1976 година остава в българската история с брой футболни мачове, на които има рекордна посещаемост. Те са общо 6 и логично в тях са замесени имената на вечните съперници Левски и ЦСКА.
Няма друг случай, при който в рамките на една календарна година на цели 5 двубоя да присъстват минимум 65 000 зрители. Те се провеждат на най-големия стадион у нас – националния „Васил Левски“. В онези времена капацитетът му е 70 000, от които 55 000 седящи места.
Към тези срещи добавяме и един мач от евротурнирите, игран на „Герена“ (с тогавашен капацитет 60 000, от които 45 000 седящи места).
Неведнъж е имало не по три, а и по повече вечни дербита в една календарна година, но такова чудо като през 1976-а няма и няма да има.
През същата година националният отбор играе световна квалификация с Франция. Изненадващо обаче националният стадион не е препълнен. На мача на 9 октомври, завършил 2:2, идват 53 000 зрители. Тогава в последната минута Христо Бонев изпуска дузпа.
На клубно ниво обаче 1976 година е пълен отличник от гледна точка на брой мачове с претъпкани трибуни. Освен това има още нещо нечувано. Никога преди и след това феновете не са ставали свидетели на толкова на брой интересни, драматични и изпълнени с обрати битки. За да бъде картината още по-пъстра, добавяме и един невиждан пропуск - може би най-големият в официални мачове на някой от българските грандове. За да е най-пъстра - през 1976 година е постигната най-изразителната победа на наш отбор в евротурнирите.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
17 март 1976, УЕФА
Левски – Барселона 5:4
Ст. „Васил Левски“ - 70 000 зрители
За четвъртфиналния реванш от турнира за Купата на УЕФА е изписано всичко. Левски постига много престижна победа срещу испанския гранд, воден от холандската суперзвезда Йохан Кройф. Стадионът е препълнен до краен предел. В 10-ата минута "сините" вече водят с 2:0 след попадения на Панов и Йордан Йорданов. Барса набързо изравнява чрез Марсиал и Асенси в края на първата част. През втората Емил Спасов продължава головото шоу в 47-ата минута, а 10 по-късно Ередия изравнява. Сетне Неескенс от дузпа прави 3:4. Левски обаче не се предава и в последните 3 минути извършва пълен обрат - първи вдига на крак трибуните отново Йордан Йорданов, а накрая пак Павел Панов (този път от дузпа) оформя гръмкото 5:4. С общ резултат 5:8 Левски отпада.
7 май 1976, А група
Левски – ЦСКА 1:3
Ст. „Васил Левски“ – 70 000 зрители
Много важен двубой за титлата. Два кръга преди това Левски има комфортен аванс от 4 точки пред ЦСКА (тогава за победа се дават по 2 точки). Първо обаче се препъва в Сливен, където бившият голям цесекар Аспарух Никодимов бележи за 1:0, а сетне идва и въпросното вечно дерби на националния стадион. Трибуните са претъпкани. Както казва народът – игла да хвърлиш, няма къде да падне. ЦСКА повежда с ранен гол на Милен Горанов, след това вратарят на „армейците“ Стоян Йорданов спасява дузпа на Йордан Йорданов-Пиката. Впоследствие резултатът набъбва на 3:0 в червено чрез далечни снаряди на Димитър Димитров и Георги Денев. Левски намалява чрез Павел Панов, но ЦСКА ликува, изскача на първото място и прави важна крачка към златото, което в крайна сметка прегръща. Ненапразно "червените" твърдят, че това е една от най-сладките им титли в историята.
2 юни 1976, КСА
Левски – ЦСКА 4:3 (след прод.)
Ст. „Васил Левски“ – 70 000 зрители
Поройният дъжд не спира народа. Отново 70 000 зрители отиват на стадиона, за да гледат финала за Купата на Съветската армия - най-лудия и най-интересния в цялата история на турнира. Чрез Йордан Йорданов и Павел Панов Левски светаквично повежда с 2:0, но набързо Божил Колев и Георги Денев изравняват. През второто полувреме гол не пада и се стига до продължения. В началото на първото Левски пак изскача напред в резултата с гол на Георги Цветков, но веднага при ответната атака Милен Горанов вкарва за 3:3. Както гласи клишето - невероятна, изключителна футболна драма! В 100-ата минута пак Георги Цветков е точен. Централният нападател реализира с глава победния гол и „сините“ вдигат сребърната купа, реванширайки се изпуснатата титла.
15 септември 1976, КЕШ
ЦСКА – Сент Етиен 0:0
Ст. „Васил Левски“ – 70 000 зрители
Стадионът отново е препълнен. Интересът е огромен, макар френският тим да не е европейски страшилище, въпреки че няколко месеца преди това стига финал за КЕШ. В YouTube има пълен запис от двубоя, а преди началото му камерите показват трибуните, където всичко е претъпкано от „А“ до „Я“. Първият 1/16-финал за КЕШ остава в историята с невиждания пропуск на Спас Джевизов, който от 3-4 метра при опразнена врата и след отличен пас на Георги Денев стреля високо над гредата. Белокоси фенове се кълнат, че такъв пропуск няма в цялата ни история, като тези на Йовов за Левски срещу Удинезе и пак на Йовов за България срещу Словакия бледнеят. Близо до издънката на Спас е Руи Мигел от ЦСКА в евромача с Клифтънвил през 2010 година, но тогава е маркирана засада.
16 септември 1976, КНК
Левски – Рейпас 12:2
Ст. „Герена“ – 55 000 зрители
Мачът е на „Герена“, тъй като предния ден ЦСКА играе на националния стадион със Сент Етиен. Никой не очаква, че срещу непретенциозния финландски съперник Левски ще получи такава мощна зрителска подкрепа. Стадионът на „сините“ е почти претъпкан по края. Който отива да гледа на живо, не съжалява – Левски записва най-голямата победа в историята на български отбор в европейските клубни турнири. Кирил Миланов пък вкарва рекордните 6 гола в един мач, а впоследствие става и голмайстор на турнира.
Левски – ЦСКА 3:2
Ст. „Васил Левски“ – 65 000 зрители
Е, този път „само“ 65-66 000 зрители идват на вечното дерби. Двубоят влиза в историята като първия обрат от 0:2 до 3:2. ЦСКА повежда чрез Милен Горанов и Цветан Йончев, но Левски стига до победата след голове на Кирил Миланов, Павел Панов и Войн Войнов от дузпа. 11-метровият наказателен удар, отсъден от съдията Димитър Пармаков, е доста спорен. 12 минути преди това ЦСКА остава с човек по-малко след червен картон на Ангел Рангелов. ЦСКА подава контестация срещу Пармаков и иска преиграване на срещата. Жалбата е разглеждана на най-високо ниво. Комисията към БСФС отхвърля желанието на ЦСКА за преиграване, тъй като не вижда правни основания за това, но признава грешките на рефера. Димитър Пармаков получава последно предупреждение за спиране на съдийските му права.
