Филмът за Гунди се радва на невиждан интерес. Не само феновете на Левски щурмуват кината, за да изгледат лентата, а и привърженици на други отбори. Всъщност,  сред зрителите има и такива, които не са почитатели на най-популярната игра. Факт, говорещ достатъчно красноречиво за харизматичността на Георги Аспарухов. В тази връзка в рубриката ХИТ БЛИЦ  ви предлагаме още една публикувана в нашия сайт история. Разказва я ветеранът Стефан Павлов-Фифи Перото, който е голямо име в тима на Левски, съотборник и приятел на Гунди. Това са откъси от интервю за Стефан Павлов пред колегата Милен Димитров, взето през 2012 година.  

-Бил си близък приятел на легендите Гунди и  Котков, какви бяха те като хора и футболисти?
-Това са двама велики българи. Изключителни мъже и футболисти. Обичах ги и ги обичам! Българският футбол загуби много от преждевременната им смърт. Три години съм бил в една стая с Гунди. Бяхме семейни приятели. Често го водих на риба край Годеч. 

-Можеше ли да бъде избегната трагедията на 30 юни 1971 г.?
-Не зная. Понякога си мисля, че всичко е било предопределено и трагедията е била неизбежна. Но ще ти кажа нещо, което много малко хора знаят. Дясната спирачка на колата на Гунди беше повредена. Това му го казаха няколко души. Иван Попов - също бивш наш футболист, който лично се грижеше за “Алфа Ромео”-то, го дръпна настрани и му вика: “Да знаеш, че дясната спирачка не държи”. Гунди само се усмихна по своя си начин. Явно не обърна внимание на предупреждението. И после всички знаем какво се случи. На Петрохан спират с Котето да заредят бензин. Там качват и капитанчето, дето загина на задната седалка. Това спиране може да се е оказало фатално. След трагедията милиционерите правиха следствието, което доказа всичко. Гунди прави опит да изпревари камиона отдясно обаче в последния момент вижда ремаркето. Бие спирачки, 18 метра “Алфа”-та се е движела на две гуми, и се праска в резервоара (просълзява се).

-Ако Аспарухов беше обърнал внимание на предупреждението за спирачката, всичко сигурно щеше да се размине?
-Нали ви казвам, че май всичко си е било писано.  Гунди

не беше
и особено
добър шофьор

 Няма какво да се лъжем. “Алфа Ромео”-то беше твърде бърза кола, спортен модел. Не беше за нашите скапани пътища.

-И с Котков сте били неразделни...
-Уникална личност! Мъжкар! Една вечер сме се събрали приятна компания в една кръчмичка до пазара “Ситняково”. Влиза по някое време един як мъжага с огромен шаран в ръце. Дойде до нашата маса и плясна Кольо по гърба: “Мастика, те тая риба е за тебе!” Котето побесня, тегли як шут в задника на фена и поръча едно шише мастика от бара. “Давай му тая бутилка и го махай от очите ми!”. Толкова бесен не бях го виждал. Беше се ядосал, че оня го излага пред толкова хора. Смешното беше, че Котето никога не е пил мастика, а му излезе такъв прякор. Никога няма да забравя как до последно се колебаеше дали да тръгва с Гунди за Враца в оня фатален ден на 1971-ва. Лично аз бях на “Герена” и видях как Котков си биеше дузпи с Гошо Каменски. Два пъти Котето се обличаше и събличаше. Чудеше се дали да тръгва, не му се пътуваше за Враца. Сякаш е предчувствал нещо. Ама като е писано нещо да става, то става. Накрая ни каза: ”Айде, тръгвам”, и това беше. И Сашо Костов със сина му Вальо трябваше да се качат в колата с тях, ама по някаква причина нещо закъсня и те тръгнаха без тях. Явно някой отгоре е пазил Сашо и детето.
Милен ДИМИТРОВ/БЛИЦ