Даниел Асенов продължава да жъне успехи в бокса, печелейки за пети път европейска титла. БГ Тайсъна триумфира в категория до 52 килограма на шампионата на Стария континент до 22 г., защитавайки отличието си от миналата година. Асенов във втори пореден финал за европейското злато се би с испанеца Габриел Ескобар Маскуняно. Няма изненада - нашето момче отново го ступа и заслужено остава на върха.  

Преди Европейското обаче 20-годишният боксов талант от ямболското село Кукорево отново е изправен пред тежката задача да сваля килограми. Асенов все по-трудно влиза в любимата си категория до 52 кг, която май вече трябва да смени, ако "порасна още малко", както казва. "Това обаче трудно ще се случи, тъй като медалите стават все повече и като ги сложа на врата, ме дърпат надолу", пошегува се с усмивка БГ Тайсъна, който с удоволствие даде интервю за любимия си сайт БЛИЦ:

- Поздравления за поредното злато! Къде те откриваме?
- В Кукорево съм, събрали сме се на двора, направихме барбекю. Празнуваме успеха вече втори ден. Супер традиция стана след всяко състезание да имаме повод за купон. Върнах се от Румъния и вече втори ден сме на поляната вкъщи. Времето е чудесно, много хора съм събрал, голяма веселба. Около 30 човека сме в момента. Родителите ми са най-щастливи. Доволен съм, че пак ги зарадвах и ги карам все повече да се гордеят с мен. Поканих да почерпя даже и учителката, която ми писа тройка по физическо преди време. Другарката Стоянова също е на банкета у нас. 

- Странно, бил си слаб по физическо ли?
- Много добър бях, но тогава тя се направи на строга. Писа ми тройка по физкултура, тъй като не изпълних някакви неща, които ме накара да правя. Точно тогава в часа ни дойдоха на посещение хора от инспектората. И тя реши нещо да ме командва. Интересна история, случи се в четвърти клас. Никога няма да го забравя. А най-интересното е, че сега другарката Стоянова ми е страшно добра приятелка. 

- Лесно ли ти се получиха нещата в Румъния, преди шампионата имаше проблем с контузия?
- Помъчих се доста, особено преди Европейското, тъй като пак имах проблеми с килограмите. Все по-трудно ми е да влизам в категорията до 52 кг.

- С колко трябваше да отслабнеш? 
- Почти 7 килограма свалях. Но съм свикнал вече и се справям, колкото и трудно да е. Налага се да спазвам стриктен хранителен режим, изцяло спирам газираните напитки. На моменти гладувам, но просто няма начин. Иначе повечето от опонентите ми бяха стари познайници. Победих ги, точно заради това отидох в Румъния и си свърших перфектно работата. Испанецът, който на финала миналата година бих с 4:1, сега успях да надвия с 5:0. Това показва, че съм станал още по-добър. Преди Европейското бях убеден, че ще взема златото. Вече имах четири титли, натрупах голям опит и златото беше предназначено за мен. Отидох и си го взех! Надявам се, че пак съм зарадвал цяла България. Публиката в Румъния ми се радваше, усетих го по време на мачовете.

- Присъстваха ли българи в залата или бяха само колегите ти?
- Само боксьори - колеги и колежки. Викаха за мен, но само Рози чувах, любимото ми патенце. Сладкото й и пискливо гласче огласяше цялата залата. Рози дори успяваше да заглушава противниковия лагер. 

- Половинката ти също участва на Европейското, но отпадна още на старта, какво не й достигна, за да запише победа? 
- Има си треньори. С тях анализира и дискутира. Е, и аз помагам с каквото мога. 

- Брат ти Боян Асенов също се окичи с медал, но бронзов, след като го порязаха на полуфинала...
- О, страшно беше! Изгавриха се с нас! Това беше една от най-грозните победи за домакините - румънците. Боян заслужено го би, но не го пуснаха на финала. Румънците имаха малко състезатели на полуфиналите и явно разчитаха само на този. Добутаха го до финала, даже и златото му дадоха. Всичко беше нагласено в тази категория - до 56 кг. Още щом видяхме как порязаха брат ми, стана ясно, че ще направят румънеца шампион. Нищо не можехме да направим, освен да приемем тежката загуба. Както той, така и аз, а и всички в щаба ни, но бяхме много ядосани. 

- Кога ще минеш в по-високата категория - до 56 кг?
- Не, не. Оставам на 52 килограма, ще продължа да се мъча. От две години обмислям да сменям категорията, но все си казвам "Последно, последно...", ама то пък все побеждавам. Все някога ще се наложи да мина при малко по-тежките. Но нека сега видим дали ще порасна още малко, на височина имам предвид. Това обаче трудно ще се случи, тъй като медалите стават все повече и като ги сложа на врата, ме дърпат надолу (смее се). 

- Какво ти предстои?
- След десетина дни ще имам мач във Франция. Ще се бия пак за френски отбор от полупрофесионалните боксови серии (WSB). Миналата година правих мач при тях, хората са доволни и ме следят. Постоянно се интересуват как съм, поддържат връзка с треньора на националния ни отбор Жоел Арате. 

- Да не избягаш за постоянно във Франция?
- Не, не, това няма как да се случи. Знаете колко много обичам България. Просто отивам да се боксирам, а и това е възможност да се изкача нагоре в ранглистата и да трупам още опит.

- Сигурно и плащат добре? 
- Парите не са толкова важни. Да, изкарват се някакви пари, но не са много. 

- В какво инвестираш спечелените пари от бокса?
- Строя нова къща.

- Къде?
- В Кукорево, точно до нашата. Дворът ни е много голям, има място - един декар е. И доста животни гледаме. Къщичката ще е точно какво аз я искам - не много голяма, но доста уютна.

- С Розалия в Кукорево ли ще живеете? 
- Тя учи още. Оф, като се сетя, че и аз имам да уча. За трети път ще се явявам на матура. Избрах географията, тъй като ми казаха, че по история е много трудно.  

- Първите два пъти те скъсаха ли?
- И ме късаха, а и не можех да се явявам, тъй като имах състезания. Преди две години като беше матурата, бях на Световното. Миналата година пък в Куба ходих... Надявам се от третия опит да се справя и да завърша. Рози ще ми помага, тя ми е учител. Много е ученолюбива. Коренно различни сме обаче. Докато тя учи и изкарва отлични оценки, аз трупам титли. Едното е за сметка на другото. Но наистина трябва да завърша. Без образование трудно се намира работа. 

- Втори ден си край барбекюто, така ли обичаш да разпускаш?
- Да, така е след всяка титла, след всеки медал. Събираме се всички и празнуваме. Другото, което обичам, е с приятелката ми да ходим на Бакаджика. Там е доста спокойно и си прекарваме чудесно. Правим си кросчета. Стремя се да бягам повече и повече. Обичам и да играя футбол. Често ритам с приятели. Също така баскетбол, волейбол, на всеки спорт съм силен.

- За какво мечтаеш, освен за голямата цел на всеки спортист - олимпийска титла?
- Мечтите ми са големи. Надявам се да продължа с победите и с гордост да развявам българския флаг из цял свят. 

- Как се мотивираш преди мач, каква музика си пускаш?
- Много обичам народната музика. Надъхвам се с "Притури се планината" на Стефка Съботинова. Именно тази мелодия съм избрал за телефона си, въпреки че постоянно ми се чудят и ме питат как може да избера точно тази мелодия. Аз обаче много я харесвам, надъхва ме наистина, показва българското и родното. Имам голяма любов към България и не крия това. Винаги ходя да коледувам с братята ми. Цялото село ни знае и ни се радва. От родителите и роднините ми съм наследил музикалната дарба. 

- Позволяваш ли си да пиеш вино, докато коледуваш?
- Няма как да не пийваш. С виното се сгряваме, когато коледуваме в студа. Във всяка къща ни дават, но аз пия малко. Не обичам алкохола. 

- Наричат ли те вече Тайсъна и изън пределите на България?
- Повечето боксьори и треньори, с които се познаваме от години, постоянно се засичаме по състезания, вече ме знаят като БГ Тайсъна. Явно не само в България съм известен. Със сигурност обаче не летя в облаците. Най-обикновено момче съм. Аз съм Даниел, израснах в скромно село. Момче, което преследва мечтите си. Искам на световния и олимпийски връх! Готов съм и за това, но просто нямаме лоби. Сами сме срещу всички. Затова и страшно много се зарадвах на успеха на Мелис Йонузова (б.р. - другата ни боксьорка, която спечели европейска титла). Щастлив съм, че успя да достигне до европейския връх. Тя е много готин човек, доста близки са с моята приятелка Рози. Често сме заедно. Желая много успехи и на двете. Много съм благодарен на всички, които ме подкрепят - на цялото ми семейство, на шефа ни Красимир Инински, на спортния министър Красен Кралев, Жоел Арате, Валентин Поптолев, Александър Александров, Георги Иванов, Иван Иванов, на личните ми треньори Димитър и Тодор Мутафови, на любимата ми телевизия СКАТ и българска армия, община Тунджа и др. Искам феновете да знаят, че ще продължа да се раздавам на макс и да прославям България.

- Знае се, че големият ти любимец е Майк Тайсън, но кой от сегашните боксьори харесваш?
- Александър Поветкин. Страшен е, много ме кефи. Всички видяхме как преди няколко дни нокаутира Дейвид Прайс. Най-великият си остава Майк Тайсън. Сега боксът е по-различен стил, не е като преди години. Дори сега е по-интересен.

- Каза, че обичаш да играеш футбол. Вълнуваш ли се от дербитата между ЦСКА и Левски и кой от двата гранда подкрепяш? 
- Не се вълнувам, даже не ги гледам като играят. 
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ