Предстоящата световна квалификация между националните отбори на България и Испания логично предизвиква огромен интерес и неслучайно се очаква националният стадион „Васил Левски“ да бъде препълнен. Не може и да бъде другояче, след като на терена ще излезе тимът, който е актуалният шампион на Европа от 2024 г. начело със звездата си Ламин Ямал. А освен това „А“ отборът на Испания за първи път в историята ще гостува на България. Мачът е удобен повод на хвърлим поглед назад и да видим кои актуални за времето си първенци на Европа и света са ни гостували на „Васил Левски“.

27 април 1975 г. – европейска квалификация
България – ФРГ 1:1 (0:0)
1:0 Б. Колев (73 – дузпа), 1:1 Ритчел (76 – дузпа)

РАВЕНСТВО СЛЕД ДВЕ ДУЗПИ
За първи път в историята актуалният европейски първенец от 1972 г. и световен шампион от 1974 г. ФРГ гостува на стадион „Васил Левски“ в София. В състава на гостите са повечето от играчите, които по-малко от година по-рано са триумфирали със световната титла – Майер, Бекенбауер, Нетцер, Брайтнер, Ули Хьонес, Фогтс, Шварценбек, Хайнкес, Хьолценбайн, Бонхоф. В нашия тим обаче също има футболисти, които могат сериозно да се противопоставят на реномирания съперник – Павел Панов, Георги Денев, Божил Колев, Андрей Желязков, Йордан Филипов, Иван Зафиров.

Под струите на проливния дъжд се завързва оспорвана борба за всяка педя терен, като нашите са съвсем равностойни. Нулевото равенство се запазва дълго време, а развръзката е само в рамките на три минути. В 73-ата Божил Колев реализира отсъдената дузпа, когато с мощен удар под гредата матира прочутия Сеп Майер. Малко по-късно обаче печално известният швейцарски съдия Жан Дюбах отсъжда пресилена дузпа за световните шампиони и Ритчел изравнява. Така мачът завършва с достойното за нас 1:1, а при гостуването във ФРГ губим само с 0:1 и отпадаме от борбата.


---------------------------------------------------------------------

3 декември 1980 г. – световна квалификация
България – ФРГ 1:3 (0:2)
0:1 Калтц (14), 0:2 Калц (36 – дузпа), 0:3 Румениге (54), 1:3 Цв. Йончев (66)

КЛАСАТА СИ Е КЛАСА
Пет години по-късно европейският шампион от 1980 г. ФРГ гастролира в София с цялата си нападателна мощ начело с Карл-Хайнц Румениге. А в състава тогава личат и играчи като Тони Шумахер, Калц, Щилике, Магат, Бригел, Ханзи Мюлер и Хрубеш. Българският национален отбор е съставен предимно от играчи на ЦСКА начело с Георги Димитров, Джевизов и Йончев, тъй като тимът вече е детронирал европейския клубен първенец Нотингам. Само двама не са от „червените“ – вратарят Христо Христов от Пирин и Андрей Желязков от Славия.

Гостите веднага взимат инициативата и голът е само въпрос на време. В герой се превръща атакуващият защитник Манфред Калтц, който открива резултата, а после реализира и дузпата, отсъдена за нарушение срещу Румениге. След паузата и самият Румениге се разписва, а голът на Йончев е слаба утеха. На реванша превъзходството на домакините е закономерно – 4:0 и сбогом на световните финали.


--------------------------------------------------------------------

2 май 1985 г. – световна квалификация
България – Франция 2:0 (1:0)
1:0 Г. Димитров (11), 2:0 Н. Сираков (63)

„ПЕТЛИТЕ“ НА КОЛЕНЕ ПРЕД „ЛЪВОВЕТЕ“
И както пет години преди това, така и сега европейският шампион от 1984 г. Франция пристигна в София като абсолютен фаворит и с прекалено самочувствие, сякаш идва на разходка. Водени от звездата си Мишел Платини, „петлите“ са и с Тигана, Босис, Фернандес и Аморос. Срещу тях обаче нашите противопоставят отличен тим с Борислав Михайлов, Наско Сираков, Георги Димитров, Стойчо Младенов, Пламен Гетов, Аян Садъков, Пламен Николов и Николай Арабов. И още в 11-ата минута трибуните избухват, след като Георги Димитров засича центрирана топка и отблизо с крак пронизва мрежата.

Европейските шампиони едва ли са очаквали такова начало и се опитват да вземат инициативата. Но българите отлично противодействат и принуждават съперника да греши. Садъков прави един от най-силните си мачове и е господар в средата на терена. „Петлите“ са изнервени и дори Платини не си сдържа нервите при една безобидна ситуация. След почивката французите се опитват да стигнат поне до изравнителен гол, но точно тогава нашите нанасят съкрушителния си удар. След корнер Наско Сираков се извисява и с бръснещ удар с глава насочва топката под напречната греда – 2:0 за България. Така „лъвовете“ поставят „петлите“ на колене. А после и двата отбора се класират за световните финали в Мексико.


--------------------------------------------------------------------

11 октомври 2008 г. – световна квалификация
България – Италия 0:0

ТИПИЧНО ПО ИТАЛИАНСКИ
„Скуадра адзура“ пристига в София с ореола на световен шампион от 2006 г., въпреки че в състава са настъпили значителни промени. От тима, спечелил титлата, на терена в София излизат капитанът Канаваро, както и Киелини, Дзамброта, Гатузо и Джилардино. От своя страна нашите противопоставят трите си остриета Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров, както и Велизар Димитров, Валентин Илиев и Димитър Иванков.

Противно на големите очаквания, мачът не предлага много емоции и вълнуващи моменти. Българите се подвеждат по играта на италианците и срещата преминава в удобно за тях русло, което напълно ги устройва. Прагматично и без излишни рискове „адзурите“ са доволни от нулевото равенство, което все пак е успех и за нашите национали, въпреки че при повече настойчивост можем да стигнем и до победата.
--------------------------------------------------------------------
Равносметката от всички посочени  мачове е следната:
4 мача, 1 победа, 2 равенства и 1 загуба при голова разлика 4-4. Както се вижда, всички показатели са еднакви. Дали статуквото ще се запази и след двубоя с Испания?
Румен ПАЙТАШЕВ