Ръководството на ЦСКА употреби и хвърли в кошчето две от легендите си Любослав Пенев и Стойчо Младенов. Те бяха последният български шанс на „червена“ България, че в ерата „Гриша Ганчев“ тимът им най-после ще се събуди и ще се върне там, където живеят великаните.

Любо (два пъти) и Стойчо бяха примамени и излъгани. Обещаха им, че ще правят селекция, а те, горките, даже и давността на договорите на футболистите не знаеха.

Първият път Пенев не издържа и сам си тръгна. Сега и Младенов стори същото. Стори го смело, с достойнство и опитвайки се да подскаже на босовете, че е необходима нежна революция на „Армията“. Никой обаче не го чу. Всъщност – направиха се, че не го чуват.

Winbet - удвои тръпката от играта! (18+)

Той и Любо бяха треньори с вързани ръце и запушени уста. Без право на глас. Без право на дума. Безгласни букви. Превърнаха се в роби на духовната „червена“ слепота. В ЦСКА никой не прогледна и не видя, че не смяната на треньорите, а смяната на модела на работа ще доведе до тъй жадуваната промяна.  И успяха да замъглят блясъка на две от големите „армейски“ звезди.  

Сега на ред е Алън Пардю. Доказано име в Англия. Един от само двамата английски специалисти, носители на приза „Мениджър на годината във Висшата лига“. Другият е Хари Реднап.

Последните треньорски престои на Пардю в Уест Бромич Албиън и АДО Ден Хааг хич не са добри. Той е начело на „дроздовете“ от 29 ноември 2017 до 2 април 2018 и на нидерландския отбор от 24 декември до 29 април 2020.  

Има един много важен детайл, който трябва да се отбележи –Пардю поема и двата отбора в движение, без да е провеждал подготовка. Прави само зимна селекция, но тя е напълно недостатъчна, за да изгради солиден и различен отбор. Нужно е повечко време.

Такова му е необходимо и в ЦСКА. В Борисовата градина обаче думата време е разтегливо и изкривено  понятие, сякаш някаква черна дупка властва там.

Нужно е и Алън Пардю сам да прави селекцията. Без ничия намеса. В противен случай той ще стане поредният употребен треньор. Поредният, облечен в пардесюто на червеното парвеню. Защото ЦСКА се е превърнал в парвеню – има големи, но голи претенции. Много му се ще да прилича и подражава на футболната аристокрация, но няма духовните качества, за да изпълни мисията си.

Една победа на финала срещу Левски категорично не бива да оставя отбора в света на заблудата. Каквото и да случи на 15 май, ЦСКА трябва да съблече веднъж и завинаги пардесюто на парвенющината си и да прати топката изцяло в полето на Алън Пардю. Без никой да потичва край тъча в опит да му я отнема.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ