След този успех американците побеждават Финландия с 4:2 във финалната група, което е достатъчно на тима за златните медали. В друг мач Съветският съюз разбива Швеция с 9:2, но се задоволява само със среброто. През 2008 г. по случай своят вековен юбилей Международната федерация по хокей на лед (IIHF) избира за събитие № 1 през стоте години на своето съществуване именно „Чудото на леда“, при което отбор от американски студенти побеждава изключително опитния и доминиращ в света на аматьорския хокей СССР.
ПРЕДИСТОРИЯТА
Съветският съюз отива на олимпийските игри в Лейк Плесид въпреки напрежението между СССР и САЩ, което във върхова фаза не само заради Студената война, но и заради нахлуването на Червената армия в Афганистан в края на 1979 г. „Сборная“ е абсолютният фаворит за златото и се очаква останалите отбори просто да водят борба за разпределение на останалите места. След олимпийските игри през 1960 г., когато губи от САЩ и Канада и остава с бронза, съветският тим има само една загуба (от Чехословакия) на Олимпиада. В останалите си 28 мача има 27 победи и едно равенство, като винаги взима златните медали. Воденият от Виктор Тихонов отбор разполага с изключително опитните и превърнали се в легенди Владислав Третяк, Валери Харламов, Борис Михайлов, Владимир Петров, Валери Василиев и Александър Малцев. Освен това в състава са младите и бъдещи звезди на световния хокей – Вячеслав Фетисов, Алексей Касатонов, Владимир Крутов и Сергей Макаров.
Американският тим от своя страна е събран през лятото на 1979 г. след специален кастинг в Колорадо Спрингс, воден от треньора на тима Хърб Брукс. Това е шанс за Брукс да участва на олимпийски игри, след като през 1960 г. e в американския състав за Олимпиадата, но в последния момент отпада при финалния избор на играчи, когато трябва от тима да бъде отстранен само един играч. Хърб Брукс, който по това време е треньор на хокейния отбор на Университета на Минесота, взима девет играчи от своя тим. Сред тях са Роб Маккалахан, Майк Рамзи, Фил Верчота ии Бъз Шнайдер – единственият в американския тим с опит на олимпийски игри заради участието си през 1976 г., както и нападателят с български корени Стив Христоф. Четирима от избраните в Колорадо Спринг са от Бостън Юнивърсити – капитанът Майк Ерузиони, вратарят Джим Крейг, Дейв Силк и Джак О'Калахан. По това време университетските хокейни отбори на Минесота и Бостън са най-големите съперници и това води до редица препирни между играчите в първите месеци на подготовка на отбора за олимпийските игри. Средната възраст на американския отбор е 21 години. Това е най-младият американски тим, участвал на олимпийски игри. ПРЕДИ ОЛИМПИАДАТА
Преди началото на олимпийските игри СССР играе 9 мача с отбори от НХЛ, в които записва 5 победи, 3 загуби и едно равенство. Година по-рано в мач за Купата на предизвикателството „сборная“ побеждава с 6:0 отбора на звездите на НХЛ. Американците от своя страна изиграват 61 мача за пет месеца по време на подготовката си за Олимпиадата. Съперниците са от Европа и Северна Америка. За този период Хърб Брукс научава хокеистите си да играят в европейски стил с подчертано подаване на шайбата и по-малко от приетия в американския стил физически контакт. Той вярва, че това е единственият начин неговият тим да се справи с доминиращите играчи на СССР. В последния си мач преди олимпийските игри САЩ губи с 3:10 от Съветския съюз в „Медисън Скуеър Гардън“. Години след това Виктор Тихонов признава, че тази мач е изиграл лоша шега на неговия тим, който след това е подценил американците. Поражението в срещата не е единствената загуба за САЩ. Защитникът Джак O'Калахан получава контузия на коленни връзки. Той обаче е оставен в отбора, което означава, че Хърб Брукс ще може да разчита на само 19 играчи през голяма част от олимпийския турнир. О'Калахан се връща за края на Олимпиадата и дори играе няколко минути срещу „сборная“. ОЛИМПИЙСКАТА ГРУПА
В предварителната група на олимпийския турнир тимът на САЩ сюрпризира всички със сплотената си и здрава игра. В първия си мач отборът изненадващо прави 2:2 с Швеция. Изравнителният гол пада 27 секунди преди края, когато вратарят Джим Крейг е заменен с допълнителен нападател. Ако попадението на Бил Бейкър не беше паднало, Съветският съюз в края на Олимпиадата щеше да е олимпийски шампион въпреки загубата от САЩ заради по-добра голова разлика. Следва още по-невероятната победа със 7:3 над Чехословакия, която е фаворит за среброто. След това американците побеждават Норвегия (5:1), Румъния (7:2) и ФРГ (4:2).
От друга страна Съветският съюз разбива конкуренция в своята група. Записани са победи над Япония (16:0), Холандия (17:4), Полша (8:1), Финландия (4:2) и Канада (6:4). Канадците и финландците водят борба, който да бъде вторият тим от групата, който ще продължи в битката за медалите. Скандинавците печелят спора след победа с 4:3 в директния мач.ФИНАЛНАТА ГРУПА
В групата от четири отбора, които водят битка за отличията, участват САЩ, СССР, Швеция и Финландия. Резултатите между отборите в предварителната група се зачитат. Това означава, че „сборная“ влиза с една победа, шведите и американците с по едно равенство, а финландците с една загуба. Двата скандинавски тима правят 3:3 във финалната група, което в крайна сметка позволява на „тре крунур“ да спечелят бронза.
Двубоят, който решава определянето на олимпийския шампион е между САЩ и СССР. Залата за мача е пълна. По трибуните се веят флагове на САЩ, а публиката пее „Бог да благослови Америка“. Съветският тим отказва срещата да бъде преместена от 4 часа след обяд за 8 часа вечерта, което е 4 часа сутринта според московското време. Затова американската телевизия АВС решава да излъчи срещата между САЩ и СССР на запис в праймтайма. Мнозина зрители не разбират това и остават с впечатлението, че гледат мача на живо.
По време на мача в типичния си стил „сборная“ взима ранен аванс. Само 9:12 минути след началото удар на Алексей Касатонов се отбива във Владимир Крутов и влиза в мрежата на Джим Крейг. След 14:03 минути игра Бъз Швайдер изравнява. Три минути по-късно Сергей Макаров връща аванса на Съветския съюз. След този гол вратарят Крейг подобрява играта си. В последната секунда на първата част Марк Джонсън изравнява.
Втората третина започва с голяма изненада. Треньорът Тихонов е заменил незаменимия вратар Владислав Третяк и пуска Владимир Мишкин. В последвалите години Тихонов признава, че това вероятно е бил повратният момент в мача и определя своя ход като „най-голямата грешка в кариерата ми“. Мишкин не допуска гол през тази част, а Съветският съюз реализира чрез Александър Малцев.Американците се оказват в числено предимство след 6:27 минути игра в третия период заради наказание на Крутов. Домакините отправят само два удара за 27 минути към вратата на Мишкин. Тогава точно след изтичането на наказанието на Крутов Дейв Силк напредва в руското поле и е посрещнат от Валери Василиев. Шайбата попада в Марк Джонсън, който стреля точно под Мишкин и изравнява резултата. Само минута и половина по-късно Ерузиони отново праща шайбата в мрежата на СССР. Тимът на Виктор Тихонов има цели 10 минути да изравни резултата, но е успява да стори това, въпреки че в края на мача статистиката сочи 39 удара срещу вратата на САЩ и само 16 срещу тази на Съветския съюз.
В последните минути треньорът Хърб Брукс постоянно повтаря на своите играчи: „Играйте в своя стил“. Той не иска неговият тим да се затваря в защита. Американците продължават да атакуват и дори отправят още няколко удара. Съперникът отвръща с канонада към вратата на Крейг. Звездите Харламов, Михайлов и Петров стрелят, но не успяват да преодолеят вратаря или шайбата минава встрани. „Просто се бяхме паникьосали“, спомня си защитникът Сергей Стариков. За учудване на американците в последната минута СССР не заменя вратаря Мишкин за допълнителен нападател. „Никога не бяхме тренирали ситуация с шестима на петима. Тихонов не вярваше, че това е успешна тактика“, разказва Стариков.
Последните секунди на мача са известни на всеки любител на хокея. Срещата по АВС се коментира от Ал Майкълс, който започва да отброява заедно с феновете в залата: „11 секунди, имаме 10 секунди до края. Обратното броене продължава! Мороу подава на Силк. Пет секунди до края. Вярвате ли в чудеса? ДА!!!“
Докато играчите на САЩ празнуват победата си на леда, треньорът Хърб Брукс се прибира в съблекалнята и плаче. Когато хокеистите се прибират, всички спонтанно запяват: „Бог да благословия Америка“. Ситуацията в съблекалнята на Съветския съюз е на противоположния полюс. Тихонов застава пред легендарната тройка Михайлов-Петров-Харламов и заявява: „Вие сте виновни за загубата“. Два дни след това СССР разбива Швеция с 9:2 и си гарантира второто място, но не дава сребърните си медали за гравиране на имената на играчите.СЛЕД ОЛИМПИАДАТА
Американското списание „Спортс Илюстрейтид“ излиза на първата си страница на 3 март 1980 г. само със снимка от ликуването на американските хокеисти. Няма никакъв текст. Само снимка и името на списанието. Снимката е на Хайнц Клутмайер, който обяснява решението на редакцията: „Нямаше нужда от текст. Всеки американец знаеше какво се е случило“.
13 от общо 20 играчи в американския тим продължават кариерите си в НХЛ. Някои от тях дори правят това веднага след края на олимпийските игри. Такъв е случаят с Кен Мороу, който преминава в Ню Йорк Айлъндърс и печели Купа Стенли през 1980 г. Той става първият хокеист, който в една година става олимпийски шампион и шампион на НХЛ. Капитанът Майк Ерузиони прекратява състезателната си кариера след олимпийските игри в Лейк Плесид. Той обявява, че е постигнал най-голямата си спортна цел. След това става телевизионен коментатор. Съветският съюз продължава доминацията си в аматьорския хокей до разпада СССР. „Сборная“ печели олимпийските титли през 1984 и 1988 г., както и тази през 1992 г., но под името ОНД. Отборът на Виктор Тихонов не губи мач на световно първенство до 1985 г., а следващото поражение от САЩ е едва през 1991 г.
На олимпийските игри в Солт Лейк Сити американците побеждаван Русия с 3:2 на полуфиналите. Този двубой се играе точно 22 години след „Чудото на леда“. През миналата година на Олимпиадата в Сочи САЩ и Русия играха в предварителната група и завършиха 2:2, а американците спечелиха след дузпи едва при осмите изпълнения. Ти Джей Оши вкара 4 от шестте си опита за американците. Този мач беше определен от някои специалисти като „Маратон на леда“.
В ПОПУЛЯРНАТА КУЛТУРА
В годините след мача през 1980 г. се появяват два игрални филма по темата. Първият - „Чудото на леда“ излиза още през 1981 г. Ролята на треньора Хърб Брукс е изпълнена от Карл Молдън. През 2004 г. „Дисни Пикчърс“ прави филма „Чудото“. Ролята на треньора е дадена на Кърт Ръсел. В годините след това рядко американците са показвали другата гледна точка. Тази на съветския отбор за случилото се в Лейк Плесид. Едва през тази година на екран се очаква излизането на филма "Червената армия", посветена на състава на "сборная". В Русия пък основно предпочитат да избягват темата, тъй като болката още не е отминала.
ГОДИШНИНАТА
Вчера хокеистите от американския тим, спечелил златните медали през 1980 г., се събраха в Ню Йорк, за да отбележат 35 години от невероятния си успех. Отсъстваха само двама. Защитникът Боб Сатър почина през 2014 г. след сърдечен удар. Големият отсъстващ беше треньорът Хърб Брукс, загинал при автомобилна катастрьофа през 2004 г.
ВЕСЕЛИН РУСИНОВ/БЛИЦ
НАЙ-ИНТЕРЕСНИТЕ МОМЕНТИ ОТ МАЧА
