Пламен Гетов е един от най-добрите български футболисти през 80-те години на ХХ век. Халфът от Сунгурларе беше майстор на изпълнението на статични положения, особено на преките свободни удари. Днес се навършват 40 години от деня, в който тогавашният ас на Спартак (Плевен) поставя Югославия на колене на стадион „Васил Левски“.

БЛИЦ разказва на своите читатели за обстановката преди, по време и след мача, който е изключително важен за двата съперника в битката за класиране на световното първенство в Мексико през 1986 г. След победата си с 2:0 над европейския шампион Франция българският отбор, воден от Иван Вуцов, влиза в битката за едно от първите две места в Група 4 на квалификациите, които дават право на участие на мондиала. Югославия е лидер с 8 точки, една повече от българите и французите.

„Мачът с Югославия на 1 юни се очертаваше като финал в групата. Както подобава на финал, преди мача се развихри истинска психологическа война. От Белград полетяха високопарни закани, а селекционерът на „плавите“ Милош Милутинович реши отборът да пътува за София в деня на мача. По тази причина не се проведе и традиционната пресконференция с двамата треньори в деня преди срещата. Вуцата не се впечатляваше от подобни маневри. Той събра отбора на лагер в Панчарево и в продължение на 10 дни изолира футболистите от напрежението, което тресеше цяла България. Билетите за „Васил Левски“ бяха разпродадени дни преди мача и на трибуните се очакваха повече от 65 000“, разказва Наско Сираков в биографичната си книга „Единакът“, написана от Павел Колев.

За поведението на югославския селекционер свидетелства и публикацията на в. „Народен спорт“ от деня на двубоя.

„Милош Милутинович е заявил, че ще съобщи имената на своите единайсет един час преди мача. Досега Иван Вуцов не му остава длъжен. Тъй че най-вероятно ще научим съставите на двата отбора в минутите преди двубоя от светлинното табло на стадиона. Явно психологическата „война“ ще продължи до започването на мача. Но тя едва ли ще повлияе толкова на нещата. Всичко ще се реши на терена. А там, твърдо вярваме, по-добри ще бъдат българските футболисти. Със своя ентусиазъм, воля, дух, умение, амбиция, подкрепяни горещо и спонтанно от препълнените трибуни.“

На 1 юни 1985 г. България побеждава „плавите“ с 2:1 в квалификация за световното първенство в Мексико през 1986 г. И двата гола за „лъвовете“ са реализирани от Пламен Гетов.

Точно преди 40 години той открива резултата на Националния стадион в 27-ата минута с перфектно изпълнение на най-силния си коз – пряк свободен удар. Праща топката над наредилия се до сръбската стена Георги Димитров. Две минути по-късно Милко Джуровски обаче изравнява. В 58-ата минута Пламен Гетов се разписва победно за България с удар с десния крак, забивайки топката точно до левия страничен стълб на вратата на Ранко Стоич.

Така Гетов само в рамките на един двубой вкарва 50% от попаденията си за националния отбор. За 26 мача за България Маестрото има четири гола. За първи път се разписва за „лъвовете“ при дебюта си на 9 март 1983 г. при равенството 1:1 с Швейцария в контрола, играна във Варна. Последният му гол за България е на Световното в Мексико при 1:1 с Южна Корея на 5 юни 1986 г.

В броя си от 3 юни, два дни след мача с югославяните, „Народен спорт“ излиза с челна статия за успеха, която е озаглавена „С песен на уста: Мексико, Мексико-о-о...“. По този начин спортното издание заявява, че пътят към световното първенство през следващата година вече е открит.

Селекционерът на националния ни отбор Иван Вуцов не крие задоволството си от постигнатия успех, но опитва да тушира еуфорията. Той предупреждава, че българските футболисти все още не са се класирали за мондиала.

„Победихме силния югославски отбор и това беше жадуван от нас реванш след мача ни в Сплит. Успехът ни е много ценен и той ни приближава към голямата цел – да се класираме за финалите на „Мексико-86“. Бързам обаче да добавя, че борбата продължава и ще може да празнуваме едва след като победим Люксембург у дома му на 25 септември. Играхме чувствително по-слабо, отколкото срещу Франция, в действията ни имаше нервност, напрежение, припряност, скованост. Но всеки мач си има свое звучене. Българските футболисти вложиха много старание и преследваха от първата до последната минута победата, която заслужето ни се усмихна. Даваме си обаче сметка, че има много какво да подобряваме и усъвършенстваме“, заявява Вуцов след мача.

Силното представяне на Пламен Гетов не остава незабелязано от югославските медии. Вестник „Политика – Експрес“ пише: „Югославските футболисти изгоряха в София. Подпали ги Пламен Гетов... Нашите започнаха като рицари, а завършиха като оловни войници...“

Заслуженото на българския маестро отдава и италианският „Гадзета дело Спорт“: „Изстрадана поеда на българите, но в края на краищата в подобна среща най-важни са двете точки и домакините ги заслужиха напълно. Безспорно с най-висока оценка е русокосият Гетов – не само като автор на двата гола, но и заради подвижността си, верния поглед върху играта през цялото време. Защитата през първото полувреме беше далеч от онази, видяна срещу Франция, но след това тя успя да се справи с епизодичните набези на гостите. Югославяните през второто полувреме се помъчиха да приспят играта, доволни от равния резултат, но голът в 57-ата минута осуети желанието им и въпреки предвидената след това реакция не внесоха прелом в играта.“

В крайна сметка тимът на Иван Вуцов завършва втори в класирането на квалификационната група след Франция, като двата тима имат по 11 точки. „Петлите“ обаче са с по-добра голова разлика. Югославия остава на четвърто място с 8 точки, изоставайки на две зад ГДР. Люксембург финишира последен – без спечелен актив. По това време се дават по две точки за победа.

1 юни 1985 г., Мондиал`86, квалификация
България – Югославия 2:1
1:0 Пламен Гетов (27), 1:1 Милко Джуровски (29), 2:1 Пламен Гетов (58)

България: Борислав Михайлов, Пламен Николов, Николай Арабов, Георги Димитров, Петър Петров, Радослав Здравков, Пламен Гетов, Наско Сираков (53-Андрей Желязков), Бойчо Величков (46-Костадин Костадинов), Аян Садъков, Стойчо Младенов
Селекционер: Иван Вуцов

Югославия: Ранко Стоич, Владо Чаплич, Любомир Радованович, Иван Гудел, Велимир Зайец, Фарук Хаджибегич, Един Бахтич (35-Митар Мъркела), Марко Млинарич, Фадил Вокри, Мехмед Баждаревич, Милко Джуровски
Селекционер: Милош Милутинович

София, „Васил Левски“ – 59 587 зрители
Съдия: Войтех Христов (Чехословакия)
Жълти картони: Димитров, Желязков, Костадинов (България); Гудел, Зайец (Югославия)