Всичко за Евро 2024 с БЛИЦ – ТУК!

Директорът на школата на ЦСКА Костадин Ангелов даде голямо интервю за YouTube канала CSKA Fan TV. Той коментира процесите в червената академия от март 2023-а, когато я пое и плановете за бъдещето на клубното ръководство.

- Г-н Ангелов, възможно ли е да видим в бъдеще ЦСКА, изграден основно от футболисти в школата?
– Работим активно в тази посока, мисля че се вижда и от действията на ръководството. Убеден съм, че имаме момчета с потенциал. Проблемът е, че в България нямаме търпението да ги изчакаме да грешат. Защото когато един играч е млад, е ясно, че ще криволичи в представянето си. Затова смятам, че основното нещо е търпението. Смятам, че резултатите в детско-юношеския футбол са пагубни за играчите. Няма как някой да се научи да прави нещо, ако преди това не сбърка хиляди пъти.

- Как процедирате с подготовката на треньорите в Академия ЦСКА?
– Всеки клуб трябва да знае как иска да му играе отборът. Какви технически умения иска да развива в младите играчи и по какъв начин да бъдат обучавани треньорите. Защото това е всекидневен процес. Не става да пратя една група в Барселона и това да им е обучението. Защото ЦСКА не е Барселона. Тук имаме различен манталитет, може да гоним различен стил. Затова и трябва да е ясно определено какво точно се иска от треньорите. ЦСКА трябва да е доминантен, т.е. топката да е в нашите крака и другите отбори да тичат по нея. Второ, трябва да е агресивен и когато загуби притежанието по най-бързия начин да успява да си го връща. Трето, ЦСКА трябва да се чувства комфортно в собствената си третина, защото не можеш постоянно да си на висока преса. Когато си наясно с това и на треньорите се спусне методика, може да има позитивно развитие. А това се случва с ежедневни корекции. Не може да не си там и да искаш всичко това да се реализира. Трябва да има опитен човек, който след тренировката да седне с треньора и да коригира малките детайли, за да се следва правилната посока.

- Какъв трябва да е характерът на треньор в школата на ЦСКА?
– Тук има разлика във възрастовите групи. Но първо искам да кажа, че за мен най-важните две неща са да бъде добър човек и да е амбициозен, всичко останало е обучение. При малките набори наставникът трябва да е т. нар. детешар – децата да го харесват и той да може да работи ползотворно с тях. Горе при елитните възрасти вече е нужен друг манталитет, защото там се гонят и резултати. Колкото по-близо си до мъжкия футбол, толкова е по-важна победата.

- Споменахте, че резултатите са пагубни за развитието на децата…
– Няма как да направиш силен отбор със слаби футболисти. А за да изградиш силен отбор, трябва да дадеш голям период от време на играчите, в който те да грешат. Както споменах, за мен и ръководството ЦСКА не трябва да рита топката от аут, а да я изнася. И за да се случи това, на всички трябва да е ясно, че в малките възрасти ще ни вкарат много голове, защото децата ще грешат при изнасянето. Това съответно означава и загуби в някои моменти. Но за мен това не е проблем. За мен е много важно също топката да се подава на човек, дори когато има защитник на гърба. У нас в детско-юношеския футбол това почти не се случва, точно защото ни е страх да не сбъркаме. Ако всички в България дадем време на тези деца да грешат, националният отбор ще изглежда по друг начин.

- Къде се губят българските юноши по пътя към мъжкия футбол?
– Обикновено в България всички казват, че децата, като са малки, са много талантливи. А защо са талантливи – защото бият чужди отбори, които не играят за победа. И изведнъж на 16 ги хваща пубертетът. Но пубертет има и в Будапеща, и в Белград, да не говорим за Лондон, Париж и т.н. И колкото и странно да звучи, проблем за мен е стандартът за нарушение в България, който разглезва децата. Те веднага при контакт падат и започват да плачат за фаул. Това ми направи брутално впечатление, когато почнахме да излизаме на турнири в чужбина, как там децата си влизат твърдо, падат, стават и продължават. От една година в ЦСКА се опитваме да не обръщаме внимание на това, че децата търсят внимание от някого, когато са наранени. Не говорим разбира се за реални контузии.

- Трябва ли наборите в школата да спазват схемата на игра на първия отбор?
– Точната система на игра не е важна. Ние в ЦСКА сме заложили на треньорите задължително да се действа с четирима в защита, защото искаме да имаме силни бекове и силни крила, а не хибридни крила. Но самата схема се определя от футболистите, с които разполагаш. Защото ако в някой набор имаш двама силни нападатели, а треньорът на първия отбор играе 4-3-3, ти трябва да убиеш развитието на единия. Това е принципът, а основната цел е да се изграждат качествени футболисти.

- Има ли изискване към Томислав Стипич да се дава повече шансове на младите футболисти?
– Честно казано не знам това нещо, защото покрай всички неща, които се случват в клуба, не съм имал време да седна и да поговоря с него. Беше труден процесът да подбера точните адреси за школата, защото ние имахме нужда от шест нови специалисти. И за мен беше важното те да са точните хора за ЦСКА и цялото ми внимание беше ангажирано с тази задача. Отделно имаше срещи за базите, където ще тренираме.

- Каква е ситуацията с тренировъчните терени за школата?
– Сега се реши. Преди на „Армията“ тренирахме на хибридно игрище между футбол 9 и футбол 11. После няколко месеца бяхме на няколко терена, а сега академията ще се премести на ПЖИ в Слатина, на бившето игрище на Витоша 13. Там ще се играе футбол 11. А по-малките възрасти ще тренират в Герман, на хубаво място, чисто нов терен, брандиран. Така че докато се построи нормална база, смятам, че ще се справим. Може да се наложи някой път да тренираме и на половин терен, но това не ме притеснява. Обикалял съм доста по Европа покрай предишната им работа в УЕФА и много от европейските клубове не се готвят на цял терен. А новата база, която ще се строи, вече ще даде нов тласък на ЦСКА. Надявам се това да се случи до година и половина – две.

Може ли в бъдеще школата на ЦСКА да служи за пример в България и на Балканите?
– Аз съм сигурен, че в момента ЦСКА вече служи за пример. За една година ние успяхме да направим това, което беше важно за мен – отборите ни да се отличават игрово. Изключвайки една възраст, с която имахме проблем – набор 2009, там се наложи да направим компромис и да сменим стила на игра, за да имаме някакви резултати. Но сега от най-малката възраст, където има някакъв игрови облик – 2016-а, до горе се вижда модел на игра от съставите на ЦСКА. Другото нещо, което ни отличава е средата. Аз не съм човек, който мачка другите, за да си вършат работата. Аз искам да ги убеждавам, че трябва да си свършат работата. Ако те не ме разбират, нямам сантименти, идват други.