ми години. Пикът във футбола!

 Но нашите си взеха парите и ме зарязаха. Никой не ме следеше. Правех фурор, а не ме викаха в националния. Всъщност, играл съм за България – записах 18 мача, но не получавах редовно повиквателни. Особено като отидох в Гърция. Там ме забравиха. 
 

Сетне поиграх в Кипър. На острова имаше доста българи - Йончо Арсов, Румен Горанов, Спас Джевизов, Георги Денев. Терените в Кипър са много твърди. Веднъж паднах лошо и ръката ми започна да се вади от рамото. Накрая болките в краката станаха непоносими. И през 1988 г. спрях”, разказва още Барзов.
 

Тошко е съпруг на бившата баскетболистка на “Левски” Красимира Барзова. Имат син и дъщеря. Единият от внуците му Георги Йомов пък бе един от най-големите таланти в “синята” футболна школа.