Техническото умение във футбола винаги е било ключово за оценката на даден играч. А когато той е известен сред запалянковците с прозвището Момъка с кадифените крака, това е повече от атестат за качество. Именно така остава в историята италианският халф Джанкарло Антоньони, който днес навършва 70 години.
Той започва кариерата си в четвъртодивизионния Астимакоби, преди да премине във Фиорентина. В състава на „виолетовите“ от Флоренция Антоньони напълно разгръща своя голям талант. Универсален халф с фина техника, той е сърцето и душата на отбора. Едва 20-годишен, Джанкарло е избран за Футболист номер 1 на Италия в анкета сред специалистите. Същото признание получава и през 1980 г. Най-силният сезон на Фиорентина с Антоньони е през 1981-1982 г. Отборът се бори за титлата с Ювентус и има всички изгледи да спечели. 
Но през ноември 1981 г. в мача на Фиорентина с Дженоа капитанът на „виолетовите“ се сблъсква с вратаря на генуезците Марина и получава комоцио. Сърцето му спира за около две минути подобно на сърдечния арест с Кристиан Ериксен на „Евро-2020“.
Този инцидент едва не завършва трагично
и той е спасен благодарение на навременната намеса на лекарите и на двата отбора. Пет месеца по-късно Антоньони е отново на терена.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Но драмата за Фиорентина настъпва в последния кръг, когато и двата отбора са с равни точки. „Виолетовите“ гостуват на Каляри, а Ювентус – на Катандзаро. Около 15 минути преди края на мачовете Фиорентина вече докосва своето трето скудето, когато след съмнителна дузпа „старата госпожа“ грабва титлата. Един транспарант във Флоренция най-точно илюстрира настроенията в града, който е люлка на италианския Ренесанс: „По-добре втори, отколкото крадци“. От този момент датира и омразата между агитките на двата отбора, която ескалира и след продажбата на Роберто Баджо от Флоренция в Торино през 1990 г.
Антоньони има 73 мача и 7 гола в националния отбор, където дебютира на 20 ноември 1974 г. при загубата с 1:3 от Холандия в Ротердам. За последно облича фланелката на „скуадра адзура“ на 16 ноември 1983 г. при 0:2 от Чехословакия в Прага. Той обаче е сред героите на един изключителен италиански национален отбор, който остава завинаги в историята. Започва се от Мондиал-78 в Аржентина, когато „адзурите“ смайват футболния свят с отличния футбол, който демонстрират. Две години по-късно на „домашното“ Евро-80 те се задоволяват само с четвъртото място.
Именно поради тази причина не ги причисляват към фаворитите за „Мондиал-82“ в Испания. Невзрачното представяне в групата още повече подсилва негативните настроения на Ботуша. „Адзурите“ се промъкват до следващата фаза на борбата след три равенства и само благодарение на един отбелязан гол повече от Камерун. Медиите в Италия разкъсват играчите от критики и треньорът Беардзот им забранява да четат писанията във вестниците. А после започва триумфалният поход на „скуадрата“ към световната титла. Световният шампион Аржентина е повален с 2:1, а после идва ред и на фамозната Бразилия.
В този мач Антоньони е във вихъра си!
Пълновластен господар в средната линия, той се включва и в атаките на своя отбор. При 3:2 за Италия минути преди края именно той бележи четвърти гол в бразилската врата, който е отменен. Но и така триумфът е факт! А магическият четириъгълник Конти – Антоньони – Тардели – Ориали взима връх в задочния спор с бразилските магьосници Зико – Сократес – Фалкао – Жуниор. На полуфинала Полша е премината без проблеми, а на финала е сразен и отборът на ФРГ. Италия е световен шампион, а Антоньони заедно с Роси и Конти са обявени за най-добрите на първенството.
След 303 мача и 56 гола в калчото, в края на кариерата си Антоньони изиграва два сезона в швейцарския Лозан спорт. По-късно е в ръководството на любимата си Фиорентина.
РУМЕН ПАЙТАШЕВ
