Това действително е уникален случай! Двама големи футболисти от една и съща страна да са родени на една и съща дата – 8 март 1949 г. Това са перуанските национали от по-далечното минало Теофило Кубиляс и Уго Сотил, които днес ще отпразнуват своята 75-годишнина.

ТЕОФИЛО КУБИЛЯС е играчът с по-големи успехи. Той е отличен нападател и един от символите на Алианса Лима, където играе от 1965 до 1973 г., през сезон 1978-1979 г. и от 1984 до 1987 г., като записва в актива си 295 гола. За кратко през 1973 г. е в Базел, а от 1973 до 1978 г. е в Порто, където печели всичките си клубни трофеи. През 1977 и 1978 г. става шампион на Португалия, а през 1977 г. завоюва и купата на страната. Подвизава се и в САЩ, като от 1979 до 1983 г. е във Форт Лаудърдейл Страйкърс и с 65 гола отново доказва реализаторското си умение. Накрая завършва кариерата си с един сезон в Саут Флорида Лаудърдейл. Той е ярка фигура, организатор на играта и голмайстор.

Успехите на Кубиляс в националния отбор на Перу са още по-големи. С националната фланелка той има в актива си 88 мача и 26 гола, като дебютира срещу Боливия през 1968 г., а за последно играе през 1982 г. Той е може би най-важната фигура в онзи знаменит отбор на Перу от края на 60-те години на миналия век. На 31 август 1969 г.

„инките“ сътворяват истинска сензация,

завършвайки 2:2 с Аржентина на „Бомбонерата“ в Буенос Айрес, като се класират за „Мондиал-70“ за сметка на „гаучосите“. Това е един от най-славните епизоди от историята на перуанския футбол. А после на финалите в Мексико Кубиляс повежда своята чета към четвъртфиналите. За съжаление, началото на този поход съвпада с поражението на българския национален отбор, който от 2:0 в своя полза се срива до 2:3. Перу губи единствено от ФРГ и се класира на четвъртфинал – най-големият успех на перуанския футбол на „Мондиал“. Там вече отборът, ръководен от бразилския магьосник Диди, отстъпва на великия отбор на Бразилия с 2:4, но оставя ярки спомени с представянето си.

WINBET – Ранно изплащане, Бонус Колонка и още много изненади в Спорт! (18+)

Кубиляс участва като национал на още две световни първенства – през 1978 г., когато „инките“ достигат до втората фаза, но са запомнени със съмнителната загуба с 0:6 от бъдещия световен шампион Аржентина, както и на „Мондиал-82“. Той

има вкарани 10 гола на световни първенства

– по пет през 1970 и 1978 г. – което е едно забележително постижение. През 1975 г. става носител на „Копа Америка“, като това е втора титла за Перу след 1939 г. Кубиляс е избран за футболист номер 1 на Южна Америка през 1972 г. Включен е в сборния отбор на света за мач в полза на ЮНЕСКО срещу Космос през 1978 г., както и в отбора на Южна Америка срещу Европа през 1972 и 1973 г.

След края на кариерата си Кубиляс е технически съветник на САЩ за „Мондиал-94“, консултант на ФИФА и министър на спорта на Перу. Един от най-големите перуански футболисти за всички времена е посланик на перуанския футбол по света.

УГО СОТИЛ е също голяма фигура в перуанския футбол. Наричан е Чоло заради характерните индиански черти на лицето. Остър нападател, който играе в местния Депортиво Мунисипал от 1967 до 1973 г. и от 1980 до 1983 г. Най-голямата си клубна слава получава в испанския гранд Барселона, където играе от 1973 до 1977 г. Тук той е рамо до рамо с великия Йохан Кройф и има огромен принос за шампионската титла на тима през 1974 г., постигната след дълга 14-годишна пауза.

Нисък на ръст, но мощен и пробивен,

той притежава силен удар и с двата крака. В турнира за Купата на шампионите обаче Барса стига само до полуфинал, където отстъпва на английския Лийдс след 1:2 като гост и 1:1 на „Ноу Камп“. После Сотил се връща в родината и с Алианса става шампион през 1977 и 1978 г. По един сезон играе в Индепендиенте Меделин и Еспартанос де Пакасмайо, като реализира общо 325 гола в кариерата си.

Сотил има 62 мача и 18 гола в перуанския национален отбор в периода 1970-1979 г. Той също е ключова фигура в знаменития отбор на „инките“ на „Мондиал-70“ в Мексико, с който играе на четвъртфинал. Участва и на „Мондиал-78“ в Аржентина, където Перу достига до втората групова фаза на турнира. Също като Кубиляс прегръща „Копа Америка“ през 1975 г.
РУМЕН ПАЙТАШЕВ