Всеки един от тези 30 хиляди щастливци, намерили място на трибуните на все още дострояващия се стадион в столичния квартал „Подуяне“, няма да забрави този ден до края на живота си. „Герена“ още помни този мач, а добрите стари съблекални пазят спомена за европейския дебют точно преди 60 години.

Левски играеше първия си мач в Европа на своя клубен стадион, след като преди това бе загубил в Стокхолм с 1:2 за Купата на европейските шампиони. Хилядите, заели места и на площите, където нямаше още пейки, тръпнеха в очакване и мечтаеха в своя дебют „сините“ да ги зарадват с победа и с отстраняване на шведския съперник. Но това, което се случи в слънчевия октомврийски следобед, надмина прогнозите и на най-големите оптимисти. Левски просто помете Юргорден с 6:0 и тази победа бе най-внушителният успех на собствен терен в турнирите до 1976 г., както и най-голямата победа и досега в шампионския турнир.

Вихреното начало просто зашемети тромавите скандинавци, които се чувстваха като слонове в стъкларски магазин и губеха ориентация при мълниеносните нападения на левскарите. А на

върха на „синята“ атака бе един вездесъщ Георги Аспарухов – Гунди,

който пръв даде пример как трябва да се превземе шведската врата. С два негови виртуозни гола само в разстояние на пет минути пасивът от Стокхолм бе заличен и от този момент на терена имаше само един отбор – Левски! Публиката просто лудееше в моментите, когато Гунди отиваше да изпълни тъч, сякаш всеки от зрителите искаше да го докосне и да му засвидетелства обичта си.

А после головете следваха своя логичен ход – нови две триумфални минути и 4:0 до почивката, а когато в 58-ата минута резултатът набъбна до 6:0, „сините“ сякаш се смилиха над нокаутирания съперник и великодушно намалиха натиска. В края на мача съотношението на отправените към вратите удари бе 42:2 за Левски! А това 6:0 бе летящ шампионски старт за Левски в Европа, който удиви чуждите специалисти, защото бе постигнат срещу шампиона на страната, станала втора в света седем години преди това.

А тогавашният вестник „Футбол“ писа: „Левски заслужава поздравление, че само в течение на 13 минути елиминира преднината на шведите от Стокхолм, а след 15 бе вече пълен господар на положението. Снажните, но трудно подвижни шведи бяха извадени от равновесие, губеха ориентация пред отсечените подавания отляво и отдясно, пред неочакваните смени на местата на „сините“ нападатели. Един, два, три,

четири гола бяха отбелязани в този разрушителен стил!

Припомнете си резките пасове на Ал. Костов от левия и от десния фланг и безапелационните удари на Г. Аспарухов, които не оставиха никаква надежда за вратаря на шведския национален отбор Арвидсон. Или комбинацията Николов – Илиев, която бе увенчана с топовен изстрел в движение. От 2:0 до 4:0 се стигна само в продължение на една минута. Трусовете пред шведската врата ни карат да смятаме, че Левски все по-уверено следва ефикасния маниер със смяна на ритъма. А можеше ли да не се стигне до паметното 6:0, след като канонадата от удари на поддържаше непрекъснато.“
РУМЕН ПАЙТАШЕВ

х х х

3 октомври 1965 г.,
КЕШ, 1/16-финал, реванш
ЛЕВСКИ – ЮРГОРДЕН 6:0
2:0 Г. Аспарухов (13, 18), 3:0 Хр. Илиев (33), 4:0 С. Николов (34), 5:0 Хр. Илиев (47), 6:0 Ст. Абаджиев (58).

ЛЕВСКИ: Б. Александров, Ив. Здравков, Ив. Вуцов, М. Иванов, Г. Златков, Ал. Манолов, С. Николов, Ст. Абаджиев, Г. Аспарухов, Хр. Илиев, Ал. Костов. Треньор – Рудолф Витлачил.
ЮРГОРДЕН: Арвидсон, Карлсон, Йонсон, Сьоберг, Милд, Йорлунд, Андерсон, Г. Сандберг, Магнусон, Ериксон, Л. Сандберг.
Съдия - Хубер (Швейцария)
Ст. „Герена“ – 30 000 зрители.