Бившият футболист Иван Петров е един от лидерите на протестираща Варна. В края на 70-те и в началото на 80-те години на миналия век той е един от най-талантливите играчи в родната “А” група. Иван е част от състава на “Спартак” (Варна), а добрите му изяви не остават незабелязани. Получава повиквателни в националния отбор, където обаче влиза в историята не с действията си на терена, а извън него.
В БЛИЦ вече сме писали за този случай, но сега ще го припомним отново в рубриката БЛИЦ Архив. Причината – публичните изяви на Иван Петров, чрез които той имаше смелостта да поведе народа в морската ни столица в тези тежки времена, накара някои да поизопачат случилото се преди 30 години. И да изкарат Петров едва ли не национален престъпник. Че човекът е сбъркал тогава, сбъркал е - и то доста. Факт неоспорим. Ама чак пък действията му да са равносилни на национално престъпление... Поради това ние решихме да припомним на нашите читатели каква всъщност е истината.
На 27 април 1983 година България гостува на Уелс отново за европейска квалификация. Губим с 0:1 нещастно след гол на Чарлс единайсет минути преди края, като преди това пропиляваме няколко чисти положения. По-интересните събития обаче не са на зеленото игрище.
Преди да отпътуват за Острова, националите са за два дни на лагер- сбор на базата на ЦСКА в хотел "Червено знаме". Божидар Искренов-Гибона, който е известен и със среднощните си финтове, вечерта преди полета е хванат от селекционера Иван Вуцов да пуши от любимия си син "Ротманс".
След като наставникът си ляга, Гиби прескача през балкона и се пуска на обичайния нощен рейд по баровете в центъра на София. Прибира се в 4 часа сутринта. Вместо да се мушне под юргана, Гибона вади поредната цигара и сладко, сладко я смуче в хотелската си стая. В този миг обаче вратата се отваря с трясък. Вътре нахлува Вуцата. “Къде ходиш бе, келеш?! Срама нямаш ли? Утре за Уелс ще пътуваме, мач ще играем, а ти ми скитосваш!”, крещи емоционалният треньор. Гиби е със силно зачервени очи. Смърди не само на тютюн, но и на алкохол.
След лют скандал той за малко да не бъде качен на самолета, но му се разминава. Но забежките на Искренов са дреболия в сравнение с това, което има да се случва в малкото градче Рексъм.
В деня преди мача националите са пуснати да се разхождат по централната търговска улица. В един супермаркет, обзаведен по тогавашната последна мода със скрити камери, влиза футболистът на Спартак(Вн) Иван Петров. И без да му мисли много, националътт си приватизира чифт дънки. Разкопчава широкия си балтон, скрива ги вътре и след като лекичко се озърта, тръгва към изхода.
На вратата обаче освен камерите има и писукащо устройство, които в тия години са напълно непознати в социалистическа България. След като прекрачва прага на магазина, системите се разпищяват и вдигат целия персонал на крака. Идва полиция и арестува нарушителя. Иван Петров е пратен зад решетките и международният скандал избухва с пълна сила.
Благодарение на нашата делегация и на Иван Славков-Батето, който тогава пътува с играчите, както и на уелската футболна федерация, нападателят на Спартак (Вн) е освободен. Разбира се, след като е престоял едно денонощие в следствието. Атмосферата часове преди мача става тягостна. Иван Вуцов вади Петров от групата. Впоследствие футболистът, който е и член на Партията, е изключен от БКП и от редовете на БФС.
След като се прибира в София, той е изправен пред представители на комунистическата власт, които дълго му четат конско. Един от властващите процежда през зъби към виновника: “Момче, знаеш ли какво щеше да ти се случи, ако живееше през 50-те?! Щяхме да те пратим да гниеш в Белене. Ти си изменник на Родината. Ти изложи социалистическа България точно там, където не трябваше – в сърцето на капиталистите!”.
Роднини на Иван Петров правят опити да го спасят от футболното наказание. Ходят чак при Тодор Живков, но и Тато е непреклонен – Иван е накарал цяла България да се черви от срам и трябва да си понесе последствията.
Местните медии пък пускат на първите си страници новината със заглавието: “Българин краде дънки от магазин”.
