Даниел Асенов, известен с прякора БГ Тайсън, постигна нов голям успех. Едва на 20 години, а вече с две европейски титли при мъжете и общо четири в кариерата си до момента. Боксовият ни национал триумфира в събота на шампионата на Стария континент в Харков (Украйна) след победа с 3:2 съдийска гласа срещу англичанина Дийн Фаръл. Открихме Асенов в родното му ямболско село Кукорево, където се прибра за кратка почивка след дългите лагери и успешното Европейско в Украйна. 

"Най-после съм си отново у дома. Сега е време за басейнче и кока-кола", доволен е след отлично свършената работа боксовият ни национал. Той съобщи, че Българска федерация по бокс ще го премира с 15 000 лева за спечелената европейска титла в Украйна. 

Асенов е амбициран да преследва докрай осъществяването и на следващите си мечти - да печели медали и от световни първенства и олимпиади. В края на август той и Стефан Иванов ще бъдат единствените родни представители на Мондиала в Германия. "Нормално е вече да ме поставят сред фаворитите. Натрупах опит и мисля, че имам шанс за злато на Световното", коментира Даниел, който бе откровен повече отвсякога в интервюто, което даде за БЛИЦ:  

- Дани, честита втора европейска титла при мъжете! Коя от двете бе по-трудно извоювана - в Самоков през 2015 година или сега в Украйна?
- Благодаря! Щастлив съм, че успях отново да покоря европейския връх. Целта е изпълнена - защитих титлата си от 2015 година. В сравнение с тогава, сега беше по-трудно. Опонентите ми бяха по-сериозни. Всяка изминала година боксът става по-труден. Още в началото трябваше да се боксирам с корав руснак - Тамир Галанов. Най-трудно ми беше на полуфинала - срещу представителя на домакините Дмитро Замотаев, но и него бих. 

- За Замотаев се появи информация, че е братовчед на легендарните братя Кличко...
- Не, май не е техен роднина. Но няма значение, важното е, че го елиминирах пред родната му публика. 

- Защо на полуфинала ти беше най-трудно?
- Този мач беше повече психическа битка. Много трудно ми беше, защото останах единствен български представител на Европейското, другите вече бяха отпаднали. Очакванията към мен бяха много големи и осъзнавах, че се иска победа на всяка цена. Щаслив съм, че я постигнах, но наистина беше доста трудно. Добре, че беше масажиста - Георги Иванов. Преди да изляза на ринга ме нахъсваше страшно много. Казваше ми, че трябва да победя заради семейството ми, че всичко е в моите ръце. "Бори се докрай, момче! Можеш!", така ми казваше бате Жоро. 

- Кубинският треньор на националния отбор Жоел Арате как те нахъсва и изобщо как се разбирате?
- О, той вече понаучи български език. Все пак е женен за българка. Разбираме се само с поглед, толкова добре се познаваме вече. Още като го видя и знам какво точно иска да ми каже. Имаме си пароли, с които боравим по време на мач, и то успешно. Само една обаче ще издам, защото ако разкрия всички, съперниците ми в България ще започнат да ме побеждават. Когато Жоел ми извика "попа", например, това означава да нанеса ляво кроше по съперника. За всяка дума, с която се обръща към мен по време на мачовете, имаме отработена комбинация. Той не ме нахъсва. Неговата задача е друга. Жоел е отговорен за тактиката и техниката. Специално срещу украинеца на полуфинала Арате ми казваше как на всеки 30 секунди да променям дистанците - ту средна, ту къса. 

- Спомена, че ще започнат да те побеждават на родна земя. Може ли наистина да се случи това, след като на всички е ясно, че си най-добър в категория до 52 кг?
- Всичко се случва в бокса. Да, най-добър съм, но нищо не се знае. А и вече трябва да сменям категорията. На световното първенство в Германия за последно ще бъда до 52 кг. Неизбежно е вече. Немислимо е да поддържам тези килограми. Знаете ли колко ми е трудно, вече съм на 20 години - възраст, в която раста, а имам толкова много ограничения. Не мога да се нахраня нормално при положение, че ми трябва сила и енергия. Мога да разкрия как една седмица преди старта на Европейското в Украйна бях 8 килограма отгоре. Питате ли ме как ги стопих за 6-7 дни, много е тегаво. Раста, искам да се храня. А и като прибавим и другите лишения заради постоянните лагери и състезания...

- Едва на 20 си, а звучиш все едно се отказваш от бокса!?
- Май е така, но никакво отказване. Имам мечти, които упорито следвам. Много пъти съм се чудил защо съм се захванал с бокс. Дори съм съжалявал. За първи път мога да обявя, че аз дори не харесвам бокса, даже не обичам да го гледам! 

- Истината ли казваш?
- Да, това е истината. Знам, че звучи странно, но е така. Да седна пред телевизора и да гледам бокс - просто няма такъв случай.

- И мачовете на Кубрат Пулев ли не гледаш?
- Е, той е изключение. Гледам му ги, но не ме влече да стоя пред телевизора.   

- Прякорът ти е БГ Тайсън и ще бъде срамно, ако кажеш, че не си гледал записи с феноменалните битки на Майк Тайсън.
- Постоянно си пусках негови клипчета, когато бях малък. Всеки ден гледах мачове на Майк Тайсън, но сега вече не ме влече. Дори не гледам телевизия, когато съм си у дома, толкова ми е дотегнало вече...

- Пожелавам ти да спечелиш поне едно олимпийско злато и няколко световни титли и чак тогава да мислиш за отказ...
- Споко! Никакво отказване! Продължавам напред и ще продължа да мачкам. Давам всичко от себе си за България. Конкретно за предстоящото Световно в Германия мисля, че имам реален шанс за златото. Натрупах опит, нормално е вече да ме считат за фаворит в категория до 52 кг. Нали знаете - или го можеш, или не. А аз го мога, смятам, че вече го доказах. Бъдете сигурни, че отивам за титлата, но и класиране на финал ще е успех. Неприятното е, че само аз и Стефан Иванов сме с квоти. Европейското в Украйна беше последният ни шанс за класиране на Световното. Регламентът е такъв и нищо не можем да направим.  

- На кого посвещаваш успеха в Украйна?
- На моите родители и на личните ми треньори - Жоел Арате, Валентин Поптолев, Палми Ранчев, Михаил Таков, Александър Александров, Тодор и Димитър Мутафови. Последно време правим тактиката само с Арате, но всички други изброени имат много големи заслуги за успехите ми през годините. Кланям им се и им благодаря от сърце. Благодарение на всички тях и най-близките ми станах национал. С гордост защитавам герба на родината. 

- Въпреки това в интернет пространството все се намират хора, които те обиждат. Ти обаче едва ли се палиш, след като отдавна каза, че не се срамуваш от ромския си произход и се чувстваш повече българин от много българи.
- Грозната действителност. Така е за жалост и не мисля, че ще се промени в бъдеще. Все ще се намират хейтъри. Да са живи и здрави. Не могат да ме засегнат. По-голямата част знаят много добре, че съм много над тях. Играя за България, прославям родината, това е мисията ми. Тези, които ме хейтват са ограничени от света. По-точно казано - завистници. В България всеки завижда на този, който е нещо повече от него самия. След като си по-добър от някого, е нормално да изливат злоба по теб. Това дори ме амбицира още повече. И се радвам, че хората, които ме обичат и са зад мен, са в пъти повече от тези, които "ме хранят" по форумите. На ден получавам стотици съобщения във "Фейсбук", и по телефона ми звънят. Радвам се, че има много хора, които мислят позитивно. А аз вече доказах, че съм по-голям българин от много българи!

- Искаш ли да кажеш нещо на тези, които те обиждат?
- Едва ли ще ме чуят, но ще бъде много по-добре, ако всички сме обединени. Завистта пречи на човека да види по-далеч от носа си. Това е най-голямата грешка на българина. Вместо да се държим, да се подкрепяме, при положение, че сме малка страна, ние се рушим. Няма обединение, няма основа. Една къща като няма хубава основа, започва да се пропуква. Така е и с България в момента. Мога да ви разкажа какво се случи след финала в Харков оня ден. Нещо, което ме кара сериозно да се замисля защо всъщност е така... След като победих имаше над 200 украинци, които искаха да се снимат с мен, да им раздавам автографи. Радваха ми се. А през 2015 година в Самоков, когато станах европейски шампион, българите бяха в пъти по-малко. Сега усетих, че украинците ме обичат повече от сънародниците ми. На финала в Харков всички в залата викаха за мен, аплодираха ме, кефеха ми се. Изключително дружелюбно се държаха. При нас обаче е съвсем различно. Дано след години се промени това нещо и мисленето на българите да е друго. Мисля си обаче, че винаги ще има такива, които да ненавиждат. Няма какво повече да кажа на хейтърите. Изобщо не ги мисля, отивам да си пия количката, да се потапям по басейнчетата, а те да ме плюят. Явно си нямат работа. Иначе много се радвам, че и чужденците вече знаят за мен. Наскоро се прибирах от състезание и на една от аерогарите, където прекачвах, един хърватин ме разпозна. Поздрави ме, което ме ласкае.  

- Колко време ще почиваш?
- Няколко дни само. Скоро започва подготовката за световното първенство. Като военните съм - на повикване. Когато има война, звънят ми и веднага отивам. Служа на България! 

- Треньорът Жоел Арате заведе теб и другите национали в Куба, как беше там?
- Преди Европейското бяхме там на лагер. Общо десет човека. Готино е в Куба, но ако си на почивка, а не като нас - с яки тренировки. 24 дни бяхме там, всеки ден имахме спаринги с кубинците. Те са световна сила в бокса. Беше ползотворен лагер. 

- Отпразнува ли защитата на европейската титла?
- Още в Украйна поляхме в събота вечерта. Президентът Красимир Инински ни даде пари да се почерпим. С другите национали отидохме на бар и цяла вечер се забавлявахме. 

- На бира ли беше или си позволи нещо по-твърдо?
- Не, не. Не обичам бирата. Знаете, че съм по количката. Този път обаче е смесих с водка. Но не прекалявах. 

- Инински само за почерпка ли даде пари или те зарадва със специална премия за златото? 
- Родната федерация по бокс ще ме награди с 15 000 лева. Тези дни може би ще обявят. Отделно може би ще има премия и от спортното министерство. Дай Боже и след Световното да има повод да ме награждават. На европейското първенство смятам, че се представихме добре. Пети сме в крайното подреждане след силите в бокса - Украйна, Русия, Англия...

- Освен за медали от световни първенства и олимпиади, за какво друго мечтаеш?
- Другата ми голяма цел е да стана Спортист на годината на България. Ако спечеля и световна титла, смятам, че тази година имам отлични предпоставки да претендирам за това толкова голямо признание. Веднъж вече попадах в Топ 10 на Спортист на годината. Работя по въпроса да си постигам мечтите една по една.

- Мечтаеш ли да задминеш Кубрат Пулев?
- Интересен въпрос. Всеки се стреми към високо. Кубрат е постигнал много, всеки иска да го задмине. Нормално е и аз да искам.  

- Доста време беше разделен от половинката си - боксовата националка Розалия Пайчева. Сега сте заедно нали?
- Да, посрещна ме в събота на аерогарата. И в момента е до мен, слуша какво говоря и само се подхилва. Оня ден на летището дойде с родителите си, а там беше и моето семейство. Най-после ги запознахме. Нашите познават отлично Рози, но досега не се бяха виждали с родителите й. Сега имам време за нея, но ще е малко, защото и тя има състезания. Предстои й Европейско за жени в Русия. 

- Кога за последно гледа неин мач на живо? 
- Преди около 2 години. 

- Би ли отскочил до Русия, за да я подкрепиш на живо на европейското първенство?
- Да, разбира се. Бих отишъл специално заради нея, стига да съм свободен, а не пак на лагер или състезание. 

- Премията от настоящата евротитла за нова кола ли ще отиде?
- Не, има по-важни неща от колата. Ще продължа да си карам старото Мерцедесче и да преследвам следващите си цели. Колата не е важна, важно е човек да е богат по душа като мен. 

- Още нещо искаш ли да кажеш? 
- Обичам грозната Розалия, моето пате!
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ