Помните ли Марио Кемпес? Вчера той навърши 70, а през 1978 беше герой не само на Аржентина, но и на целия свят. Защото стана световен шампион и голмайстор на Мондиала, проведен в родината му.
Кемпес бе идол на много жени заради правилните си черти и дългата коса. И любимец на малчуганите. Децата искаха да са Марио Кемпес по време на футболните битки из махалата. Те едва ли обаче щяха да са чували за него, ако следната история не беше станала реалност…
Преди Мондиала Марио решава да си пусне брада и мустаци. Брадата обаче не му отива, пък и му причинява козметични проблеми. След десетина дни я маха. Виж обаче мустака не го пипа. Мустакът в ония години е символ на мъжество и класа в Аржентина. С мустак е неговият съотборник Луке – друга голяма звезда на националния отбор. С мустак е не кой да е, а генерал Хорхе Рафаел Видела. Диктаторът иска само и единствено едно – световната титла да остане в Буенос Айрес.
Затова Кемпес започва световното първенство с мустака, който обаче нещо не му носи късмет. В първите три мача от груповата фаза срещу Унгария (2:1), Франция (2:1) и Италия (0:1) Марио не е Супер Марио. Изстрелвана от него топка все минава далеч от целта. Не че и опитите му са кой знае колко много. Кемпес е далеч от истината. Много далеч от нея.
След загубата от Италия селекционерът Сесар Луис Меноти вика Марио и му дава идеята да обръсне мустака си.
„Бяхме в скапано настроение. Вървяхме от тренировъчния терен към базата ни. Меноти ме извика. Прегърна ме и ми каза: „Марио, за някои това са дреболии. Но защо не се отървеш от мустаците и не видиш дали късметът ти ще се върне обратно при теб?“. Първоначално не приех думите му. Вечерта преди мача с Полша от втората групова фаза обаче Меноти отново ми каза: „Махни ги и ще започнеш да бележиш“. Този път го послушах и нататък вече знаете какво се случи“, разказва Марио Кемпес.
Два гола срещу Полша, два гола срещу Перу и после още два срещу Холандия на финала.
Всички прожектори сочат към Кемпес. Гладко избръснат, без мустаци и леко засмян, той покорява световния футболен връх.
„Това беше луд финал. Доста луд. Вкарах нови два гола и общо с шестте спечелих приза за голмайстор на Мондиала. Но вторият ми гол на финала е най-ценен. Него най-много си го обичам. Преди продълженията холандците удариха греда. Ударът беше на Рензенбринк. Естадио Монументал потъна в смъртна тишина. Сякаш пожарна аларма беше опразнила мястото, можеше да чуеш падане на карфица. Но после изригнахме, после аз вкара втория гол. Не беше най-красивият, но със сигурност е най-вълнуващият. След това Даниел Бертони направи 3:1 и всичко свърши така, както мечтаехме“, спомня си Кемпес.
„Знаете ли един друг куриоз. Аз така и не се нарадвах на световната купа. Капитанът ни Даниел Пасарела не я даде на никого. Прегръщаше я, целуваше я, галеше я. На нас не ни даваше да я докоснем. Викам си после на вечерята ще й се порадвам. Ама ни сюрпризираха, като ни казаха, че оригиналът на купата няма да е там в ресторанта. Който и се радвал на стадиона, радвал се. Толкоз.. След ден-два ни връчиха реплика на трофея. Седмица по-късно някой ме изненада. Получих в дома си уникална пратка – шоколад с формата на световната купа. Беше прекрасна изработка. Изнесох я на двора и насъбралите се деца я хапнаха с удоволствие“, добавя Кемпес.
Само няколко месеца по-късно – през септември, той пристига в София за мач на Валенсия с ЦСКА.
Марио прави отчаян опит да се поразходи из софийските централни улици, но бързо се прибира в хотела си. Хората навсякъде го разпознават, защото тогава, през 1978 година, е най-популярният футболист в света. Всички са респектирани от него с изключение на Йордан Филипов. Славният вратар на ЦСКА спасява дузпа на Супер Марио в битката между двата тима от турнира за Купата на УЕФА. Е, в крайна сметка Валенсия продължава напред, но за Филипов остава огромната чест, че е парирал удар от бялата точка на настоящия световен голмайстор. На самия Супер Марио.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
