Днес се навършват 70 години от рождението на Георги Аспарухов-Гунди – Футболист №1 на България за ХХ век. По този повод потърсихме единствения му наследник – Андрей Аспарухов. Скоро ще се навършат 20 години, откакто той и съпругата му Изабела (дъщеря на друга “синя” легенда - Павел Панов) живеят в САЩ. Андрей даде специално интервю по повод годишнината от рождението на великия Георги Аспарухов.
- Андрей, как сте в Бостън? Преди да поговорим за Гунди, кажете какво преживяхте след бомбения ад отпреди няколко дни.
- Беше много неприятно, страшно бих казал. Аз говорех по телефона с мой приятел, който живее точно там, където е финалът на маратона, и чух взривовете в слушалката. Ние помислихме, че е газова авария, но след няколко минути всичко стана ясно...
- Да преминем към темата – на 4 май се навършват 70 години от рождението на баща ви. Какъв щеше да бъде той, ако беше жив - почетен президент на “Левски”, голям треньор или обикновен човек?
- Той имаше толкова много приятели - музиканти, артисти, художници, певци, дипломати, духовници, спортисти, писатели. Това говори за неговото обаяние, такт и влияние върху хората - с други думи, една обединителна фигура. Вярвам, че щеше да бъде обединител и днес.
- Знаем, че ви е водил навсякъде, на тренировки, по лагери. Искахте ли да приличате на него?
- Всеки син иска да прилича на баща си. Аз не правя изключение. Единствената разлика е, че да приличаш на един от най-обичаните българи е невъзможно.
- Какво сте наследили от Георги Аспарухов като характер? Може би любовта към “Левски”?
- Затова трябва да попитате хората около мен, тези, които познават и двама ни. Колкото до любовта към “Левски - това е повече от ясно.
- Как се справи майка ви след онази случка преди повече от 40 години? Трябва да е била доста силен човек, за да издържи на напрежението по онова време.- Майка ми, с помощта на родителите на баща ми и на нейните родители се постараха да ми осигурят възможно най-доброто детство в създалата се ситуация. Сега съзнавам колко трудно им е било...
- Преди време Лита разказа как е ходела да лепи некролозите по “Витошка”, а милиционери са ги късали. А вие сте питали: “Мамо, тате престъпник ли е бил, та му късат некролозите”? Вие разбирахте ли какво се случва тогава, все още не сте имали 6 години?
- Това са неща, които не бих искал да коментирам.
- Тя коментира и едно разсекретяване от държавния архив на разговор между Тодор Живков и Ангел Солаков по повод погребението на Гунди и Котков. Живков критикува Солаков: “Защо изкарахте тези 500 хиляди хулигани на погребението?”
- Никой никого не е “изкарвал”. Самият факт, че толкова хора са ги изпратили в последния им ден, говори за тяхната значимост като хора и спортисти. В навечерието на 70-годишнината на баща ми бих искал да си спомним за това, което той е постигнал приживе, другото е на съвестта на тия с "конспиративните" теории.
- Кой ви каза неприятната новина за катастрофата? Помните ли в детайли какво се случи?
- Това е много лично, не бих го коментирал.
- Какво може да кажете сега, след толкова години, за плановете на татко ви да ви вземе с него за юбилейния мач във Враца, на път за който катастрофира. Това знак на съдбата ли е?
- Няма как да върнем времето назад, така че е безсмислено да говорим. Съдба, карма, както и да го наречем, не би ми облекчило болката.
- Помните ли добре “Алфа Ромео”-то, обичахте ли да ви вози баща ви?
- Да, помня колата, много елегантна за времето си. Помня дори как я "карах" от скута на баща ми
- Можеше ли да останете в България и да се наложите в “Левски”? Майка ви каза преди време, че името на Гунди не ви е помогнало, напротив, заради всички сравнения между двама ви... Вие сам твърдите в свое интервю, че цял живот името му ще тежи на плещите ви, така ли е?
- Вероятно някой грешно ме е цитирал. Не бих казал, че името тежи на плещите ми, по-скоро задължава, и аз винаги се съобразявам с това. С годините разбирам какво е имала България в лицето на баща ми и какво е изгубила.
- Играете в първия мач след разформироването на ЦСКА и “Левски”. През август 1985 г. “Левски” бие с 2:1, вие влизате като резерва. Как се чувствахте с тази смяна на имената – “Средец” и “Витоша”?
- О, това беше един невероятен ден. Мачът се игра на “Народна армия”. Стадионът беше пълен, а отвън имаше още толкова хора, които не можаха да влязат. Да направиш дебют срещу ЦСКА е мечта за всеки, израснал в “Левски” - моята се сбъдна. По трибуните си се скандираше “Левски”, “Левски” от едната страна и ЦСКА - от другата, така че не усетихме "промяната".
- Това беше удар за доста футболисти и треньори, между които Христо Стоичков, Наско Сираков и други. Справедливо ли беше наказанието им?
- Нито, наказанията, нито смяната на имената бяха справедливи. Да, станаха грозни сцени, но наказания за цял живот?! От това най пострадаха футболисти като Емо Спасов и Пламен Николов, които бяха в края на кариерата си и имаха предварителни договори със сериозни западни отбори. Сигурен съм, че това важи и за наказаните играчи от ЦСКА.
- Как щеше да реагира баща ви, ако беше станал свидетел на подобно нещо? Любимият му “Левски” да се казва “Витоша”?- Не съм сигурен, но мисля, че “Левски” е носил името “Динамо” в по-ранна възраст на баща ми (б.а. – по съветски модел “Левски” носи името “Динамо) от 1949 до 1957 г.). Не вярвам да би се учудил много на това “Витоша” - в кръга на шегата, разбира се.
- Искаше ли Георги Аспарухов синът му да стане футболист?
- Има много снимки от моето детство как играем футбол. Аз почти израснах на “Герена”, но доколкото знам от майка ми баща ми не е бил много ентусиазиран да го наследя на футболния терен. Може би е искал да ме предпази от контузии и други разочарования.
- В Америка знаят ли кой е Гунди, разпитват ли ви?
- Много приятно изненадан бях, когато едно от децата, които тренирам тук, в Бостън, се появи на тренировка с екип на “Левски” и Аспарухов на гърба. Много други гледат клипове с моменти от мачове на баща ми и са много впечатлени, непрекъснато ме разпитват за него. Това, разбира се, ме прави много горд.
- С какво се занимавате сега, още ли тренирате деца отвъд океана? (Андри, така го наричат в САЩ, е директор-учебен план в PTUSA (Пол Търнър Сокър Академи).
- Да, продължавам да се занимавам с деца, това ми доставя удоволствие. Това за мен е повече хоби, отколкото професия. Хубаво е да гледаш как децата имат желание да се научат. Тук в Америка системата е съвсем различна от България, детският футбол е много популярен. Има различни нива, лиги, турнири. Аз работя с няколко академии, както и с клубен отбор.
(Андрей Аспарухов със съпругата си Изабела)
- Откога не сте си идвали в България?
- Стремим се с жена ми да го правим всяка година, но понякога е трудно да съчетаем отпуските.
- Следите ли какво става с “Левски”? В България футболът става все по-слаб.
- Опитвам се да гледам всеки мач, не само на “Левски”. Може би ще ви изненадам, но на мен повечето мачове ми харесват. Има интрига, има заряд и първенството е интересно. Не ми харесва непрекъснатото оплакване от съдиите. Това май е застраховката след загуба.
- “Сините” победиха ЦСКА в голямото дерби преди няколко дни, гледахте ли двубоя?
- Честита победа на всички левскари! Не успях да го гледам, видях само головете. Важно е, че бихме. Голът на Силва ми напомни за баща ми! Може би огромният плакат помогна, беше страхотен!
- Възможно ли е един ден да се върнете в България и да работите за “Левски”?
- В едно предишно интервю бях казал "Никога не казвай никога". На този етап не предвиждам да се върна и работя в “Левски”, но нещата се променят бързо понякога.
- Толкова години, откакто не сте в България, търсил ли ви е някой бивш футболист или ръководител на “Левски”? С кого поддържате връзки от предишните поколения?
- Поддържам връзка, основно чрез социалните мрежи, с много от бившите ми колеги. Когато съм в България, се виждам с когото мога по мачове, тренировки. Винаги ходя на “Герена”. Много хора ме питат за мнението ми за името на новия стадион.
- (Прекъсвам го). От няколко месеца тече ремонт на един от секторите на стадион “Георги Аспарухов”. Появяват се слухове, че може да се наложи смяна на името заради спонсор. Как ще реагирате, ако, колкото и парадоксално да звучи, фирма “Чае шукарие” стане спонсор и името й трябва да блесне на “Герена”?
- Смятам, че хората, от които зависи евентуална промяна и дали въобще ще има такава, са достатъчно интелигентни да знаят цената и значението на името Георги Аспарухов не само за привържениците на “Левски”, но и за цяла България. Ако ние не държим на ценностите си, ще загубим самоличността си.
- Пожелайте нещо на феновете на “Левски” и тези, които пеят: “И духът на Гунди също е с нас”...
- “Левски” винаги е имал страхотна публика. Тя заслужава повече положителни моменти и добри игри на любимия отбор. Пожелавам им го от сърце.
Стефан РАЛЧЕВ
