В рубриката БЛИЦ Архив връщаме назад лентата и се пренасяме в есента на 1996 година.

 

ЦСКА и „Левски” трябва да играят мач от турнира за Купата на Професионалната футболна лига. Още няколко дни по-рано тръгва слухът, че „сините” няма да се явят на стадион „Българска армия”, където по програма е предвидено да се състои поредното издание на вечното дерби. Въпреки това „червените” са в бойна готовност. В Борисовата градина се стичат няколко хиляди души, които заемат местата си по трибуните.

 

„Армейците” излизат да загряват, след което се прибират в съблекалнята. След малко те пак се появяват на терена, водени от главния съдия Димо Момиров и неговите помощници. Цесекарите и арбитрите изчакват 15 минути, както е по правилник. И след като от другата страна на игрището няма съперник, Момиров и „червените” напускат стадиона, а в протоколите е записано „ЦСКА печели 3:0 служебно заради неявяване на отбора на „Левски”.

 

На импровизираната пресконференция тогавашният треньор на ЦСКА Георги Василев напада бившия си шеф на „Герена” Томас Лафчис. Гочето го обвинява, че е в основите на всички скандали в българския футбол в последно време и иска да му бъде потърсена отговорност.

 

Кои са причините за неявяването на „сините”?

 

Лафчис побеснява, когато научава кой е определен за съдия на дербито. Когато чува, че това е Димо Момиров, босът на „Левски” отсича пред подчинените си: „Тия в БФС или ще сменят рефера, или мач няма да има!”. Още същия ден от „Герена” изпращат във футболната ни централа писмо със същото съдържание. Там ясно и категорично е написано, че ако Момиров остане съдия на двубоя, левскарите няма да се явят на 9 ноември на стадион „Българска армия”.

 

Лафчис твърди, че е получил информация от свой източник в Борисовата градина, че варненският арбитър ще подпре здраво ЦСКА. Шефът на „Левски” е категоричен, че Момиров по принцип е човек на „червените” и по-скоро на тогавашния им президент – покойния вече Илия Павлов.

 

Според Лафчис през август същата година Момиров е получил бойната задача да помогне на ЦСКА да спечели тежкото си гостуване в първия кръг на Нефтохимик. Опитите на рефера обаче удрят на камък, тъй като на полувремето в съдийската стая нахлува босът на бургазлии Христо Порточанов. Ексцентричният президент размахва личния си пистолет, заплашвайки съдията и двамата му помощници. През второто полувреме силно стресираният Димо Момиров дава отбой на „червения” план и  обръща свирката – „нафтата” печели с 2:1, след като през първото полувреме губи с 0:1.

 

„Да, Момиров и тогавашните игрички на ръководството на ЦСКА бяха причината да не се явим за мача на 9 ноември 1996 година”, разказва Томас Лафчис.

 

„След този двубой, който така и не се игра, тъй като БФС не посмя да смени съдията, ни предстоеше гостуване в Перник. Бях убеден, че Момиров щеше да ни нашари с картони срещу ЦСКА, за да ни обезкръви в шампионатната среща с Миньор. Предупредихме БФС, че ако до два дни преди вечното дерби реферът не бъде заменен, няма да отидем на „Армията”. Същото казах и на босовете на ЦСКА. Даже им заявих, че не трябва да пускат билети за мача. Те обаче не приеха насериозно думите ми и пуснаха билети. Затова на трибуните е имало зрители”, добавя Лафчис.

 

Любопитно е да чуем и какво твърди Димо Момиров:
„Заради създалата се ситуация и за да не нагнетявам допълнително обстановката, се обадих както на президента на БФС Иван Славков, лека му пръст, така и на дясната му ръка Иван Вуцов. Казах им, че не искам да ръководя мача. Те обаче категорично не се съгласиха.

Когато през 1994 година „Левски“ победи ЦСКА със 7:1, пак аз бях съдия. След мача Лафчис едва не влезе под душа, за да ми каже колко голям и добър съдия съм. А после се разрази този скандал. Такива бяха годините, по това време никой не можеше да му каже нищо.

Спомняте си, че няколко месеца преди въпросния мач с ЦСКА Лафчис извади футболистите на „Левски“ на финала за Купата на България срещу Славия (б.р. - месец май 1996 година). В какви отношения сме с Лафчис след онази случка? Видяхме се след това - все едно, че нищо не се беше случило.“