ИГРАЙ ГЕЙМ БЛИЦ 2 И СПЕЧЕЛИ ЗЛАТНА ТОПКА ОТ СТОИЧКОВ - ТУК!

Понеже всичко е изписано за великата ни победа на "Парк де Пренс", станала факт точно преди 30 години,  БЛИЦ просто информира своите читатели къде са в момента нашите герои, както и футболистите на Франция. Доста интересен е случаят със Златко Янков, за който самият той потвърди.  

WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)

БЪЛГАРИЯ

БОРИСЛАВ МИХАЙЛОВ
От 21 октомври 2005 година до днес е президент на БФС.

ЕМИЛ КРЕМЕНЛИЕВ
В момента е шеф на Детско-юношеската школа на Арда и треньор на юношите старша възраст на тима.

ТРИФОН ИВАНОВ
За съжаление, Трифон почина на 13 февруари 2016 година, когато бе поразен от инфаркт. Напусна ни на 50 години.  Той е единственият от игралите в мача, който вече го няма. 

ЦАНКО ЦВЕТАНОВ
Доскоро бе част от екипа на Станимир Стоилов, донесъл първа купа на Левски през 2022 година след 14 лета пауза.  Всъщност, Цанко продължава да бъде дясната ръка на Мъри, като се очаква скоро да имат нов отбор.

ПЕТЪР ХУБЧЕВ
Хубси се лекува от коварно заболяване в Германия. За последно беше треньор на Берое.

ЗЛАТКО ЯНКОВ
Фара, както го наричат, живее в Бургас. Малко известен и май неписан е фактът, че преди година той работеше във втородивизионния ФК Гостивар Северна Македония като помощник-треньор на турчина Октай Дерелиоглу. "Така е. Бях там един сезон, след това си тръгнахме. Не е изключено обаче пак да заработим заедно", заяви Янков пред БЛИЦ. 

ЕМИЛ КОСТАДИНОВ
Най-големият герой от "Парк де Пренс" е вицепрезидент на БФС

ХРИСТО СТОИЧКОВ
Камата е журналист към мексиканския тв гигант TUND (бивш  "Унивижън") с офис в американския град Маями. 

ЛЮБОСЛАВ ПЕНЕВ
Любо е настоящ треньор на Хебър (Пазарджик)

КРАСИМИР БАЛЪКОВ
В момента е без работа. Последният му отбор, където беше треньор, е Септември София.

ЙОРДАН ЛЕЧКОВ
Член на Изпълкома на БФС

Резерви 
ДАНИЕЛ БОРИМИРОВ (влиза в 81-ата минута на мястото на Цветанов)
Част е от клубната управа на Левски

ПЕТЪР АЛЕКСАНДРОВ (влиза в 81-ата минута на мястото на Лечков)
Живее в любимата си Швейцария, където направи добра кариера​

ФРАНЦИЯ

БЕРНАР ЛАМА
През 2001 г. прекратява кариерата си, като в последната година от нея играе за Рен. На 21 юли 2006 г. става треньор на националния отбор на Кения, но два месеца по-късно напуска. През 2012 г. създава компания за бутилиране на минерална и изворна вода във Френска Гаяна и две години по-късно тя продава 1/3 от всичката вода в южноамериканската френска територия. Работи и като генерален мениджър на националния отбор на Френска Гаяна. През 2014 г. се снима в документалната поредица „Братя по оръжие“, разказваща за различни френски военни от имперската ера до края на Втората световна война. Ползван е често от ПСЖ като представител на различни мероприятия в Африка. Преди два месеца дори стана кръстник на бебе горила в Руанда.

МАРСЕЛ ДЕСАИ
Прекратява кариерата си през 2006 г. като играч на Катар СК, въпреки че още през 2002 г. публикува автобиографията си „Capitaine“. След като окачва бутонките на пирона, започва работа като телевизионен анализатор за английски и френски компании. Ползван е и като рекламно лице на букмейкърска компания. През 2014 г. е разследван от френските власти по подозрение за притежание на недекларирани банкови сметки в Швейцария. По време на откриването на Мондиал 2022 изнася световната купа на стадион „Ал Байт“.

АЛЕН РОШ
Окачва обувките на пирона през 2002 г. в Бордо и почти веднага е ангажиран от телевизия TF1 да коментира световното първенство в Япония и Южна Корея. През есента на 2002 г. става част от скаутското звено на ПСЖ, а през лятото на следващата година вече е спортен директор на ПСЖ. През 2004 г. е освободен от поста, но остава в клуба като отговорник по връзките с обществеността. През 2006 г. става директор по спортните операции, но напуска през лятото на 2012 г. След това работи като коментатор и анализатор за телевизионни и радио компании. На 10 август 2020 г. е назначен за спортен директор на Бордо, но на 7 октомври 2021 г. напуска и се завръща към работата в медиите.

ЛОРАН БЛАН
Прекратява кариерата си като футболист през 2003 г. в Манчестър Юнайтед. След това започва работа като треньор. Първо води Бордо, с който печели титлата, Купата и два пъти Суперкупата на Франция. След това в периода 2010-12 е начело на националния отбор на Франция и води „петлите“ на Евро 2012. Следва тригодишен престой в ПСЖ. С парижани по три пъти триумфира с титлата, Купата на Лигата и Суперкупата, а два пъти взима и Купата. От 2020 до 2022 г. е начело на катарския Ал Раян, а след това поема Лион, откъдето е уволнен на 8 септември 2023 г. след три загуби в първите четири мача за сезона.

ЕМАНЮЕЛ ПТИ
Спира с футбола през 2004 г. като играч на Челси. След това започва работа като водещ, коментатор и анализатор в редица френски спортни телевизии. В тази си роля е популярен с факта, че не се притеснява да критикува дори и най-големите имена във футбола. Последната му „жертва“ само преди седмица беше френският национал Усман Дембеле от ПСЖ. Преди два дни открито призова бившия си отбор Арсенал да привлече звездите на Байерн Джошуа Кимих и Леон Горецка.

ДИДИЕ ДЕШАН
Окачва бутонките на пирона през 2001 г. като играч на Валенсия. Почти веднага е назначен за треньор на Монако. През 2003 г. печели Купата на лигата, а през 2004 г. класира „монегаските“ на финала на Шампионската лига. Напуска на 19 септември 2005 г. заради слаби резултата и несъгласие с президента на клуба Мишел Пастор. На 10 юли 2006 г. поема Ювентус, който е разтърсен от скандала от „Калчополи“ и пратен да играе в Серия „Б“. При „бианконерите“ работи с Валери Божинов. След само един сезон във втора дивизия Дешан извежда „Старата госпожа“ да завръщане в елита, но на 26 май 2007 г. подава оставка заради сблъсъци с клубната управа. На 5 май 2009 г. е назначен за треньор на Марсилия и още в първия си сезон извежда тима до първа шампионска титла от 18 години. Освен това печели три пъти Купата на Лигата и два пъти Суперкупата на Франция. На 2 юли 2012 г. напуска по взаимно съгласие заради слабото представяне и десетото място в крайното класиране на сезона. Само седмица по-късно е назначен за селекционер на националния отбор на Франция, заемайки поста и до днес. Начело на „петлите“ печели световната титла през 2018 г. и стига до финала на Мондиал 2022. През 2021 г. триумфира в Лигата на нациите, а през 2016 г. губи от Португалия на финала на проведеното във Франция европейско първенство.

ПОЛ ЛЬО ГУЕН
Прекратява кариерата си през 1998 г. като играч на ПСЖ. Веднага се впуска в треньорството и застава начело на Рен. Следва тригодишен престой в Лион, където печели три шампионски титли и три Суперкупи. Води шотландския Рейнджърс в периода 2006-07 г., а след това в продължение на две години е треньор на ПСЖ и взима една Купа на Лигата. В периода 2009-10 е начело на националния отбор на Камерун и го води на Мондиал 2010, а след това в продължение на четири години е селекционер на представителния тим на Оман. След това води турския Бурсаспор и Льо Авър, а от тази година е технически директор на националния отбор на Сингапур. Интересното е, че през 2006 г. участва в 250-километровия шестдневен Маратон на пясъците в мароканската част на пустинята Сахара.

ФРАНК СОЗЕ
Въпреки че загубата от България на 17 ноември 1993 г. е последен мач в кариерата му за Франция, спира с футбола през 2001 г. в шотландския Хибърниън. През декември същата година става треньор на отбора. Престоява на поста само 69 дни и през февруари 2002 г. е уволнен. След това се връща във Франция и започва работа като футболен анализатор за редица телевизии, с което се занимава и до момента.

РЕЙНАЛ ПЕДРОС
Прекратява кариерата си през 2009 г. в долните дивизии на Швейцария. Веднага започва работа като треньор на аматьорските френски отбори Сен Жан Рюел (2008-09) и Сен-Приве Сен-Илар (2009-12). В периода 2015-17 е съветник на президента на Орлеан. След това се мести в женския футбол. В продължение на две години е начело на дамския тим на Лион, с който печели две шампионски титли и два пъти триумфира в Шампионската лига. През ноември 2020 г. е назначен за селекционер на женския национален отбор на Мароко, който класира на финал на Купата на Африка през 2022 г. (губи финала от ЮАР). През следващата година извежда тима си до осминафинал на световното първенство, където губи с 0:4 от Франция. През септември беше уволнен след две загуби в контроли срещу Замбия (0:2 и 2:6).

ЖАН-ПИЕР ПАПЕН
Прекратява кариерата си през 2004 г. в аматьорския Кап Ферет. След това става треньор. Първо е начело на нискоразредния Аркашон Бай, а през 2006 г. поема Страсбург, който тъкмо е изпаднал в Лига 2 и търси бързо завръщане в елита. Част от отбора е и българският национал Емил Гъргоров. Папен успява да върне отбора в Лига 1, но договорът му не е продължен. През 2007 г. води неуспешни преговори за селекционер на националния отбор на Китай. На 25 август същата година е назначен за треньор на Ланс. В края на сезона отборът изпада и Папен е уволнен. През декември 2009 г. поема втородивизионния Шатору и го спасява от изпадане, но отказва да продължи договора си и напуска. Следва дълга пауза извън футбола и през 2020 г. поема четвъртодивизионния Шартр, където остава до 28 октомври 2022 г. На 15 ноември същата година е назначен за съветник на президента на Марсилия Пабло Лонгория.

ЕРИК КАНТОНА
През 1997 г. спира с футбола като играч на Манчестър Юнайтед. Веднага след това става играещ треньор на националния отбор на Франция по плажен футбол. Остава до 2011 г., когато става спортен директор на Ню Йорк Космос, но напуска през следващата година. Участва в редица филми и рекламни клипове. Последният му филм „АКА“ излезе през тази година. През 2012 г. опитва да събере подписка, която да му позволи да се кандидатира за президент на Франция.

РЕЗЕРВИ
ДАВИД ЖИНОЛА (влязъл в 69-ата минута на мястото на Папен)
Приключва с футбола през 2002 г. като играч на Евертън. След това се снима в редица филми и рекламни клипове. На 16 януари 2015 г. обявява кандидатурата си за предстоящите на 29 май същата година избори за президент на ФИФА ,но още на 29 януари оттегля заявката си, след като не успява да събере подкрепата на поне пет национални федерации. Жинола има собствен винарски бизнес и през 2009 г. взима сребърен медал на международно винарско изложение. Работи като телевизионен анализатор за редица британски, френски и американски спортни медии. Участва и в различни риалити формати във Франция и Англия. През 2021 г. завършва на четвърто място в шоуто „Аз съм знаменитост... Махнете му от тук!“.

ВЕНСАН ГЕРЕН (влязъл в 81-ата минута на мястото на Франк Созе)
Прекратява кариерата си през 1999 г. в шотландския Хартс. След това започва да учи журналистика и да работи като футболен коментатор и анализатор за редица френски телевизии. С това се занимава и до ден-днешен.

ФРАНЦИЯ – БЪЛГАРИЯ 1:2
1:0 Ерик Кантона (32), 1:1 Емил Костадинов (37), 1:2 Емил Костадинов (90)
ФРАНЦИЯ: Лама, Десаи, Пти, Рош, Блан, Льо Гуен, Дешан, Педрос, Созе (80- Герен), Папен (72-Жинола), Кантона
БЪЛГАРИЯ: Михайлов, Кременлиев, Тр. Иванов, Хубчев, Цветанов (81- Боримиров), Балъков, Лечков (81- П. Александров), Янков, Костадинов, Пенев, Стоичков.
Стадион: “Парк де Пренс” – 50 000 зрители
Съдия: Лесли Мотръм (Шотландия)