Преди няколко дни агенция БЛИЦ припомни годишнината от третия полуфинал за Купата на европейските шампиони между Интер и ЦСКА, игран на 3 май 1967 г. на „неутралния“ терен в италианския град Болоня. Няма да се спирам на подробности около мачовете, само ще припомня, че след 1:1 в Милано и в София съгласно тогавашния регламент трябва да се изиграе трети мач на неутрален терен. Този неутрален терен обаче се оказва в… Италия, по-точно в Болоня. И понеже след толкова години истината за това решение така и не е казана в прав текст, сега ще дръпна завесата на тайнствеността…

Действително е странно решението третият мач да се играе в Болоня, след като първоначално има варианти с Грац или Франкфурт на Майн. Официалната версия е, че се разчита на местното съперничество между Интер и Болоня, но все пак "нерадзурите" щяха да играят на своя земя и над 30 хиляди милански тифози акостираха в университетския град. Вестник „Стампа“ коментира: „Новината, че ЦСКА е предпочел Болоня за третата среща, предизвика вълна от симпатии към българския отбор. Мнозина се питат дали Интер не рискува, играейки една толкова деликатна среща именно в Болоня. Градът е известен с враждебното си отношение към клуба на собственика Анджело Морати.“ И все пак несериозно е да се твърди, че тифозите на Болоня ще дойдат на мача, за да подкрепят българския отбор.

На пресконференцията в деня преди мача старши треньорът на ЦСКА Стоян Орманджиев разсмива италианските журналисти с твърдението, че

местната публика ще подкрепя ЦСКА,
понеже италианската компартия
има силни позиции в Болоня

Най-тиражираната версия в „червения фолклор“ е, че армейците са се продали за един испански автобус „Барейрос“ (с тоалетна – забележете!), който дълги години служеше на клуба. Но после става ясно, че той е получен по съвсем друга линия. След шампионската титла през 1966 г. генерал Здравко Георгиев заявява, че ще подари на отбора нов автобус. Той пристига някъде около мачовете с Интер и съвсем логично „затвърждава“ теорията на конспирацията, че именно автобусът е разменната монета при определяне на града за третия мач.

Но и двете обяснения не са верни. А ИСТИНАТА е, че от Интер предлагат изключително изгодни финансови условия, ако ЦСКА приеме да играе в Болоня –

75 процента от всички приходи за мача – продадени билети,

рекламни и телевизионни права, и от „червения“ клуб тихомълком са се съгласили. Само че в онези времена тези неща (и не само те!) се премълчаваха, тъй като бе недопустимо отбор от социалистическа България (при това военният комунистически отбор!) да стане жертва на „трийсетте сребърника“ на капиталистите.

Ще се върна и назад във времето, тъй като през 1958 г. ЦСКА (тогава ЦДНА) играе с Атлетико Мадрид също в турнира на шампионите. След загуба с 1:2 в Мадрид, още в часовете преди реванша в София испанците съвсем директно предлагат на българите един милион песети, за да загубят мача. А после, когато се стига до трети двубой, те отново подновяват офертата си, като предлагат мачът да се състои не в Париж или Виена, а в Мадрид, като обещават 70 на сто от постъпленията за ЦСКА. Армейските ръководители са възмутени и отхвърлят некоректните подмятания.

Испанците заявяват, че българите нямат опит в тези неща,

а освен това Атлетико не се издържа от държавата и разчита много на мачовете в Европа за добри постъпления. И ако през 1958 г. в ЦСКА все още „нямат опит“, през 1967 г. вече коригират поведението си в „правилната“ насока.

Трябва да отбележа, че през 50-те и 60-те години на миналия век подобна практика е нерядко срещана. През сезон 1956-1957 г. носителят на КЕШ Реал Мадрид играе с виенския Рапид. След 4:2 на „Бернабеу“ и 1:3 във Виена, от кралския клуб предлагат третият мач да се играе отново в Мадрид. И от Рапид приемат – естествено, срещу солидно заплащане.

Същия сезон Глазгоу Рейнджърс и Ница си разменят победи с по 2:1, а предложението от Ница е третият двубой да бъде в Париж, т.е. във Франция. Както и става – пито платено.

В повечето случаи облагодетелстваните с домакинство отбори печелят третия мач, но съществуват и изключения. В турнира за КЕШ през 1966-1967 г. отново е намесен мадридският Атлетико. Той губи в Нови Сад от Войводина с 1:3, но печели реванша с 2:0. Както вече е „практиката“, третият двубой се провежда в Мадрид, но Войводина печели с 3:2 и продължава борбата. Подобни мачове има и в другите два турнира – на носителите на купи и за Купата на Панаирните градове. Стига се и дотам и двата мача да се играят на един и същи терен, но шумът на банкнотите остава неизменен…
РУМЕН ПАЙТАШЕВ