Едуард Стрелцов е обявен за един от най-великите футболисти на СССР. Наричат го Руския Пеле. Роден е на 21 юли 1937 година в покрайнините на Москва. Умира ден, след като навършва 53 – на 22 юли 1990 г.

Легенда на Торпедо Москва и националния отбор на съветските републики.  За „сборная“ вкарва 25 гола в 38 мача. Играе като офанзивен халф и нападател. Шампион на СССР, носител на купата на СССР, има златен медал от олимпийските игри по футбол в Мелбърн през 1956 г.

Стрелцов е нямал врагове на терена, но е имал такива в себе си - алкохолът и сексът.

Под влиянието на чашката отправя обидни думи по адрес на дъщерята на министъра на културата Екатерина Фурцева, която е важна клечка в КПСС.

 Няма да се оженя за такава маймуна

Това се случва в началото на 1958 година по време на прием в Кремъл. На него присъства цялото Политбюро на КПСС и всички футболисти от националния отбор.  Едуард вече е обърнал две-три „малки“, когато съотборници му посочват министърката.  После му съобщават голямата новина. Фурцева заявила в присъствието на първия в държавата Никита Хрушчов, че е избрала Стрелцов за зет на 17-годишна си дъщеря.

„Вие луди ли сте?!“, обявява на висок глас Едуард. „Няма да се оженя никога за такава маймуна, ако прилича на майка си“, добавя той.

Думите му веднага са донесени на самообявилата се за тъща рускиня. Тя откача и набелязва Стрелцов. Чака се само той да се издъни някъде и за нещо. Дебне момента, за да му отмъсти.

На 25 май 1958 г. съветският национален отбор се готви на базата в Тарасовка за световните финали в Швеция. След тренировката играчите получават цяло денонощие почивка, за да отидат до шивашкото ателие и да дадат мерките си за костюми. После Огонков, Татушин и Стрелцов си уговарят среща в популярното заведение "Российские вина". Там идват и четири девойки - Ина, Ирина, Марина и Тамара. Всички тръгват да се забавляват във вилата на Едуард Караханов - военен пилот и приятел на футболистите.

Следват забавления в басейн, а вечерта купонът продължава на закрито, полят с много водка. Още с тръгването 20-годишната хубавица Марина Лебедева си е набелязала русокосия красавец Стрелцов. Носи му се славата на голям женкар и на човек, пристрастен към секса.

Изнасилена?

Двамата правят, каквото правят. После идва сензацията. Марина обявява, че е била изнасилена.

"Стрелцов ме завлече в леглото. Борихме се, аз се съпротивлявах колкото можех, казах, че ще крещя, но той ми запушваше устата", разказва Лебедева. Тя твърди, че пияният мъж я е изнасилил, а след това заспал.

Връщайки се на другия ден у дома, Марина разказала на майка си как е протекла нощта с компанията. Строгата мама хваща дъщеря си за ръка и двете подават жалба в милицията, че момичето й е изнасилено. Същия ден по-късно Тамара внася същото обвинение срещу Огонков.

В това време тримата купонджии вече са на базата в Тарасовка и се готвят за тренировка. Изненадващо пристигат няколко коли с милиционери и арестуват Стрелцов и Огонков.

На 27 май Тамара и Марина пишат нови показания и оттеглят обвиненията си. Марина обаче обяснява, че прощава на Едуард, защото и двамата са изпили много алкохол. Съдията се хваща за думата „прощава“ и остава в затвора "Бутирка" Стрелцов, а Огонков е освободен.

Стрелцов се хързулва  на предложението на следователя, който е човек на споменатата по-горе Фурцева.  „Дай самопризнания и те пускаме да играеш на Мондиала. После ще минеш с условна присъда и всичко ще бъде забравено“, предлага му следователят.

Архипелаг ГУЛАГ

Футболистът приема и си вкарва най-гадния автогол в живота. Осъждат го на 12 години затвор... Едуард пропуска световното. Ама какъв ти Мондиал, изритан е завинаги от терените и попада в пъкъла.

В края на юли Стрелцов е заточен в уранова мина във Вятлаг, страховития лагер в Сибир, на над 1000 км от Москва. Забравено от Бога място, част от структурата на ГУЛАГ, където само 4 години по-рано бунтове са потушени с над 100 застреляни лагерници.

В Москва за дни са събрани над 100 000 подписа, а по улиците се появяват стотици надписи "Върнете Едик". Те са залепени само за една нощ.

В онези години такава съпротива на решение, зад което седи най-високопоставеният човек в държавата, е нечувана.

Във Вятлаг на два пъти Едуард Стрелцов едва оживява. Първият път е след инцидент в мината. Вторият идва след побой, който му нанасят убийци, с които влиза в конфликт. Веднъж двама от тях започнали да тормозят пристигнало преди по-малко от ден момче на 18 години. Едуард скочил да го защитава, но бабаите го смазали от бой. Наложило се да лежи 70 дни в болница. 

После е преместен в лагер в Тулската област, а няколко месеца след това и още по-близо до Москва, където вече е на доста облекчен режим. Познайте защо. Заради натиска на народа, който иска справедливост за своя футболен герой. 

В лагерите разбира понякога с месеци по-късно новините от футбола. Бразилия и Пеле триумфират през 1958 г., но две години по-късно СССР става първият европейски шампион по футбол. Неговият приятел Валентин Иванов е един от героите. Пише му писма, но - както се разбира години по-късно, едва 2-3 са стигнали до Стрелцов.

След още и още обжалвания и създаване на невиждан по численост инициативен комитет за освобождаването му е пуснат на свобода след пет години в затвора. Това е случва на 4 февруари 1963 година. Новината обикаля целия западен свят. 

Стрелцов се завръща на терена същото лято. И има втори живот на футболното поле. Пак вкарва голове, пак го носят на ръце.  Въпреки че е загубил част от силата си, футболният му интелект още е на лице. През 1965 помага на Торпедо да стане шампион, вкарвайки 12 гола в 26 мача. През 1967 и 1968 е обявен за футболист на годината. Казват, че печели втория път заради миналото си, а не толкова заради настоящата си форма.  

Алла и Раиса

Едуард има две съпруги. За първата – Алла Деменко, се жени на 25 февруари 1957 г. Майката на момичето не желае тя да сключва брак с футболиста, защото чувала, че доста пиел. Даже й дала 50 рубли да направи аборт, когато научила, че е бременна. Алла не я послушва и ражда момиченце, което кръщават Людмила. Впоследствие обаче Алла напуска Едуард, защото „не спираше да се налива с алкохол“. Както и заради скандала с изнасилването. Тя подава молба за развод, след като е осъден.

Връзката на Стрелцов с втората му съпруга, продавачка от ЦУМ Раиса, е съвсем друга история. Те се запознават през февруари 1963 г., след като той току-що излиза от пандиза. Женят се през септември, а през февруари 1964 г. се ражда синът им Игор.

За разлика от предишния, този брак се оказва успешен. Вероятно защото Стрелцов се е променил след петгодишното изгнание. Пак си пийва, но вече не толкова много. Спира да ходи по чуждо и да изневерява. Просто си намира майстора в лицето на Раиса, която знае как да му брои чашките. 

Стрелцов умира през 1990 година от рак на гърлото, за който и първата, и втората му съпруга твърдят, че е резултат от облъчена храна, сервирана му в затвора. 

Най-силният, най-слабият

Днес има две негови статуи в Москва, а стадионът на Торпедо се казва „Едуард Стрелцов“.

Бил е наистина много почитан от футболните фенове и фенки. Някои даже стигам дотам, че го наричат най-обичания руснак. Въпреки алкохолните изцепки, въпреки всичко. Само се върнете по-горе и прочете пак колко много хора се застъпват за него след ареста. Нещо в действителност  невиждано по времето на комунизма. 

Най-краткото и най-точно определение за Стрелцов дава неговият приятел и също голямо име в съветския футбол Валентин Иванов: "На футболното игрище той беше най-силният. В живота обаче беше най-слабият".