ИГРАЙ ГЕЙМ БЛИЦ 2 И СПЕЧЕЛИ ЗЛАТНА ТОПКА ОТ СТОИЧКОВ - ТУК!

Кой е единственият български футболист, който е участвал на четири световни първенства? Отговорът е само един - Добромир Жечев.

Железният бранител, известен на всички като Бобата, навършва днес 81 години. 

Навремето той постави своеобразен рекорд, който едва ли ще бъде подобрен в обозримото бъдеще.

WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)

Жечев е юноша на столичния Спартак, където игра девет години и записа 216 мача и 7 гола в “А” група. Освен това през 1968 г. той стана носител на Купата на Съветската армия. След обединението с Левски през 1969 г. Бобата облече синята фланелка и в следващите пет години изигра нови 153 мача, в които отбеляза и 12 гола. Два пъти стана шампион и още два пъти носител на купата. Така той регистрира завиден актив от 369 мача и 19 гола в първенството.

Играта му се отличаваше с борбеност и всеотдайност, с висок спортен дух.

Беше сигурен и безкомпромисен защитник,

макар и понякога да прекрчваше границите на позволената игра. Въпреки че основните му функции се свеждаха до това да обезврежда най-опасните нападатели на съперника, Бобата често се включваше в атаките на своя отбор. Беше добър в играта с глава благодарение на отскока и умелото си пласиране при статични положения.

"Разчитах на позиционния си усет и пълната концентрация в играта. Предугаждах с няколко хода напред развитието на действията, борех се за първа топка с необходимата твърдост. Играл съм заедно с Иван Димитров, Димитър Пенев и Кирил Ивков - футболисти от изключително висока класа. А когато чуех националния химн, тръпки ме побиваха!", спомня си Жечев.

В мача-реванш за Купата на УЕФА срещу Университатя Клуж през 1972 г. той вкара втория гол за крайната победа с 5:1, след като в първия мач “сините” бяха загубили с 1:4. А в следващия кръг пак в реванша срещу берлинския Динамо (в първия мач 0:3) именно той даде началото на щурма с два чудесни гола през второто полувреме, но за съжаление това се оказа недостатъчно да се стопи пасивът, а като капак на всичко Митков пропусна и дузпа.

Въпреки че не игра в нито един от мачовете, Бобата стана европейски юношески шампион през 1959 г. После обаче напълно разгърна потенциала си в националния отбор, за който записа 73 мача (9 пъти капитан) и 2 гола. Той дебютира в първия тим на 16 юни 1961 г. в световната квалификация срещу Финландия при победата с 2:0 в Хелзинки. На следващата година,

още ненавършил 20, игра при първото участие на България на световното първенство в Чили,

като бе на терена при последния мач в групата срещу Англия, завършил 0:0. Беше привикан от Рудолф Витлачил за решителния бараж с Белгия през 1965 г. във Флоренция и със сърцатата си и пожертвувателна игра напълно оправда доверието.

На световното първенство през 1966 г. в Англия нашият отбор попадна в “клетката на лъвовете” - Бразилия на Пеле, Португалия на Еузебио и Унгария на Алберт. А на Жечев се падна почти непосилната задача да неутрализира трите аса на съперниците. И той се справи нелошо, въпреки че Пеле и Еузебио отбелязахa по един гол. А на появилите се критики по отношение на неговите действия Бобата казва:

"Ако е имало намеци за груба игра, това са несериозни приказки. Винаги съм следял атаката на съперника и съм се хвърлял самопожертвувателно в борба за топката. Когато нещата опират до “кой-кого?”, нарушенията са неизменна част от играта. Най-доволен съм бил, когато “моят човек” не е успял да отбележи гол. Задачата на стопера е винаги да “хваща” най-добрите играчи на съперника, затова винаги съм бил в “устата на лъва”. Щастлив бях да противодействам на Пеле, Еузебио, Герд Мюлер, Мацола, Рива, Ван Химст, Алберт, Хърст.

Преди мач си казвах: Кой, този ли? Ще го изям!

След победата над Португалия с 1:0 през 1967 г. в един португалски вестник се появява заглавие: “Това не бе мач, а войната във Виетнам!”. А вечерта на банкета председателят на футболната федерация Недялко Донски вдига първия тост за Бобата с думите: “Искам да поздравя един железен войник, който днес показа какво значи български дух”.

На Мондиал`70 в Мексико Жечев вкара утешителния гол при равенството 1:1 срещу Мароко, но въпреки фиаското той запази мястото си в националния отбор и за следващите световни квалификации. Особено силно се изяви там при гостуването на Северна Ирландия в Шефилд, като нулевото равенство бе важна стъпка към четвъртото поредно класиране за финалите. На 1 юни 1974 г. в София Бобата едва ли предполагаше, че играе последния си мач с националната фланелка срещу Англия в контрола преди заминаването за ФРГ. А там, въпреки че загряваше по време на мача с Уругвай, така и не влезе в игра.

Това обаче съвсем не намалява рекордното му постижение - четири Мондиала!

Ето какво споделя той по този повод: “Преди първенството имах лека операция и ръководството се колебаеше. Но мисля, че отново надделяха някои задкулисни сметки, тъй като шефовете тогава бяха разделени на левскари и цесекари”.

След края на кариерата си Жечев се насочи към треньорската професия. Беше начело на Хасково, Беласица, Локомотив (Горна Оряховица) (с него отборът влезе в “А” група), Дунав, Ботев (Враца), Академик (Свищов) и Велбъжд (Кюстендил). На два пъти бе треньор на Левски, като спечели Купата на България през 1982 г. след 4:0 на финала срещу ЦСКА, а освен това

даде старта в големия футбол на славното “синьо” поколение -

Михайлов, Сираков, Искренов, Ники Илиев, Коев, Велев, Петров. Най-голямото му разочарование обаче е сензационното отстраняване от Антверп след 3:1 за Левски в 91-вата минута до 3:4 в края. "Това е мач, достоен за Книгата на рекордите на Гинес. След срещата всички плакаха безутешно в съблекалнята", припомня си Бобата.

Опита силите си и в Гърция, Кипър, Саудитска Арабия и Алжир. Беше помощник-треньор на националния отбор, а веднъж и начело на тима заедно с Цветан Илчев, Янко Динков и Йончо Арсов.

РУМЕН ПАЙТАШЕВ

Екипът на БЛИЦ поздравява Жечев за празника и му пожелава здраве и нови незабравими мигове с любимия Левски.