„Една лъжа, повторена 100 пъти, става истина“. Предполагаем цитат на Йозеф Гьобелс – министър на пропагандата и просвещението в Нацистка Германия (1933 – 1945)

Филмът за Гунди предизвика огромен интерес из цяла България още преди официалната му поява на големия екран и е повече от сигурно, че ще бъде гледан не само от левскарите. Десетки цесекари също ще си купят билети, защото Георги Аспарухов е пример за уважение и футболен интелект не единствено в синия, но и в целия пъстроцветен сектор на фенските маси.

Има някои твърдения обаче, които са малко съмнителни, въпреки че ни ги повтарят и натякват години наред.

За какво иде реч? От време оно се пише, разказва и говори, че през 1967 година Георги Аспарухов получава конкретна оферта от Милан. Това се случва след мачовете между двата отбора в турнира за КНК. Първият на 20 септември в Милано завършва 5:1 за „росонерите“, а вторият на 11 октомври в София – 1:1.

И двата гола за Левски
са отбелязани от Гунди,
който играе феноменално.

Казват, че още след първата среща в Милано италианците са напористи в намерението си да привлекат Георги Аспарухов. Даже се появяват информации за милионна оферта. Та даже и по-голяма.

Именно тогава Гунди отсича, отказвайки примамливото предложение с думите: “Има една страна - България, в тази страна има един отбор - Левски, в този отбор съм се родил, в този отбор ще умра!“.

В тази връзка Йордан Стоянов – управител на строителна фирма и привърженик на ЦСКА, публикува пост на своя профил във „Фейсбук“.  БЛИЦ СПОРТ ви го предлага като част от новата ни рубрика „Избрано от мрежата“.

Цитат:

Офертата на Милан за Гунди е като извънземните.

Всеки е чувал за тях, но
никой не ги е виждал...

Знаете ли, че след като Италия отпада сензационно на Мондиал '66 от Северна Корея, италианската футболна федерация взима решение, което гласи в "Серия А" да не играят чужденци, освен заварилите се в отборите си.

Това води до възходящи резултати в националния отбор поне в първите години. Така “Скуадра Адзура” две години по-късно става ЕШ, а през 1970 г. на Мондиала в Мексико играе финал. Любопитното е, че през 1968 г. идва “прословутата” оферта на Милан към Георги Аспарухов (Гунди), която той отхвърля доста патетично и патриотично.

Ако Гунди е бил подписал с Милан, е имало само два варианта, за да играе с червено-черната фланелка - ако забраната за чуждестранни играчи отпадне или ако е с италиански паспорт. Другият вариант е такава оферта въобще да е нямало. Толкова по темата от мен, да живее пропагандата!!!“.

Край на цитата.

Проверка на БЛИЦ СПОРТ в италианските архиви и медии показва, че забраната за привличането на чужденци в Серия А е наложена през есента на 1966 година и остава в сила до пролетта на 1980 година.

Причината е именно сензационното поражение от севернокорейците с 0:1 и ранното отпадане от световното първенство в Англия. Италия си тръгва още след груповата фаза, регистрирайки следните резултати: 2:0 с Чили, 0:1 със СССР и 0:1 с КНДР.  След нечувания резил италианските национали са посрещнати с освирквания и замервани с домати и развалени яйца от побеснялата тълпа на летището в Рим.

Италианската футболна федерация, под председателството на Джузепе Паскуале, който няколко месеца по-късно ще бъде заменен от Артемио Франки, решава напълно да

блокира вноса на
играчи от чужбина. 

„За да имаме национален отбор силен и славен като онзи от 1934 и 1938 година, когато покорихме света, трябва да играят само италианци в клубните ни отбори“, категоричен е Паскуале.  

Така в италианския клубен футбол започва период на истинска „автаркия“ (б.р. – икономическа система, при която търговските връзки с външния свят са силно ограничени или не съществуват. Чужденците в италианските отбори (например Жаир, Хелмут Халер и Луис Суарес), които заварват решението, остават, но след изтичане на договорите си напускат Ботуша.

Блокирането продължава до сезон 1980-81, когато е разрешена само една покупка на чужденец от отбор от Серия А.

В тази фаза, продължила 14 години, италианският национален отбор, воден от Феручо Валкареджи, спечели европейското първенство през 1968 г. и зае мавторо място след Бразилия на запомнящото се световно първенство в Мексико.  По пътя към европейската титла „скуадрата“ елиминира на четвъртфиналите България след 2:3 и 2:0. На Мондиала през 1970 Италия побеждава с 4:3 Западна Германия в един от най-епичните мачове за всички времена.

Казано в резюме за финал. С оглед невероятните качества на Георги Аспарухов интерес към него е имало от немалко европейски отбори. Включително и от Милан. Но поради написаното по-горе е малко трудно да приемем факта, че "росонерите" изпращат конкретна оферта през 1967 (или (1968) година... Разговор - да, желание да вземат Гунди - да. Но как ще има конкретика след наложената забрана? Вероятно в Милан са се надявали ветото да падне преждевременно...  Но как при официална забрана ще изпратиш официално предложение за трансфер на футболист?