Отказването на Тодор Стойков е основна тема в баскетболна България. Един от големите състезатели за последните двадесет години обяви края на кариерата си днес. Пребогата кариера, 13 шампионски титли, 9 купи на България и още много успехи – това е Тодор Стойков. Агенция БЛИЦ потърси бившия селекционер Росен Барчовски, който първи го взима в националния отбор през 1996 година. Ето какво каза Барчовски пред екипа ни:
-Г-н Барчовски, оттеглянето на Тодор Стойков е темата на деня. Помните ли датата 27 ноември 1996 година?
-Сигурно на тази дата е дебютът на Тошко в националния отбор. Помня, че играхме важен мач във Варна срещу Румъния, а той отбеляза шест или седем точки. Беше на 19 години, взех го много убедено в състава. Заслугата не е моя, а негова. Беше показал изключителен потенциал, който след това разви. Много съм щастлив, че съм работил с него толкова години в националния отбор. Не си спомням един мач, в който да не е играл с желание и сърце. Гордея се, че съм бил първият, който го е повикал в националния, не ме е подвел през всичките години, в които сме работили заедно. Тошко вече беше започнал да играе в мъжкия отбор на Черно море, отпреди това го познавах от юношеските национални състави. Взех го без никакъв страх, бях убеден, че това момче трябва да се включва в тима. Не искам да си приписвам някакви заслуги. Ако друг беше треньор, със сигурност също щеше да го извика в националния отбор.
-Има ли в скоро време някой, който да повтори успехите му?
-Визитката и успехите му са непостижими. Това се дължи на две неща – първо, на безспорните му качества. Изключителен талант и характер. И второ, беше част от успешния проект Лукойл Академик. Нито Лукойл можеше без Стойков, нито той без Лукойл Академик. Успехите му дойдоха и във Варна, и в националния отбор. Много трудно в близко бъдеще някой ще постигне такова нещо.
-Близнаците Деян и Калоян Иванови са основна тема. Като че ли те и Филип Виденов трябваше да са наследниците на Тодор Стойков в националния отбор.
-След Тодор по естествен път лидерът беше Филип. След като и той спря, нормално бе да бъдат близнаците. Не могат да се сравняват, нито като постове, нито като игра. Те имат сериозна реализация в чужбина и то в огромната конкуренция на американци. Това няма как да стане случайно, това означава, че качествата им са оценени. Те направиха доста години за националните отбори, но не можаха да го заместят така, както беше той като лидер. Трудно може да стане. В последните години лидери бяха Георги Младенов, Тодор Стойков, после Филип Виденов.
-И Стойков не е лесен характер...(прекъсва ме). Силен играч с благ характер не съм срещал. Такова съчетание не съм виждал. За да си стигнал до това ниво, не можеш да бъдеш най-смиреният човек на света. Близнаците, например, са си своенравни, с високо его, с високо самочувствие. С Тодор Стойков не съм имал никакви проблеми, разбирали сме се много добре. Имал съм критики понякога към подготовката, играта или чисто спортно-технически, но проблеми не съм имал. Нито по отношение на дисциплината на игрището или извън него. Няма как да се очаква един такъв играч да бъде прекалено добър и смирен, или благ. Ще ви припомня, че на европейското 2005 година в Сърби и Черна гора той беше великолепен, използвах го като плеймейкър. Имах проблеми с гардовете Юли Радионов и Данчо Бозов и Тошко се налагаше да играе като плеймейкър. Справи се перфектно.
-В днешно време е трудно баскетболист да се задържи в един отбор толкова много години. Тодор Стойков избра добрите финансови условия в Лукойл Академик или не му се рискуваше да излезе в чужбина?
-Той не можа да играе в чужбина. Тук не става въпрос само за пари, а да си намериш мястото. Той си беше намерил това място в Лукойл Академик. За да можеше да играе в чужбина, трябваше да се намери отбор и треньор, който да му даде пълен картбланш, какъвто получи в Лукойл Академик. Аз съм убеден обаче, че ако го нямаше Лукойл, щеше да успее и в чужбина. Беше изключително талантлив.
-Бил ли е пример на останалите, докато сте били заедно в националния отбор?
-Аз не се сещам, докато съм бил треньор, той да е изпуснал мач в националния. Естествено, че съм го давал за пример. Той е характер и е изисквал от играчите да играят за победа. Той е роден победител. Може би има хора, които не го обичат. Няма една звезда, която да е обичана от всички. Ако напишеш някъде във форум или фейсбук Майка Тереза и срещу нея ще се намерят хора да я отричат.
-Ще успее ли като ръководител, какъвто се очаква да стане?
-Той е човек, който е роден да успява и побеждава, с каквото се захване, ще успее. Трябва да знае обаче, че това е много различна материя и изисква навлизане в професията, разговори с други хора, четене, информация. Съвсем различно е от терена. Ако един състезател отива на две тренировки, между тях има почивка, а вечерта свободно време, един ръководител на практика няма свободно време. Трябва да знае, че ще му бъде страшно трудно и няма да има много голям толеранс към него. Първата работа е да се срещне с хора, които имат опит и са врели и кипели в тази работа. Трябва и да слуша.
-Способен ли е да слуша? Досега Стойков е бил лидер в съблекалнята, а сега ще му се налага да взима съвети, да търпи критики.
-Аз съм убеден, че ще слуша. Той няма да си остави магарето в калта и ще направи тези неща, които трябва. Трябва да си смени манталитета от човек, когото всички са обгрижвали, до човек, който трябва да обгрижва всички останали. Трябва да запази авторитета си, но да се обърне на обратно. Затова от спортистите малък процент стават големи ръководители и треньори, защото са свикнали да им се обръща внимание и изведнъж трябва ти да си този, който да дава внимание на останалите. Ако отборът направи добра селекция и успее, тогава заслугите са на играчите и треньора. Ако обаче отборът не направи добра селекция и не успее, ръководителят носи огромна отговорност. Ако всичко в организацията е нормално и естествено, няма да има проблем. Но само три дни закъснение за заплатите и ръководителят го отнася с всичка сила. Аз обаче съм сигурен, че Тошко ще успее.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
