Първият ни олимпийски шампион по бокс - Георги Костадинов, който през 1972 година в Мюнхен с почти счупена китка побеждава на финала Лео Рвабаго и печели златото, има нови проблеми. В началото на годината легендата претърпя сърдечна операция в столична клиника, а след това се наложи и повторно да бъде отварян. Тежки моменти за него, които изживява с подобаваща твърдост. Сега пък на Костадинов му се наложи да продаде златния си медал, за да може да плати сметки за ток и парно.

През 1972 г. на почетната стълбичка Костадинов плаче от радост и гордост, гледайки българския трибагреник и слушайки "Мила родино". 42 години след онези паметни мигове той говори за живота си, проблемите, радостите, здравето и, разбира се, за спорта.

"Трудно беше. Да ви кажа честно, не очаквах, че сърцето ми е болно. До средатата на миналата есен бягах редовно сутрин, поддържах форма. Бях около 65 килограма. Кросовете правех с моето куче, което също свикна на този режим. Една сутрин обаче нещо в гърдите ме стегна. Тичах, но все едно имах игли в сърцето. Спрях и започнах да ходя. В този момент кучето започна да се върти около мен и да скимти. Явно и то е разбрало, че нещо с мен не е наред. Отидох на преглед в една от новите бургаски болници. Там ми казаха, че имам още 5-6 години живот най-много, ако не се оперирам. Клапите ми били силно увредени и се налагала оперативна интервенция", разказа пред "168 часа" Георги Костадинов.

След това боксьорът отишъл на прегдел в София, където диагнозата се потвърдила. В края на миналата година вече всички специалисти го съветват да легне на операционната маса. Затова и Георги се решава на тази стъпка. Доверява се на проф. Генчо Начев в болница „Света Екатерина". Операцията продължава около 4 часа.

"Бях в пълна упойка - казва Георги. - Когато се събудих, не знаех къде се намирам. Всичко около мен беше мъгла. Опитах да стана, но веднага дойде сестра, която ми каза да лежа и да не мърдам. Целият бях в тръбички, помпички, гумички. Гръдният ми кош беше затворен и свързан с метални шевове. Чувствах се много отпаднал, изпитвах и голяма жажда. Тези дни мислех, че съм между рая и ада, но не съм сигурен точно къде."

Изписват го след десетина дни и се връща в Бургас. Веднага обаче го хваща силна кашлица, от която не може да си поеме дъх. Не може и да спи. Налага се отново да се върне в София. Там откриват, че в белия му дроб се е отложил един литър вода. "Пак легнах на масата и пак ме отвориха - спомня си боксьорът. - След това около две седмици ми прилагаха специално лечение, за да изтеглят водата. Даваха ми силни медикаменти, с които да предизвикат отделянето на течности. Отново целият бях в маркучи и тръбички. Проблемът е, че докато съм кашлял съм развинтил и шевовете на гръдния си кош. Страшна работа. Размина се и това. Сега вече съм по-добре."





Снимка: ИВАН ГРИГОРОВ/БЛИЦ