ИГРАЙ ГЕЙМ БЛИЦ 1 И СПЕЧЕЛИ НАГРАДИ ОТ СТОИЧКОВ - ТУК!

Във футбола винаги е имало грубияни и футболисти, които използват мръсни номера. Колкото и да се стараят, никой не може да се доближи до човека, когото в родната му Колумбия наричат Звяра или Генерала.

Действията му са толкова страховити, че дори сред журналистите в южноамериканската държава битува становището, че е добре да сложат протектори на краката и да имат червен картон в джоба си, когато той гостува в студиото за интервю.

WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)

Неговото име е Херардо Бедоя и държи рекорда за най-много получени червени картони във футбола. Роден е на 26 ноември 1975 г. и играе като дефанзивен халф. Кариерата му на терена приключи през 2015 г., но славата му не загасва, тъй като дори и в ролята на треньор не подбира средствата за справяне със съперника.

За момента Бедоя има 46 червени картона в кариерата си. 45 от тях са в качеството му на футболист, а един е като треньор. Вероятно най-известното му изгонване от игра е неговият 41-и картон. Това се случва по време на дербито на Богота между Санта Фе и Милионариос. Тогава халфът на Санта Фе блъска с лакът Джони Рамирес на земята и още докато противникът е легнал, му нанася ратник в главата. За това си деяние получава наказание от 15 мача.

Въпреки че славата на грубиян засенчва футболните му качества, никой не може да оспори, че Звяра е отличен играч. Има 49 мача и четири гола за националния отбор на Колумбия. Той е сред основните фактори за един от най-големите успехи на представителния тим на родината си – спечелването на Копа Америка през 2001 г. Дори бележи с удар извън наказателното поле първия гол за победата над Хондурас (2:0) на полуфиналите.

През същата година Бедоя се разписва с гръмотевичен удар за аржентинския Расинг Авелянеда срещу гранда Ривър Плейт при равенството 1:1. Това е един от най-важните голове в историята на клуба, тъй като ремито оставя Расинг на първото място в класирането и носи титлата от първенството Апертура 2001 – първото шампионско отличие за тима от 35 години.

През кариерата си Херардо Бедоя играе за 13 отбора. Качествата му са признати и извън границите на Колумбия, тъй като в Аржентина дори облича екипа на Бока Хуниорс. През повечето време се състезава в родината си. През 2012 г. помага на Санта Фе да спечели шампионската титла след 37-годишно чакане.

Първото си шампионско отличие спечелва с Депортиво Кали през 1998 г. За целия си престой в клуба, продължил четири години, получава 14 червени картона. Други пет са му показани по време предстоя в Расинг Авелянеда. Звяра седем пъти е гонен от игра като футболист на Санта Фе и осем пъти с екипа на Милионариос. Това са повечето случаи, в които Бедоя получава червени картони, но не са всичките. Все пак е играл в 13 различни отбори от Колумбия, Аржентина и Мексико. Известен е с майсторските си изпълнения на фаул и мощните си удари от далечна дистанция.

Когато през 2015 г. прекратява кариерата си, Херардо Бедоя става помощник-треньор на Санта Фе. Още в първи си мач на поста (срещу Хуниор) е изгонен на трибуните от съдията в 21-ата минута. Това е 46-ият и за момента последен червен картон в кариерата му.

Бившият съотборник на Звяра в Милионариос и националния отбор Омар Васкес твърди, че славата на грубиян е незаслужена за Бедоя.

„В нашето общество е обичайно да се помнят лошите неща, но Херардо трябва да бъде запомнен като велик футболист. Той беше лидер, който написа историята и спечели шампионските титли в Колумбия и Аржентина. За мен беше чест да бъдем съотборници. Истински лидер и се бореше за всяка топка. Беше командирът на нашия отбор и неслучайно имаше прозвището Генерала“, коментира Васкес.

Колумбийският футболен журналист Карл Ворсвик споделя позицията на Омар Васкес, че славата на грубиян в никакъв случай не приляга на Херардо Бедоя.

„Първият път, когато ходих да му взимам интервю, говорих с един матадор, за да ми обясни техниката за борба с разярен бик. Това, което ми каза, беше напълно безполезно. Бедоя на терена и извън него са две различни вселени. Той беше един прекрасен футболист, но се наблягаше на другата страна от кариерата му. Всички сме наясно, че каквото и Херардо да направи, заглавието винаги ще включва думите – най-грубият футболист на света“, признава Ворсвик.