„На южния и северния край на игрището бяха забити по две греди – това бяха вратите. Те бяха подвижни, без мрежи. Билети за мача не се продаваха, не само защото игрището не бе оградено, но и защото самата мисъл за входни билети би се сторила тогава много смешна. С една дума – обстановката беше типична за тогавашните мачове, които се провеждаха в махленски мащаб....

 

Славистите бяха играли вече няколко мача с подобни на тях клубове Савата и Матинката, следователно имаха опит и по-голяма рутина. В замяна на това младият тим на „Левски” притежаваше борбеност и смелост...

 

Понеже мачът беше другарски, двата клуба се бяха споразумели за рефер през първия хафтайм да бъде Васил Петров от Славия, а за втория – Никола Лазаров от „Левски”.

 

За по-голяма обективност на съдийството имаше и жури в състав: Кръстан Поптодоров от Славия и Атанас Янков от „Левски”. Трябва да се отбележи, че този начин на ръководене на мачовете впоследствие се запази за известно време и в състезания за първенство.

 

Наближава 5 часа след пладне, когато свирката на рефера подкани играчите да излязат на игрището. Славистите, облечени в бяла форма с черен триъгълник на лявата страна, в средата на който върху трикольорен фон личаха клубните инициали, излязоха в състав:

Голкипър Стефан Лалов, бегове Павел Грозданов и Асен Дишков, халфбегове Емануил Гешев, Ангел Атанасов и Тодор Калканджиев, форуарди Стефан Чумпалов, Георги Григоров, Тодор Владимиров, Владимир Йерусалимов и Любомир Тодоров.

 

Играчите на „Левски” излязоха във фланелки в клубния си цвят: светложълти с червени линии вертикално, в състав:

голкипър Кирил Григоров, бегове Крум Донков и Константин Георгиев, халфбегове Никола Сираков, Спас Стоянов и Борис Василев, форуарди Владимир Григориев, Цветан Генев, Петър Стоянович, Георги Манолов и Константин Апостолов.

 

... Първият удар има „Левски”. Владимиров от Славия отнема и подава на Йерусалимов. Последният опитва далечен удар към вратата на „Левски”, но голкипърът Григоров спокойно лови.

 

Славия предприема ново нападение с къси и ниски пасове, като работи предимно по крилата – Чумпалов и Тодоров, нещо, което затруднява отбраната на „Левски”.

 

Въпреки това една комбинация едва не завършва с гол във вратата на Славия. Опасността е избегната благодарение на сръчността и умението на голкипъра Лалов, който по това време е един от най-добрите у нас.

 

Нападенията зачестяват, но те са неорганизирани и безрезултатни. Постепенно Славия установява известно игрово надмощие, налага своята игра и все по-често се озовава пред вратата на „Левски”. Капитанът на „Левски” Спас Спасов е навред, където присъствието му е необходимо. Нарежданията му се чуват едно след друго: „Пази си местото, не го оставяй да бие свободно!”.

 

Нека не се забравя, че тогава всеки мач беше и тренировъчна школа, в която и публика, и играчи се надпреварваха да дават съвети и предупреждения кой, къде и как да играе. Намесваше се и журито със своите напътствия към съдията.

 

Малко преди края на полувремето „Левски” организира играта си и на няколко пъти застраши вратата на Славия. Привържениците на „Левски” се ободриха и с викове насърчаваха поименно играчите си.

 

Текат последните минути на първия хафтайм при енергична атака на „Левски”. При една отлична комбинация между Стоянович и Григориев не преминава вратата на „белите” само благодарение на това, че реферът свири „офсайд”. Топката е отправена към половината на „Славия”, оттам със силен удар е върната обратно и в този момент свирката на рефера обяви края на първия хафтайм при едно много хубаво нападение на „Левски”. Резултат 0:0.

 

Вторият хафтайм започна под ръководството на Никола Лазаров от „Левски”. Сега играта е по-спокойна и по-смислена. Не липсваха и красиви моменти, а също така и замислени нападения. Проявиха се отделни играчи като Петър Стоянович, който познаваше футболната игра по-отрано като ученик на цариградския лицей „Галата сарай”. От страна на Славия добри изяви имаха Асен Дишков и Тодор Владимиров.

 

Един силен удар на център форуарда Тодор Владимиров е спасен от голкипъра на „Левски” Григоров, който пада с топката, изпуска я, пак я улавя и я хвърля с ръка.

 

Пред вратата на „Левски” се зареждат критични моменти и няколко минути по-късно втори удар на Владимиров изпраща топката между двете греди. Гол! 1:0 за Славия. Това е първият, последен и победен гол...

 

„Левски” прави размествания на играчите... Това се отразява върху отбраната, която по-успешно се справя с нападенията на Славия...

В един момент на игрището настана суматоха. Капитанът на „Левски” Спас Стоянов седна посред терена. Разтревожени, ние всички го наобиколихме и го отрупахме с въпроси:

- Какво има? Какво ти стана?

Само Спас остана спокоен и донякъде учуден от общото вълнение и отговори.

- Няма ми нищо. Поизморих се, та рекох да си почина.

Мачът продължи без прекъсване и без никакъв друг инцидент.

 

Когато свирката на рефера обяви  края на мача, играчите, заобиколени от близки и приятели, се запътиха към дрехите си, натрупани на два купа извън игрището и пазени зорко от малките запалянковци...”