ИГРАЙ ГЕЙМ БЛИЦ 3 И СПЕЧЕЛИ ЗЛАТНА ТОПКА ОТ СТОИЧКОВ - ТУК!

На днешния ден точно преди 31 години - 13 декември 1992 г., за първи и единствен път български футболист игра на финал за Междуконтиненталната купа. Това бе Христо Стоичков, който с Барселона срещна в Токио шампиона на Южна Америка Сан Пауло.

Същата година Барса спечели шампионската купа на Европа след победа над Сампдория с 1:0 след продължения, докато Сан Пауло надделя над чилийския Кобрелоа след изпълнение на дузпи и завоюва Копа Либертадорес. Това бе първи финал и за двата отбора в спора за Междуконтиненталната купа, който от 1980 до 2004 г. се провеждаше неизменно в японската столица Токио.

WINBET – забавление онлайн с над 1400 слот игри! (18+) 

Интересът към финала бе огромен! Традиционно южноамериканците пристигнаха много по-рано от Барселона, за да се адаптират към местните условия, докато испанците имаха на разположение само три дни до мача.

Бях единственият
български журналист

на този уникален финал, като присъствах на тренировките и на двата отбора. Срещнах се със Стоичков, който си пожела да вдигне купата така, както го направи само няколко месеца по-рано в кралската ложа на „Уембли“ в Лондон с купата на европейските шампиони.

Точно в 12 часа на обяд японско време (5 часа сутринта българско), аржентинският съдия Хуан Лоустау изведе на терена на Олимпийския стадион в Токио следните единайсеторки:

Барселона: Субисарета, Ферер, Р. Куман, Еузебио, Амор, Гуардиола, Рич. Витчге, Бакеро, Бегиристайн, М. Лаудруп, Стоичков.

Сан Пауло: Зети, Витор, Адилсон, Роналдао, Р. Луис, Пинтадо, Т. Серезо, Раи, Кафу, Палиня, Мюлер.

След десетина минути на проучване и изчакване, дойде 12-ата минута. Тогава Стоичков получи пас на около 30 метра от вратата, напредна и след като видя излезлия напред Зети, с прекрасен прехвърлящ удар прониза десния горен ъгъл на вратата – 1:0 за Барселона. Макар че по-голямата част от публиката подкрепяше бразилския тим, от трибуните избухнаха оглушителни аплодисменти за отличното изпълнение на българина. До голяма степен този удар напомняше и за ефектната парабола на Стоичков с фланелката на ЦСКА срещу Барселона в полуфинала за Купата на купите три години преди това на „Ноу Камп“.

Бразилците обаче бързо се окопитиха и на свой ред започнаха опасно да застрашават испанската врата. При една от техните атаки Мюлер проби по фланга и подаде полувисока топка пред вратата, където най-съобразителен се оказа Раи, който изравни резултата. Въпреки че Барса поддържаше относително равновесие, през второто полувреме се видя, че Сан Пауло превъзхожда и в техника, и в бързина. Треньорът на испанците Йохан Кройф пусна в игра Гойкоечеа и Надал, но ситуацията не се промени съществено. От своя страна бразилският селекционер Теле Сантана прибягна само веднъж до смяна, като малко преди края ветеранът Тониньо Серезо отстъпи мястото си на Диньо. Кулминацията настъпи в 78-ата минута, когато бе отсъден свободен удар в полза на Сан Пауло. Въпреки стената,

Раи майсторски копна топката и
тя прониза същия десен горен ъгъл,

който бе поразен по-рано от Стоичков. Бразилците вече напълно владееха инициативата и удържаха напълно заслужената победа с 2:1, печелейки за първи път Междуконтиненталната купа. А с двата си гола Раи съвсем очаквано бе определен за играч на мача, като по традиция получи ключа от последния модел на „Тойота“.

Радостта на южноамериканците бе огромна! Успях да сляза на терена и да снимам триумфалната фиеста, която само бразилци са в състояние на направят. Но същата вечер всички японски телевизионни канали наред с кадрите от победата, даваха многократно и повтаряха великолепното изпълнение на Стоичков, което ще остане като един от бисерите в историята на Олимпийския стадион в Токио. След мача направих интервю с него, в което той призна по-добрата игра на победителите, но пожела един ден и друг българин да има щастието да участва в такъв незабравим финал.
Румен ПАЙТАШЕВ