Ако беше жив, на 9 декември той щеше да навърши 80 години. Жестоката автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 г. го изтръгна от живота само на 32 години заедно с неговия голям приятел и съотборник Георги Аспарухов - Гунди.

Никола Котков или Котето, както всички го наричаха, беше един от големите български футболисти през 60-те години на миналия век. Неговата кариера е неразривно свързана със столичния Локомотив, където игра от 1956 до 1969 г. С червено-черната раирана фланелка записа 286 мача, в които отбеляза 143 гола. Котето притежаваше перфектна техника и с точни пасове вещо организираше атаките на своя отбор. А ударът на русокосия бомбардир с левия крак беше безпощаден. Беше нападател, от когото трепереха всички вратари, а

когато изпълняваше свободни удари, голът бе почти сигурен.

Не са един и два мачовете с негово участие, които ще се помнят с години. През 1964 г. Локомотив (София) стана шампион на България, а Котков бе с основна заслуга за триумфа на “червено-черните”. Така те дебютираха в турнира за Купата на европейските шампиони. Първият им съперник бе шведският първенец Малмьо. На 10 септември 1964 г. на стадион “Васил Левски” локомотивци изнесоха истинска лекция по футбол на шведите, които гледаха като зашеметени как във вратата им се нижат гол след гол.

Сериалът бе открит още в 6-ата минута, когато Котков прониза мрежата на гостите. Само две минути по-късно отново той удвои аванса на своя отбор. Шведите намалиха разликата, но после Дебърски на два пъти и пак Котков доведоха резултата до 5:1 още през първото полувреме. След почивката вълшебният снайперист продължи наказателната си акция, за да се стигне в крайна сметка до

внушителното 8:3 за Локомотив с 5 гола на Никола Котков -

рекордно за времето си постижение в един мач, което бе надминато 12 години по-късно от Кирил Миланов (Левски), отбелязал 6 гола на Рейпас (Лахти). В следващия кръг от турнира Котков вкара два гола при гостуването на Вашаш (Гьор), но след двата мача унгарците се оказаха крайни победители. През същата тази 1964 г. той стана напълно заслужено футболист номер 1 на България. На 21 септември 1966 г. “Локомотив” (София) постигна най-впечатляващата си победа над ЦСКА с 5:1 (този рекорд бе дублиран през 1995 г.), а Котков отново бе сърцето и душата на “железничарите”. Любопитно е, че и петте гола бяха вкарани от различни играчи, като Котето “се разписа” за петото попадение. На 17 март 1968 г. “Локо” победи “Левски” с 3:1, като Котков отбеляза първия гол направо от ъглов удар - топката се изви като изящна дъга, преди да порази целта. На 1 юни 1968 г. “червено-черните” се наложиха и над ЦСКА. След разменени голове на Дебърски и Димитър Пенев вече се очертаваше логично равенство. И тогава в 86-ата минута зрителите станаха свидетели на истинска атракция. Котков пое топката в наказателното поле по диагонал вляво от вратата, като бе с гръб към нея. С левия крак технично прехвърли Радлев и без да чака топката да падне на земята, от воле я изстреля като снаряд под напречната греда - 2:1 за “Локомотив”. За този гол големият спортен журналист Димитър Попдимитров написа във в. “Народен спорт”:

Котков изпревари в мислите си дори и публиката

Освободи се от Радлев и изпрати топката с такава сила, че само мрежата бе в състояние да я спре. След изкуственото обединение със Славия, през пролетта на 1969 г. Котков изигра 10 мача с 3 гола за тима на ЖСК-Славия, но там той не се чувстваше комфортно. И намери ново предизвикателство, когато се събра с големия си приятел Георги Аспарухов при “сините”, които пък тогава имаха скалъпеното име Левски-Спартак. За двете години там той изигра 36 мача и отбеляза 20 гола. На 7 юли 1970 г. Левски и ЦСКА отново спореха за титлата и мачът помежду им няколко кръга преди края на първенството бе с ключово значение. “Сините” имаха преднина от три точки, а армейците бяха амбицирани да я стопят. И още преди да изтече първата минута, Котков бе в прегръдките на своите съотборници - 1:0 за “Левски”. Пет минути по-късно Жеков изравни, но това далеч не бе всичко. Скоро след това направо от фаул Котето пак изведе “сините” напред. После реализира отсъдената дузпа, а две минути след това Гунди го изведе с пета сам срещу Филипов и той технично го прехвърли -

4:1 за “Левски” с 4 гола на Котков!

Така той стана вторият футболист на “сините” с 4 гола в един мач срещу ЦСКА след Димитър Йорданов (Кукуша), а Левски победи с 5:2. Затова и заслужен бе триумфът му като шампион и носител на купата през 1970 г. - година, в която бе четвъртфиналист в турнира за Купата на носителите на купи и носител на купата по спортсменство. През 1959 г. Никола Котков бе европейски юношески шампион в София, като стана и голмайстор на турнира с 6 попадения. Той има в актива си 26 мача и 12 гола в националния отбор, за който дебютира на 30 септември 1962 г. при загубата от олимпийския отбор на Полша с 1:2, а

последния си мач като национал изигра на 27 октомври 1968 г.

в световната квалификация срещу Холандия - победа с 2:0 в София Участва на световното първенство в Англия през 1966 г. и бе четвъртфиналист за европейско първенство през 1968 г. Най-големият му мач като национал бе при победата над Белгия с 3:0 в световната квалификация през 1965 г. в София, когато вкара два от головете във вратата на “червените дяволи”. На 30 юни 1971 г. Никола Котков тръгна с Гунди за честването на 50-годишнината на Ботев (Враца), за да остане завинаги на прохода Витиня. Посмъртно стана носител на купата през 1971 г., а в негова памет се организира международен детски турнир. Ще го помним като една от големите фигури в българския футбол - любимец на публиката, коректен и обаятелен.
РУМЕН ПАЙТАШЕВ