Бившият български национал Благой Георгиев даде пространно интервю за руското седмично издание „Футбол“. Халфът на Рубин говори за религията, престоите си в чуждестранни клубове и пътуването с влак за мач.

- Вече шест години живея в Русия и Рубин за мен винаги е бил сред топ клубовете. Организация, условия, играчи – тук всичко е на много високо ниво. Колкото до настоящите резултати – такива моменти има във всеки клуб. Срещу Локомотив, ЦСКА и Ростов играхме силно, но ... Такова е в момента първенството на Русия. И през миналия сезон беше така – всеки отбор можеше да победи всеки съперник.

 

- На мен ми се стори, че стадионът беше пълен. Вероятно е така, тъй като трибуните са много близо до терена. Това беше празник за целия град. Стадионът е прекрасен, а хората подкрепят тима от първата до последната минута. Ако даде Господ, трибуните ще бъдат пълни, но това зависи от представянето на отбора. Ако продължаваме да губим важни мачове, кой би искал да ни гледа?

 

- Не! Този спорт не го разбирам, а и не виждам шайбата. Вероятно е така, тъй като в България хокеят не е много развит. Честно, не успявам да следя шайбата. Не знам и правилата. Един път се загледах и коментаторите казаха: „Засада“. Каква засада? Те играят шестима на шестима? Освен това ги отстраняват временно от игра за някакви трудно видими нарушения ...

- Защо? Във футбола не е ли така?

 

 

- В Славия никога не е имало претенции, че всяка година трябва да се води борба за титлата. Но клубът винаги е имал една от най-добрите школи. Приоритет беше да се развиват млади играчи и да се продават зад граница. Случвало се е да се постигат второ или трето място.

 

- Ходех на училище и веднага след това тичах за тренировка. Беше много трудно, защото родителите ми нямаха необходимите ресурси, за да ме обезпечат по най-добрия начин. Благодарен съм им, че са винаги са ми помагали. Играл съм футбол и върху паважа и върху сгурия. Родителите ми нямаха много пари и често съм ритал бос. Това не е толкова лошо, дори може да станеш по-добър. Щом можеш да играеш при такива условия, то на хубав терен и с удобни обувки ще си още по-добър.

- Всички ме питат за това и очакват да им разкажа някаква история, че ми се е случило някакво нещастие и така съм се обърнал към Бога. Нищо такова нямаше. Просто се появява един момент, в който започваш да чувстваш Господ. Бях на 14-15 години, когато това се случи с мен. До нас имаше църква и аз постоянно ходих там и много разговарях със свещениците. Те ми обясняваха всичко и аз постепенно повярвах в Господ.

 

- Това не е правилно. На църква трябва да се ходи всеки ден. Няма значение дали ти се е случило нещо хубаво или лошо, трябва да се молиш. Не само за себе си, но и за своите близки и за всички хора. Не е нужно да мислиш само за себе си. Бог знае от какво имаш нужда и непременно ще ти го даде.

 

- Тогава бях на друга позиция, играех зад нападателя. Сега съм дефанзивен халф и играя по-близо до защитата. Като дете постоянно гледах към атаката, а в Русия смених позицията си, но и тя ми харесва. В България два пъти ми се е случвало да вкарам четири гола в един мач, но най-силните емоции изпитах, когато вкарах на Мануел Нойер, който тогава беше още в Шалке. Реализирах и първия гол в историята на „Ахмат Арена“ - от наказателен удар вкарах. Красиво беше. А четирите гола в един мач – имах късмет. Всеки удар към вратата влизаше вътре. Даже не ми дадоха специална премия, а само ме похвалиха.

- Има добри условия и терена, а някои отбори дори плащат хубави пари на играчите. Естествено, не е като в Русия или Европа. България е малка държава, най-дългото пътуване е около 600 км. Практически почти не летим със самолет за мач – използваме само автобуси. Никога няма да забраня един мач на младежкия национален отбор – загубихме от Чехия с 0:8. Това беше квалификация за европейско първенство. Преди това победихме Дания и мислехме, че сме се класирали. Всички ни поздравяваха. След това пристигнахме в Прага и стана ясно, че има грешка в изчисленията на УЕФА и не трябва за загубим с повече от 0:3. А три гола ни вкараха още до 15-ата минута. Първият си удар в този мач направих в 90-ата минута. Голям позор беше.

 

- Той е такъв и в живота извън терена – затворен, далеч от другите, но е добър човек. Дали е герой? Да, той е най-добрият български футболист в последните години, но герои има само на война, а не в спорта. Беше ми приятно да играя с него, а и с други момчета от националния отбор. Сега всички сме извън националния отбор заради край на кариерата или по собствено решение. Аз също имах конфликт с треньора и ръководството и затова приключих кариерата си в националния тим.

 

 

- Играех силно в Славия и няколко отбора от Германия и Испния проявяха интерес. Винаги съм искал да играя в Примера дивисион. Все пак Христо Стоичков е легенда на Барселона. Как можех да не приема? Няколко седмици преди трансфера претърпях операция на аддукторите. Мислех, че всичко пропада и няма да ме вземат. Пристигнахме в Испания за медицински прегледи и нищо не откриха, всичко беше наред. Казаха ми: „След три дни играем с Барселона на „Камп Ноу“. А аз въобще не бях тренирал, не бях готов за игра. В България ми бяха дали почивка, а и още ме болеше от операцията. Но нямаше как да изпусна такъв шанс. Представяте ли си – в България играех пред 9000 зрители, а в Испания излязох пред 99 000. Срещу мен беше Роналдиньо и един от най-добрите отбори в света. Трябваше да видите как ми треперят коленете. След това обаче всичко се успокои. Роналдиньо не беше в най-добрата си форма и ни потръгна. На мен лично не – започнах титуляр и играх 75 минути, когато скъсах мускул. Два месеца след това не играх. След това се възстанових, но не ми вървеше.

 

- А, това е интересно! Предстоеше ни мач в събота, а в четвъртък въобще не тренирахме. Бях шокиран. Отивам в съблекалнята, а там има маса с „Кока Кола“, „Фанта“, газирани напитки, бира и пица! Питам съотборниците си – Да не би да има празник? Нямаше нищо такова, дори не тренирахме. След това, когато отидох в Германия, беше различно. Ако ме видех да пия кола и бира, веднага щяха да ме глобят.

- Защото Цървена звезда е най-великият клуб на Балканите. За сърбите това е като Барселона или Реал (Мадрид). Всеки мечтае да играе за Звезда. Аз имах действащ договор със Славия и приех да играя една година в Сърбия. За нищо не съжалявам. Цървена звезда е велик клуб, а на всеки мач имаше 70-80 000 зрители. Когато пристигнеш в клуба, никой не ти разказва на колко велико място си пристигнал. Всички мислят, че няма хора, които да не знаят за величието на Звезда. Всички футболисти са фенове на тима.

 

- Веднъж навиячите влязоха в съблекалнята, тъй като бяха недоволни от загубата от Милан. Разбирате ли – от Милан! Бяха над 50 човека, може и стотина да са били. Дойдоха и поговориха с нас, нямаше агресия. Дори и да ме е обидил някой, със сигурност не съм обърнал внимание. Феновете на Звезда винаги са ни подкрепяли и затова са известни по цял свят.

 

- През живота си не съм опитвал алкохол и цигари. Никога. Мнозина не ми вярват, но след като ме опознаят, разбират, че е истина. Помня, че тогава имахме 12-13 точки пред Партизан. Месец преди края на първенството вече се бяхме отпуснали. Тренирахме всеки ден, но без толкова напрежение и с много настроение. Имахме добър колектив, а на „Маракана“ имаше голямо тържество за успеха. Оказа се, че това е последният дубъл в историята на клуба. След това аз си тръгнах, а седем-осем години Звезда не успя да стане шампион. Взеха титлата едва през миналия сезон. С гордост мога да кажа, че съм фен на Звезда.

 

- Горе-долу така беше. Винаги ще твърдя, че Германия е най-доброто място за футбол в света. Организация, база, тренировъчен процес. В Дуисбург ме посрещнаха топло, тъй като преди мен друг българин – Илия Груев, беше играл много силно за клуба. Там оставих много приятели. Често попадам на лагери в Турция с Дуисбург и феновете винаги ми се радват.

 

- Тогава загубихме с 0:3 или 1:3! Атмосферата там не те притиска. Напротив – стимулира те. Сега като се замисля – в Испания първият ми мач беше на „Камп Ноу“, а след контузията излязох на „Сантяго Бернабеу“. След това в Дортмунд. Май имам голям късмет?! Според мен най-добрите три стадиона за футбол в света са този на Шалке, „Алианц Арена“ и „Бернабеу“. Направо са невероятни! Е, сега трябва да прибавя и „Казан Арена“. Не се шегувам. Това е много футболен стадион – феновете са близо до терена, атмосферата е отлична.

- Аз също не мога да кажа лоши думи. Тогава изиграх 30 пълни мача. Пропуснах една среща и то заради много любопитна случка. Бях си купил нов модел на „Мерцедес“ и отидох с него на тренировка. Всичко беше прекрасно – бях вкарал на Шалке, играех титуляр, а изведнъж се оказах извън състава. Отивам след това на тренировка и попитах треньора какво се е случило, а той ми отговори: „При нас така е прието. Виждаш ли, президентът на клуба кара S-класа, а ти имаше по-скъпа и по-хубава кола от него.“ На следващата тренировка отидох с такси, а в следващия мач отново бях титуляр.

 

 

- Първият беше президентът на Славия – той ми е като баща. Посъветва ме: „Отивай, печели пари, тъй като кариерата на футболиста е кратка“. Помисли и приех. Тогава нищо не знаех за Терек. Е, не точно нищо. Знаех, че в Чечня се води война. Все пак гледам новинарските емисии. Но в Терек прекарах много хубави четири години. Живеехме в Кисловодск, а там не се усещаше, че има военно напрежение. Беше лек шок за мен след престоя в Германия, но беше хубаво. Градът е слънчев, а хората са темпераментни. Веднага ме обикнаха. Първоначално се страхувах, тъй като съм православен и всичките ми татуировки са религиозни. Хората там обаче ме успокоиха, че така е по-добре, отколкото да не вярвам въобще.

- В Германия ми предлагаха тригодишен договор, но в Русия ми даваха повече пари. Трябва да мисля за бъдещето, да обезпеча семейството си. Когато детето се прибере от тренировка, търси храна и нещо за пиене. Тогава не го вълнува в какви големи отбори съм играл. В България ме обвиняват, че съм направил избор в полза на парите, но аз не обръщам внимание на подобни приказки. Всеки има право да мисли каквото си иска. Аз не се бъркам в чуждите неща.

 

- Сега не искам да говоря за подаръци. Имаше такива и коли ми е давал ... Каквото са поискали футболистите, той им даваше всичко. Той е човек, който може да бъде за пример. Кадиров правеше всичко за отбора.

 

- Той постоянно влизаше в съблекалнята, дори тренираше нас, но никога не ни е ругал. Един път загубихме с 0:4 от Рубин, а той дойде и каза: „Нищо, другият мач ще спечелите със 7:0.“ Винаги е позитивен към отбора.

- Пред Кадиров го правеше често, а пред отбора само след победа. Танцувал е и пред феновете, дори един път в Москва. Аз също харесвам този танц. Научих се и понякога след мач се отпускам в съблекалнята. Понякога трябва да освободиш емоциите.

 

- Човекът беше на почивка в Маями и от плажа го привикаха да стане треньор на отбора. Той е прекрасен човек, искаше да промени нещата в отбора. Не ми стигна треньорски опит. Това, че си бил велик футболист, не означава, че ще бъдеш добър треньор.

 

- Щом няма с какво да се занимаваш това е добре – ще мислиш само за футбол. Въпреки твърденията в Кисловодск и Грозни има много приятни места за семейния човек. Има паркове, където може да се разхождаш. Трябва обаче да разберете – ние сме млади хора и имаме нужда да разпуснем, особено след мач. Ние не сме прехвърлили 60-те години, а сме на около 20-30 години. След мач е нормално да излезем за два-три часа. Ако имаш глава на раменете си и искаш още да играеш професионален футбол, след този период трябва да се прибереш у дома.

 

- Имаше варианти, но не се получи. Не искам да се връщам към миналото. Така е било писано. Ситуацията е такава, че в Амкар ми предложиха договор за 3,5 години, а другите оферти бяха за сезон и половина. По това време бях на 31 години и за мен беше важна сигурността.

 

- Не искам да говоря за това. Има много хора, които завиждат.

 

- Станислав Черчесов има огромна роля за това. Основната причина беше, че бяхме много единни. Не знам защо сега нещата не се получават, тъй като футболистите са същите. С мнозина от тях останахме приятели.

 

- Не. Ако ви предложат да отидете в Барселона, ще откажете ли? Той толкова е направил за Амкар, че трябва да му направят паметник. Всички много се радвахме, че той отива в Динамо (Москва), въпреки че съжалявахме за напускането му. Той обаче работи здраво, развива се и получи шанс да поеме по-добър отбор.

 

- Той е директен човек. Ако иска да ти каже нещо, ще го направи лице в лице и ще те гледа в очите. Без дисциплина в съвременния футбол нищо не може да се получи, но нито един футболист не може да каже лоша дума за Черчесов. Това е един от най-добрите треньори, с които съм работил.

 

- Първоначално ми беше трудно да го проумея. Как така отбор от руския елит ще се вози с електричка? Обаче ако бяхме тръгнали с автобуса, щяхме да попаднем в задръстване. Тогава за първи път се возих на влак и ми беше интересно. Е, на самолет и с автобус е по-удобно ... Руските електрички не са най-приятните. Най-важното е, че пристигнахме навреме за мача.

- Всякакво. Пробвайте да ме изненадате.

- Тъкмо вчера ме питаха за това. Аз нямам татуировки, които не са свързани с религията, освен портретите на моите син и дъщеря. Ако с Рубин спечелим шампионската титла, може да си направя някоя на футболна тематика.