Жеков е родом от хасковското село Книжовник. Първите си стъпки във футбола ги прави в Химик (Димитровград) през сезон 1962/63. След това до 1968 година е в Берое, където се превръща в звезда. Впоследствие се озовава в ЦСКА. Там нападателят изцяло разгръща огромния си потенциал. На “Армията” е до 1975 година. Печели пет пъти титлата, а четири пъти ликува с Купата на Съветската армия.
Честит рожден ден, бате Петьо! От екипа на БЛИЦ
Забележете само колко са головете му в “А” група – цели 253! 144 от тях са отбелязани с екипа на “армейците”. Шест пъти става голмайстор на първенството. Два пъти с Берое и четири пъти с ЦСКА.
Върхът на страховития му голмайсторски нюх е през 1969 година, когато с 36 попадения става първият българин, носител на “Златната обувка” на Европа. През 1970 печели
“Сребърната”, а през 1973 и “Бронзовата обувка”.
Вкарвал е легендарни голове, включително и в бенефисния мач на големия вратар Лев Яшин през 1971 година в Москва.
Той е единственият капитан, извеждал български отбор на финал на голям турнир. Това се случва през 1968 година, когато нашите губят от Унгария с 1:4 след скандално съдийство финала на Олимпиадата в Мексико.
Ако в онези години технологиите бяха развити като днес, щяхме да видим как великолепният стрелец изпраща топката в целта от всяко кътче на противниковата половина. Ако тогава можеше да се изчисли скоростта на изстрелите му, щяхме да се хванем за главата и да ръкопляскаме. Не че тогава феновете се са го правили... Бомбите
на Жеката са имали средна скорост от 100 км/ч и тези на Роберто Карлос, например, щяха пасти да ядат. Да, така беше, бате Петьо нямаше спирачка и не го интересуваше разстоянието до вратата. Мушкаше е голове включително и от центъра.
По-старите фенове и до днес си спомнят датата 24 март. Годината е 1973. ЦСКА срещу “Левски” в мач за първенство. “Червените” водят, но две минути преди края Павел Панов изравнява. В последната минута Жеков с чутовна тупалка от центъра препарира вратаря Стефан Стайков и вкарва един от най-красивите голове, виждани някога в България. След мача футболният фолклор ражда следния лаф.
“Жеков пита Димитър Марашлиев: “Мара, какъв е резултатът?”, “Как какъв – 1:1”, отговаря съотборникът му. “Как 1:1, бре?! А дай топката, така няма да се разберем!”, извиква Жеката. И изстрелва оня ми ти снаряд. Топката се забива в мрежата, но от мощния удар се връща малко пред голлинията. Стайков чак тогава я улавя, неразбирайки че Бат Петьо му е вкарал гол!”
Редица чуждестранни отбори са на опашката заради Жеков. Най-настоятелни са от Барселона през 1970 година. Каталунците искат на всяка цена голмайстора, но по обясними причини трансферът не е осъществен от комунистическа България. Ако сделката се бе случила, Стоичков нямаше да е първият и единствен засега нашенец, играл за Барса...
Пролетта на 1975 година е дъждовна. Валят не само капки от небето, но и от очите на феновете. Както и от тези на титаничния нападател. Жеков слага край на славната си кариера. Стори го на любимия си стадион “Народна армия” в мача ЦСКА – Черно море.
После животът му не е така слънчев. Дъждът пак вали... Жеков прави прилична кариера като помощник-треньор, но не толкова добра като треньор. В личен план нещата не му вървят стабилно. Финансовата криза го принуждава след време да си продаде най-ценните вещи – трите обувки. Те са продадени за няколко хиляди германски марки.
Наскоро купувачът, пожелал да остане анонимен, предостави уникатите в Музея на славата в Борисовата градина. Направи го няколко дни преди юбилея на Жеката. Тогава очите на славния ветеран отново се напълниха със сълзи. Но този път не от мъка, а от щастие.
