Каква ирония на съдбата. През декември 1999 година именно Христо Стоичков беше този, който бетонира Иван Славков на власт. Това стана на 5-ия извънреден конгрес на БФС. Тогава Христо излезе на трибуната и предложи, а 370 делегати гласуваха “за”, всеки клуб да има по 1 вот при конгреси. Така по устав мнението на ЦСКА и “Левски” стана равносилно на това на аматьорските клубчета, които лесно биват убеждавани да гласуват за когото трябва. “Не виждам по-подходяща личност, която да застане начело на българския футбол, от Иван Славков”, каза тогава Стоичков. Симпатиите на Славков към Стоичков доведоха и до там, че шефът на БФС си затвори очите, когато точно преди Евро’04 Камата цъфна в лагера на националите във Варзим, започвайки усилено да подготвя почвата да смени селекционера Пламен Марков. Затова и не бе чудно, че през юли, след трите загуби на Европейското, Славков замени Марков именно със Стоичков, без той да има и един ден треньорски стаж.На 17 януари 2005 година Стоичков вече беше сменил плочата, седна на една маса с превратаджиите, които свалиха Славков от власт. Легендарните футболисти и прохождащи управленци обещаха светли бъднини за подрастващите: "Ще се промени изцяло отношението към детско-юношеския футбол и този път това няма да са празни приказки и предизборни обещания". Следващото им обещание беше: “Заявяваме отсега категоричното си намерение да гарантираме дългосрочен срок за работа, в рамките на минимум 6 години, на националния селекционер." Изглеждаха искрени, май всички им повярваха. На този ден дори “Левски” и ЦСКА се обединиха – журналистите Жаклин Михайлов и Георги Атанасов седнаха един до друг, зад бъдещите ръководители.
“Четвъртите в света” разпространиха и официална декларация на паметния ден за новата история на футбола ни. Дори не си струва да коментираме всяко едно обещание на Боби и компания. Само ще споменем: “обещаваме да дадем на българския футбол адекватно настояще и по-добро бъдеще... Веднъж завинаги всички участници във футболния ни живот ще разберат, че правилата се спазват от всички... Заявяваме отсега категоричното си намерение да гарантираме дългосрочен срок за работа, в рамките на минимум 6 години, на националния селекционер... За разлика от досегашната практика, ще създадем органи и комисии с широки правомощия, които ще разследват съмнителни мачове, съдийски прояви или несъвместими с морала деяния на футболни ръководители...” Има ли смисъл да припомняме, че нещата не само, че не станаха по-добре, а в някои аспекти задълбаха дъното.
“Искам да уточня, че това не е бунт или бутане на Батето. Всеки един човек може да се кандидатира на конгреса на БФС. Никой от хората, които са около мен, не е предявил претенции за пост или позиция и аз им благодаря", каза преди осем години Борислав Михайлов. Зад каузата му стояха още Красимир Балъков, Златко Янков и Петър Михтарски. Изборът на Боби за шеф на БФС стана факт на 21 октомври 2005 година. Всички бяха заедно, Михайлов – президент, Стоичков национален селекционер, една идилия. Така и през 2009-та, на следващия Конгрес. “Аз заставам твърдо зад него и нямам намерение да се кандидатирам за неговото място, защото той бе моят капитан и не искам да заставам срещу него”, отсече Стоичков...И капитанът Михайлов получи още един мандат, кандидатурата му беше единствена. Търкулнаха се още 4 години, а през тази предстои нов Конгрес. Нищо обаче не е същото, нито от 2005-та, нито от 2009 година. Боби Михайлов и Христо Стоичков са в открита война, “четвъртите в света” се пръснаха като насекоми. Сираков и Костадинов са в Изпълкома, Лечков мисли повече как да отърве затвора, а за Балъков въобще не се говори като част от тази коалиция. Настъпи ли ново време за преврат?!ЕКИП НА БЛИЦ
