Феновете на футбола няма начин да не са чували следния рефрен, кънтяща от сектор „Г“ и превърнал се в хит: 

Спас Джевизов изненада
лошо синята армада,
още в третата минута
той на Левски гол набута,
Цецо Йончев по крилото,
стрелна се и на таблото
името му заблестя –
втори гол за ЦСКА“.

Повод за раждането на стиха е мач между „червени“ и „сини“, игран за първенство на днешния ден преди 46 години. Негов автор е популярният „армейски“ запалянко Валентин Василев, известен като Вальо Поета.

На днешния ден точно преди 46 години, 3 декември 1978-а, ЦСКА бие Левски с 2:1 в мач, състоял се на националния стадион. Дерби като дерби. Нито е историческо, нито е от значение. Нито резултатът е впечатляващ. Но въпреки това успехът остава в сърцата на „червените“ запалянковци и се предава чрез песничка от поколения на поколения – дядовци, внуци, бащи и синове, баби, внучки, майки и дъщери.

На въпросната среща Спас Джевизов наистина открива резултата още в третата минута, а в 36-ата Цветан Йончев в действителност отбелязва второ попадение.

След това песничката продължава така:

И получи се картина,
неприятна за мнозина:
Славната армейска чета
сгази сините джуджета.
А Сираков на тревата,
прави свирки на съдията,
втора дузпа да даде -
от позора да ги отърве.

Сега следва важно уточнение. Да, наистина са отсъдени две дузпи за Левски. Първата, в 84-ата минута, е спасена от Георги Велинов. Джони парира с вещина удара на Воин Войнов. В 87-ата минута главният съдия Атанас Матеев дава втора дузпа за „сините“, която този път е превърната в гол. Точен е Руси Гочев. Наско Сираков обаче не е на терена. И няма как да е, тъй като тогава е само на 16 години и още не е дебютирал във вечното дерби. Първият мач на Наско за Левски срещу ЦСКА е на 15 декември 1982 година, когато срещата завършва 0:0. Името на Наско е добавено впоследствие и не е част от оригиналното стихотворение на Валентин Василев. В оригинала  вместо Сираков присъства Павел Панов (лека му пръст!) с прякор Пачата. И част от куплета звучи така: А Пачата на тревата…

Наско, който след време ще наказва ЦСКА под път и на път, наистина напира за две дузпи на 23 ноември 1986 година. Тогава „червените“ отупват Левски с 1:0 след гол на Краси Безински в 52-ат аминута, а Сираков е изгонен заради това, че псува съдията Величко Цончев. Повторенията пък показват, че Наско не е прав за нито едно от двете положения в наказателното поле на Велинов.

Връщаме се към дербито на 3 декември 1978 година. На стадиона присъстват малкото за ония години 25 000 зрители. По-горе споменахме, че мачът не е бил кой знае колко особен. Но това не е точно така, защото не всеки път се отсъждат две дузпи в един мач за някой от двата гранда. И то в рамките на три минути.

Битката е и прощъпулник на Георги Велинов във вечното дерби. Джони за първи път излиза срещу Левски с екипа на ЦСКА и записва едва втория си двубой за „червените“.

През пролетта на същия сезон 1978/79 обаче настава обрат. „Сините“ бият „армейците“ в решителното дерби за титлата с 2:1 на 30 май и ликуват с нея. Нещо повече – Левски печели и Купата на Съветската армия, като на 4 април 1979 година в полуфинал бие ЦСКА със същия резултат – 2:1. БЛИЦ СПОРТ

3 декември 1978 г., „А“ група
ЦСКА – ЛЕВСКИ 2:1
1:0 Джевизов (3), 2:0 Йончев (36), 2:1 Р. Гочев (87 – дузпа)
ЦСКА: Георги Велинов, Ангел Калбуров, Георги Димитров, Цоньо Василев, Божил Колев, Борислав Средков, Цветан Йончев (67 – Марио Вълков), Красимир Чавдаров, Спас Джевизов, Красимир Горанов, Никола Христов. Треньор: Никола Ковачев
ЛЕВСКИ: Томас Лафчис, Пламен Николов, Димитър Енчев, Стефан Аладжов, Николай Грънчаров, Тодор Барзов (46 – Йордан Йорданов), Руси Гочев, Бранимир Кочев,  Ангел Станков (70 – Емил Спасов), Павел Панов, Воин Войнов. Треньор: Иван Вуцов
Съдия: Атанас Матеев
Стадион „Васил Левски“ – 25 000 зрители