Тази вечер Реал (Мадрид) и Ювентус се изправят един срещу друг във финала на Шампионската лига. За двата европейски гранда това е второ участие в спор за трофея за последните три години. „Бианконерите“ загубиха от Барселона финала през 2015 година, докато през 2016-а „белият балет“ победи Атлетико (Мадрид) след дузпи.

Кралският клуб и „Старата госпожа“ имат и един финал от турнира помежду си. Това е сблъсъкът за титлата през 1998 година. За разлика от настоящия момент, тогава Юве беше в ролята на фаворит, тъй като участваше на трети пореден финал на Шампионската лига – един спечелен през 1996 г. и един загубен през 1997 г. Днешният сблъсък в Кардиф може да е трети финал за Реал (Мадрид) в последните четири години, но през 1998-а „белият балет“ за първи път от 17 години (1981) се появи в мача за трофея от шампионския турнир на Европа.

Тогава Кралският клуб излезе на финала в Амстердам в опит да спечели Шампионската лига за първи път или общо за седми път КЕШ/ШЛ. За последно Реал (Мадрид) беше завоювал отличието през 1966 г. и след това само един път беше играл на финал в турнира – загуба с 0:1 от Ливърпул през 1981 г. На 20 май 1998 година на „Амстердам Арена“ двата отбора разполагаха с играчи, на които предстоеше да впечатлят на Мондиал'98 по-малко от месец по-късно.

На Зинедин Зидан, Дидие Дешан (двамата от Ювентус) и Кристиан Карембьо (Реал Мадрид) предстоеше да станат световни шампиони. По пътя към трофея Зизу и Дешан, заедно с „петлите“, щеше да елиминират Италия с част от съотборниците си в Юве на четвъртфиналте след дузпи. Роберто Карлос (Реал Мадрид) щеше да играе финал, а съотборникът му Давор Шукер щеше да стане голмайстор на световното първенство с шест гола и да изведе Хърватия до третото място.

На 20 май 1998 година Ювентус отиде на финала в Амстердам в ролята на големия фаворит. „Старата госпожа“ тъкмо беше спечелила третата си шампионска титла на Италия за последните четири години. Освен това „бианконерите“ разполагаха с микс от най-добрите италиански и европейски футболисти. В атака бяха Алесандро дел Пиеро и Филипо Индзаги (двамата бяха вкарали общо 39 гола през сезона), а в халфовата линия играеха Зидан, Дешан и Едгар Давидс.

Ситуацията в Реал (Мадрид) беше на обратния полюс. Тимът завърши на четвърто място в класирането, на 11 точки зад Барселона. В Кралската купа „белият балет“ отпадна от втородивизионния Алавес. Острието Раул, който в предишния шампионат беше нанизал 21 гола, сега беше се разписал само 10 пъти през сезона. Кралският клуб имаше проблеми в съблекалнята. Играчите бяха в конфликт с треньора Юп Хайнкес, който беше уволнен след финала в холандската столица.

Ювентус доминираше през първото полувреме на „Амстердам Арена“. Опасни удари на Давид, Дешан и Зидан минаваха близо до вратата на Илгнер. Въпреки това най-чистото голово положение беше за Реал (Мадрид). Миятович центрира, а Раул от вратарското поле пропусна да се разпише. Началото на второто полувреме повтори картината от първата част. Марк Юлиано пропусна за Ювентус пред полупразната врата, а Илгнер изби над вратата удар на Индзаги от воле. Испанският клуб полека успя да спечели повече контрол върху играта. Това се дължеше най-вече на това, че Кристиан Карембьо и Фернандо Редондо неутрализираха Зидан и така спряха извеждащите подавания до нападението на „бианконерите“.

Срещата беше решена от един гол. Негов автор беше тогавашният национал на Югославия Предраг Миятович. Попадението падна в 66-ата минута. И до днес остават съмненията, че черногорецът е в засада при удара на Роберто Карлос към вратата на италианците. При изстрела на бразилеца топката се отби в Марк Юлиано и попадна в Миятович, който преодоля Анджело Перуци и стреля точно във вратата над опита на Пауло Монтеро да изчисти от голлинията. Миятович изтича до пейката с резервите, за да сподели радостта си с Фернандо Санс. Защитникът предишната нощ е сънувал, че Педжа, който беше под въпрос за финала заради контузия, ще вкара гол.

Ювентус прекара оставащите минути до края в опити да изравни резултата. При най-чистото положение Едгард Давидс си проби път през центъра на защитата и се оказа сам срещу Илгнер, но ударът му не успя да затрудни германския вратар на Реал (Мадрид). В добавеното време реферът Хелмут Круг се опита да остави „белия балет“ с човек по-малко. Немският съдия беше готов да покаже червен картон на Кларънс Зеедорф, но се поправи след справка с тефтерчето си, което показа, че преди това холандецът не е имал жълт картон.

Така Реал (Мадрид) спечели шампионския турнир на Европа за първи път от 32 години и за седми път триумфира с трофея. За различната степен на увереност на двата финалиста преди мача говори и един прост факт. Фаворитът Ювентус носи със себе си цял куп бутилки шампанско, а испанците не взимат нито едно шише. „Показаха щедрост. Дадоха ни няколко бутилки, за да празнуваме“, спомня и Миятович.

„Голът беше за моя син. Той е най-красивият и най-ценният в кариерата ми. Гледайки повторенията и опитът на Монтеро да попречи, виждам през каква малка пролука е минала топката. Това беше минута на споделена радост. Никога през живота си не съм се чувствал така“, разказва черногорецът. По това време неговият син Андреа е в тежко състояние заради течност в мозъка. Той почина през 2009 година.

Спечелването на Шампионската лига има изключително сантиментално значение за капитана Мануел Санчис. Роден в Мадрид и продукт на клубната школа, защитникът дебютира за Реал през 1983 година. Три дни след финала в Амстердам той ще навърши 33 години. Неговият баща Мануел Санчис-старши е част от тима на „белия балет“, който печели КЕШ през 1966 година.

„Последните минути на мача сигурно са се сторили цяла вечност за коментаторите и някои фенове, но за мен продължи колкото един удар на сърцето. След като вкарахме гола, времето летеше. Сред всички в отбора имаше едно общо усещане: Мачът свърши. Реал (Мадрид) чакаше за този трофея 32 години. Хайнкес върна брояча на нулата“, твърди Санчис.

Историята в Шампионската лига след това тръгва в различни посоки за Реал (Мадрид) и Ювентус. „Белият балет“ ще спечели още два трофея през следващите четири години и общо четири пъти в годините до 2017-а. „Бианконерите“ път ще участват на два финала (2003 и 2015), които ще загубят. За Зинедин Зидан пък финалът през 1998 година е единственият загубен от него в Шампионската лига. През 2002 година той печели турнира като играч на Реал (Мадрид), а през 2016-а триумфира в надпреварата като треньор на „белия балет“.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ

Ювентус: Анджело Перуци, Морено Торичели, Марк Юлиано, Паоло Монтеро, Анджело ди Ливио (46-Алесио Такинарди), Дидие Дешан (77-Антонио Конте), Едгар Давидс, Джанлука Песото (70-Даниел Фонсека), Зинедин Зидан, Филипо Индзаги, Алесандро дел Пиеро
Треньор: Марчело Липи

Реал (Мадрид): Бодо Илгнер, Кристиан Панучи, Мануел Санчис, Фернандо Йеро, Роберто Карлос, Фернандо Редондо, Кристиан Карембьо, Кларънс Зеедорф, Раул (90-Хосе Емилио Амависка), Фернандо Мориентес (81-Хайме), Предраг Миятович (89-Давор Шукер)
Треньор: Юп Хайнкес

Амстердам, „Амстердам Арена“ - 48 500 зрители
Съдия: Хелмут Круг (Германия)
Жълти картони: Паоло Монтеро, Едгар Давидс (Ювентус); Фернандо Йеро, Роберто Карлос, Кристиан Карембьо, Кларънс Зеедорф (Реал Мадрид)