ИГРАЙ ГЕЙМ БЛИЦ 2 И СПЕЧЕЛИ ЗЛАТНА ТОПКА ОТ СТОИЧКОВ - ТУК!

През пролетта на 1961 година избухва т.нар. „Нивалинова афера“, в която главни действащи лица са футболисти на Левски. Скандалът закипява при гостуването на „сините“ в Атина за мач срещу АЕК от турнира Балканска клубна купа.  Други източници обаче твърдят, че двубоят е срещу Олимпиакос и е приятелски.

Фенове на тима уведомяват играчите, че в Гърция усилено се търси нивалин – лекарство, извличано от кокиче. Част от футболистите решават да си спретна тайна търговийка. Купуват ампули с българското лекарство от софийските аптеки, пъхат ги на скришно място в багажите си и тръгват с клубния рейс за Атина. С две думи – това си е отвсякъде контрабанда. „Сините“ правят  друго. Пренасят скришом и долари, за да си напазаруват от Гръцко дефицитни стоки в социалистическа България. Което също по ония години е незаконно. 

WINBET – завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)

При проверка на границата обаче митничарите намират чанта, пълна с ампули, за която никой не признава, че е негова. По решение на придружителя от Държавна сигурност на границата остават вратарят Иван Дервентски и защитникът Благой Филипов. На връщане от Атина автобусът е спрян още на Княжево и играчите са отведени в Дирекция на милицията на „Лъвов мост“. При разпитите Иван Вуцов и Димитър Йорданов-Кукуша признават, че са изнесли нелегално съответно 150 и 100 долара, взети от домакина на отбора. Вуцата остава 21 дни в затвора, а Йорданов е пуснат. В родната преса няма и дума за скандала, но случаят се разчува из цяла България, а ФК Левски е прекръстен на майтап на ФК Кокиче. В кюпа е и бащата на Наско Сираков – Петко, който по това време е легенда в борбата. Той е замесен в скандала с доларите…

В рубриката ни ХИТ БЛИЦ ви предлагаме цитати на трима души – Иван Вуцов, Георги Соколов и съпругата на Димитър Йорданов-Кушуша – Мария. Вуцата разказва историята в своята автобиография, а другите два цитата са от вестник „Шоу“.

Разказът на Иван Вуцов

Нивалиновата афера, или 21 дни арест за 150 долара

През зимата играхме за Балканската купа срещу „Галатасарай” в Истанбул, победихме 1:0. След това по програма през април трябваше да гостуваме в Гърция за контрола с Олимпиакос. Именно на път за натам се пръкна тази така наречена „нивалинова афера”, за която много се спекулира и върху която искам веднъж завинаги да хвърля светлина и яснота. Дни преди да заминем за Атина, играхме мач във Варна. До София се връщахме със спален вагон. Там имаше и запалянковци на „Левски”, които бяха пристигнали току-що от екскурзия с кораб до Турция и Гърция. Между тях беше и небезизвестният Петър Петров – Пешо Кучето, който по-късно по време на демокрацията дълги години държеше правата върху старата емблема на „Левски”. Аз като сравнително нов в отбора не го познавах, но той си говореше с другите играчи, които му разказаха, че ни предстои пътуване до Гърция. Тогава основно се коментираше какво можем да занесем и да продадем, за да си купим нещо. Та моите съотборници питали въпросния Пешо Кучето и той им казал: Вземете нивалин. Това беше много нашумяло и модерно българско лекарство, извличаше се от кокичетата.
Много се изговори след това, че имало предателство, че някой ни издал. Според мен нямаше такова нещо. На границата митничарят стигна до една чанта, за която никой не си призна, че е негова. Пита чия е – мълчание. Отвориха я и видяха, че е наблъскана с кутии, пълни с ампули. Той, човечецът не знаеше какво е това нивалин, обажда се до София, пита. Задържаха целия нивалин, като събраха и от багажа на останалите.

Стигнахме до Атина, изиграхме си мача. Тръгнахме си обратно за София. Не знам двамата задържани какво са говорили в милицията, но като стигнахме до Княжево, в рейса се качиха двама цивилни от Държавна сигурност. Не знаехме защо, но те наредиха рейсът да ни кара направо в Дирекция на милицията на Лъвов мост.

Аз, като тръгвах за Атина, имах 150 долара, които там похарчих. Не ги намериха у мен на отиване, а на връщане вече ги нямах. Като ме питаха, си казах, не съм крил изобщо. Мислех си: Какво толкова ще ми направят? Така че описах всичко това и ме пуснаха.

В края на седмицата играхме мач от първенството, а след още една седмица ни предстоеше гостуване в Дупница на „Марек”. Мачът беше в неделя, а в събота сутринта дойдоха от Държавна сигурност вкъщи, направиха проверка, преровиха всичко. Не знаех, че и на други места са ходили – у Абаджиев, у Фанфана. Отидохме в милицията рано-рано сутринта – към 7 часа беше, и там ни задържаха.

Престоях 21 дни затворен. Разпитваха ме, като доколкото схванах преди всички търсеха първоизточника на доларите. Дали са от посолство някое купени, кой ги внася, къде се търгуват. Аз ги бях купил от нашия домакин бай Васко. Той предложи на мен, на Кукуша, и не помня на кого още. Кукуша остана отвън, защото беше взел 100. А аз със 150 – вътре, зад решетките. Имаше слухове, че това се прави тенденциозно, за да се разбие нашия отбор. „Левски” тогава минаваше за фашистки отбор. Аз лично не вярвам в това, но слуховете се ширеха на воля.

Някъде след два месеца и половина-три ни обявиха присъдите. Моята беше 6 месеца условно, друго нямаше какво да ми лепнат. Даже аз можеше да ги съдя за времето, което ме държаха в ареста и затвора. Но се отказах. На обяд ни прочетоха присъдите и веднага ни пуснаха.

Не ни разрешиха обаче да тренираме и трябваше самостоятелно някак да поддържаме форма. Освен мен в групата бяха Дервентски, Кукуша, Теко Абаджиев, Сашо Божилов-Луната. Целия есенен полусезон го пропуснахме, после се намеси Борис Велчев, член на Политбюро. И първо ни върнаха във физкултурното движение, а после ни разрешиха и отново да играем футбол“.

Разказът на Георги Соколов
„Пътувахме с автобус за Гърция. Милиционери и митничари ни чакаха на Кулата по сигнал. Свалиха ни с багажа от рейса. Намериха шибаното лекарство в четирима от нас: в мен, Иван Вуцов, Блаже Филипов и вратаря Дервентски. Теко Абаджиев носеше нивалин, но неговия не го намериха. А ни оглеждаха под лупа. За сметка на това от него гепиха цяла пачка нелегални долари.

Арестуваха Блаже Филипов и Дервентски още на Кулата. Не им дадоха да пътуват с нас до Гърция. На връщане от южната ни съседка ченгетата причакаха автобуса на Княжево. Оттам ни закараха направо в Дирекцията на народната милиция на Лъвов мост. Дисквалифицираха ни и петимата. Забраниха ни да играем футбол доживот. После ни опростиха.

Разказът на Мария – съпругата на Кукуша

Гунди пази на вратата на Левски заради нивалина

Тоя нивалин няма да го забравя. ^Левски^ отиде да играе мач в Гърция. Някои носеха това лекарство за детски паралич да го продават. Но повечето ги осъдиха за контрабанда на долари.

Взехме пари назаем от приятели и купихме валута на черно. Преди да тръгнат футболистите и жените им, се събрахме у нас. Говорехме си коя къде скрила доларите на мъжа си. Вуцовица му ги пъхна в маншета, аз в колана, а трета в тока.

Но някой ги издаде. Играчите заподозряха треньора си – Васил Спасов Валяка. На границата спряха автобуса им и арестуваха вратарите. Затова Гунди им пази тогава в Гърция! Той беше още юноша. На връщане пак ги опандизиха. Нашите привърженици научиха за клопката. Един отпраши за Петрич и ги предупреди за тараша. Футболистите се ошашавиха. Преди Княжево взеха да хвърлят чорапогащи, пликчета и сутиени през джамовете на рейса. Оставиха само детските дрешки. Автобуса закараха пред дирекцията на милицията на Лъвов мост. Този път опандизиха Вуцов, Блаже Филипов и Фанфана. А другите бяха подследствени. Моят се уплаши. Видеше ли милиционер, мислеше, че ще го арестува. Веднъж един ни звънна. И Митко се разтрепера: Приготви ли ми топлите дрехи?

А оня му вика: Кажи на бабата да си махне килотите от простора, че разваля фасадата!

Направиха му очна ставка с Вуцов. Накрая получи призовка. Влиза при следователя. И изведнъж му водят Вуцов. На очна ставка. Иван бил блед, жълт и брадясал. Жив да го ожалиш. На всичкото отгоре нямал връзки на обувките.

Милиционерите му ги взели да не се обеси. Вуцов се разплакал и казал: “Кукуш, аз всичко си казах. Кажи им и ти“. И моят рекъл: „Е, щом ти си казал...“

И си призна и той. Осъдиха го за едни пикливи 100 долара. Но те не бяха само негови, а общи с Вуцов и домакина на Левски бай Иван Дебелия.

Мъжът ми дал парите на габровеца, той на Дебелия, а оня купил валутата. Кокошкарска работа. А цесекарите внасяха часовници с куфари и не ги проверяваха! Викаха ме и мене. А аз не предадох фронта. Казах, че никакви сто долара ни съм виждала, ни съм чувала. И Петко Сираков се забърка в аферата. На процеса бяхме картинка. Отборът на съд. Едни за нивалина, други за долари. А съпругите - свидетелки. Жените на Теко и Фанфана бяха бременни. Те дойдоха с коремите, а аз - със счупен крак. В залата цъфна и първият световен шампион по борба Петко Сираков. И той дал долари и взел стоки. На съдията му стана неудобно. Попита бащата на Наско какво си е купил с валутата. Борецът се изчерви. Взел килимче за стената и бебешки дрешки. А кадията му вика: „Петко, Петко ти от Каплан (знаменит турски борец) не се уплаши, а сега се потиш за шепа долари!“ После подхвана моя: „Ех, Кукуш, пак си в засада. Какво да те правя и тебе?“

Накрая всички ги одрусаха условно. По година и половина. На арестуваните им лепнаха по две. Наказаха ги да не играят и ги глобиха!“

Делото за нивалина влиза в съда на 14 август 1961 година. Процесът е кратък, а присъдите - от 6 месеца до 18 месеца условно плюс солени глоби. Всички наказани футболисти на Левски пропускат есенния цял на сезон 1961/62.

Списък на наказаните играчи от Левски:
Иван Дервентски (вратар), Александър Божилов, Благой Филипов, Иван Вуцов-Вуцата, Димитър Йорданов-Кукуша, Стефан Абаджиев-Теко,  Георги Соколов-Соколето, Александър Драганов Костов-Фанфана.

Любопитен случай с Фанфана. Той е пуснат за два дни от ареста, за да се... ожени. Бременната му приятелка успява да убеди директора на затвора да разреши отпуск за своя любим. Така двамата се женят още преди процеса.