Сега светът е обхванат от пандемията на коронавируса, която парализира и футболния живот, но историята на световния футбол е белязана от множество трагедии. Някои от тях са резултат на хулигански изстъпления, други са следствие на възникнала паника по трибуните, а цели отбори стават жертва на самолетни катастрофи. Има даже и война, избухнала преди малко повече от 50 години.

Winbet - победата е емоция! (18+)

Мълчание при ужаса на „Лужники”
На 20 октомври 1982 г. на стадион „Лужники” в Москва се играе мачът за Купата на УЕФА между местния „Спартак” и холандския „Хаарлем”. След неговия край се оказва, че са отворени само 2-3 изхода. На един от тях настава истинско стълпотворение. Като капак на всичко е валял сняг и стъпалата са заледени. В смъртоносната пързалка са стъпкани и смазани десетки тела, голяма част от които са направо обезобразени. Впоследствие става ясно, че са загинали 340 души - най-голямата масова футболна касапница в света! Тогавашните съветски ръководители обаче не смятат за нужно да информират обществеността за трагедията и за нея се говори само под сурдинка. Във вестниците няма нито ред за нея и на мълчанието за този ужас е сложен край едва след промените в началото на 90-те години.  

Голът, който носи смърт
На 23 май 1964 г. в Лима се играе олимпийската квалификация между Перу и Аржентина. Шест минути преди края при резултат 0:1 домакините изравняват, но страничният съдия отсъжда засада. По трибуните настъпват размирици. Младеж с бутилка в ръка прескача високата ограда и се озовава до страничната линия. Няколко полицаи се намесват грубо и го повличат към изхода. Публиката се опитва да нахлуе на терена и тогава полицията използва сълзотворен газ, за да я разпръсне. Тълпата се устремява към изходите, голяма част от които се оказват затворени. И тогава настъпва трагедията! Паниката е ужасяваща, всеки се стреми да се спаси и гази безразборно и безогледно. А когато се запалват и трибуните, някои скачат от 20-метрова височина и намират смъртта си върху бетона. 320 души загиват в масовата гробница на стадион „Насионал”, а около хиляда са ранени.

„Футболната” война през 1969 г.
Войната между Салвадор и Хондурас през 1969 г. е наречена футболна, но футболът е само повод. Напрежението между двете съседни страни ескалира особено, след като хондураските власти гонят няколко десетки салвадорски семейства, тъй като заемали работните места на местните жители. В такава обстановка се играят световните квалификации, в които след разменени победи се стига до трети мач, спечелен от Салвадор в Мексико сити. Тези срещи са повод за провокации, след които Салвадор напада Хондурас с бронирани коли и самолети. Военните действия продължават няколко дни, като резултатът е: три хиляди убити и шест хиляди ранени и осакатени. Десет хиляди емигранти бягат от Хондурас, очаквайки помощ в бежанските лагери.

Кървавата баня на „Хейзел”
29 май 1985 г. е една от най-черните дати за футбола! На този ден е финалът за Купата на шампионите между „Ювентус” и „Ливърпул” в Брюксел. Малко повече от час преди началото на мача английските хулигани нахлуват на трибуните в зоната, населена с италианци. Десетки хора се озовават затиснати между бетонните стени на зловещия сектор „Z” и металната ограда. В масовата вакханалия са стъпкани мъже, жени и деца. 39 души намират смъртта си, а над 300 са ранени. Има съмнения дали срещата да се играе, но надделява мнението, че отлагането й ще предизвика непредвидими и може би още по-страшни последици. „Ювентус” печели с гол от измислена дузпа, реализирана от бившия президент на УЕФА Мишел Платини, но тази победа и до днес му навява не радостни, а тъжни спомени.

Самолетът, който се изпари
През декември 1987 г. отборът на „Алианса” (Лима) се връща от гостуване в чудесно настроение, тъй като е спечелил мача. Самолетът вече се снишава, когато пилотът забелязва, че не свети контролната лампа за отваряне на колесара. От летището му дават указания да се готви да аварийно кацане. Самолетът трябва да направи още един кръг над Тихия океан, за да изхвърли излишното гориво. Но малко след това връзката с него се прекъсва сякаш се е изпарил. Вдигната е тревога, но падналата мъгла затруднява търсенето. Едва на сутринта е открит пилотът, който престоява 11 часа във водата. Той разказва, че самолетът е паднал в океана и се е разбил на части. Всички футболисти загиват, а заедно с тях и Маркос Калдерон - треньорът на националния отбор на Перу на „Мондиал-78”.

Атлантика взима нови жертви
През пролетта на 1993 г. националният отбор на Замбия е с големи шансове за класиране на световните финали в САЩ. Тимът играе приятелски мач на остров Мавриций и се отправя към Сенегал, където му предстои световна квалификация. По пътя самолетът каца в столицата на Габон Либървил, за да зареди с гориво. Около минута след излитането машината пада във водите на Атлантическия океан. Спасителните екипи откриват телата едва на трима души. Всички загиват, като сред пътниците е и президентът на местната футболна федерация. Сегашният президент на федерацията Калуша Бвалия пък не е пуснат от своя европейски клуб и е целунат от съдбата. А тя си знае своето – 19 години по-късно именно в Либървил Замбия става шампион на Африка, а Бвалия завежда целия отбор на лобното място.

Фаталният хълм Суперга
На 4 май 1949 г. отборът на „Торино” се връща от Лисабон, където е победил „Бенфика” с 3:2 в приятелски мач. Италианците са шампиони на страната от 1943 г. насам и практически вече са си осигурили новата титла. Малко преди кацането в Торино обаче едното крило на самолета се удря в базиликата на хълма Суперга, който се извисява над града, и машината се разбива на парчета. Под отломките й загива футболният елит на Италия начело с Валентино Мацола - бащата на бъдещата звезда Сандро Мацола. На следващата година „скуадра адзура” пътува за световното първенство в Бразилия не със самолет, а с параход.

„Бебетата” бяха цветът на Англия
Датата 6 февруари 1958 г. няма да бъде забравена никога на „Олд Трафорд”! „Бебетата на Бъзби”, както наричат тогава „Манчестър Юн.” с треньора Мат Бъзби, са цветът на футболна Англия. Отборът се връща от Белград, където е отстранил „Цървена звезда” за Купата на шампионите и настроението е приповдигнато. Самолетът зарежда на летището в Мюнхен и продължава пътя си. Пистата обаче е заледена и той прави неуспешни опити да се отлепи от нея - първи, втори, трети. Излита, но малко след това рухва върху една от близките къщи. Дънкан Едуардс, Томи Тейлър и повечето играчи намират смъртта си в горящия самолет. Младият тогава Боби Чарлтън се спасява като по чудо, но психическата травма и оредялата му коса и днес му напомнят да преживения ужас в огнения ад.

И в „Пахтакор” лепят некролози
През 1979 г. към футболните трагедии, резултат от самолетни катастрофи, се прибява още една. Самолетът с отбора на „Пахтакор” (Ташкент), който по това време играе във висшия ешелон на бившия Съветски съюз, катастрофира при кацането, след като се връща от гостуване в необятната страна. Загиват всички футболисти, отборът изпада от групата и дълго време не е в състояние да възстанови предишната си сила.
РУМЕН ПАЙТАШЕВ

ВСИЧКО ЗА КОРОНАВИРУСА - ТУК!