Президентът на БФС Борислав Михайлов даде дълго интервю по случай 50-годишния юбилей. Легендарният вратар празнува на 12 февруари. Ето какво каза Михайлов пред БиТиВи за кариерата си, личния живот, работата като президент, помага ли на Лудогорец и пречи ли на ЦСКА.

-Г-н Михайлов, каква е равносметката ви за тези 50 години?
-Човек и добре да живее се жени (смее се). Човек и добре да живее става на 50 години. Щастлив съм, това си е половин век. Не съм правил равносметка, но според мен е положителна, както в личен, така и професионален план, като бивш вратар и като ръководител. Съжалявам, че майка ми бог да я прости, не можа да докача този момент. Иначе всички да са живи и здрави, не можа да се оплача от тези 50 години.

-За какво най-често се сещащ, когато се връщам към миналото?
-Естествено, за някои мачове, победи, загуби. Това е най-често. Не е нещо, което е в детството и да не е свързано с футбола.

-Защо вратар?
-Въпреки препоръките на баща ми станах вратар. Сега знам вече защо ми е препоръчал да не стана вратар, защото все още не мога да гледам сина ми от напрежение. Разбирам го какво му е да гледа внук си. Почнах като нападател, никога не съм бил мързелив. Не е вярно, че вратарят тича по-малко, напротив, тренировките са доста по-тежки от тези на нападателите. Мисля, че съм се спрял на точния пост.

-Когато баща ти каза да не ставаш вратар, как го прие?
-Очевидно не съм го послушал. Спомням си един мач с Академик, паднахме с 0:1. Прибирам се и баща ми ме пита: “Какво си пазил, вкара ли са ти гол?”

-Повлия ли върху избора на Николай?
-Не. По-скоро баща ми. Тогава бяхме в Рединг, той беше на 9 години. Започна в юношите на Рединг в атака, но в един момент в градината имахме врата. Баща ми го пробваше първо там, после в хола на мокета. Пробваше го, казваше му, че трябва да стане вратар. Според мен Николай нямаше колебание.

-Когато бяхте близки със Сираков, Гиби Искренов, Ники Илиев, за какво мечтаехте?
-Мечтаехме да ставаме шампион и да печелим всички купи. Както и да печелим всеки мач, защото имахме семейства. Заплатите бяха символични, а премиите също не бяха кой знае какви. Все пак, ако биеш, взимахме премии. Помня, че карах Мерцедес 1500 S с гуми “Мишелин”, лети джанти от Плевен, Панасоник касетофон авторевърс, мислех, че съм стигнал върха (смее се). Хубаво е, че сме живели в две епохи. Много е важно човек да знае две и двеста. И естествено, мечтаехме за кариера и да играем на световно и европейско първенство.

-Доволен ли си от кариерата си?
-Доволен съм, защото съм играл в най-големия отбор в България – “Левски”, както и за големи отбори, каквито са “Ботев” и Славия. В националния отбор записах 102 мача, огромно постижение. Участвал съм на три световни и едно европейско първенство, 70 пъти капитан. Единствено, което може би не успях да постигна, е, че не играх в голям европейски клуб. Но играх в хубави европейски държави, Португалия, Франция и за последно Швейцария.

-Как започна в “Левски”?
-Започнах много малък, на десет години. Първият ми треньор беше Сашо Костов, играх при две години по-големите от мен, родените 1961 година. В първия официален мач с “Левски” ми беше треньор Иван Вуцов, последен мач за първенство, “Левски” – Локомотив София на “Армията”. Бях резерва, а Вуцов ми каза: “Михайлов, влизаш”. Аз ставам, а не съм си завързал връзките и той вика: “Спокойно, вържи си обувките”. Тогава играх срещу Начко Михайлов, огромно вълнение. Бихме 2:1. Мачът беше без значение.

-Как те приеха старите?
-Трудно, защото голяма част от тях бяха играли с баща ми. Имах страхопочитание, бях леко по-премерен, с респект към тях. След една-две години станах титуляр, част от тях започнаха да излизат от отбора.

-Когато чуеш Витоша за какво се сещаш?
-За най-тежкия период не само за мен, а и за клуба. Сещам се за 1985 година, мача с ЦСКА, за наказанията. За това, че не тренирах една година, беше ми забранено. Работех на две места, да пазя поведение. Първо в рекламния отдел на дружеството “Левски-Спартак”, което не беше достатъчно за влиятелните хора, затова след това отидох в Ел. депо “Подуене”. Бях много благодарен на директора. След това ме възстановиха, играх на Световното в Мексико и му донесох сомбреро.

-Защо се стигна до скандалите в този мач с ЦСКА?
-Нямам отговор, много са предположенията. Като се връщам на мача, в днешни дни има много по-тежки двубои и без подобни наказания. Моето поведение не е за адмириране, бутнах съдията два пъти, но...

-Къде беше, когато ви завариха наказанията?
-Научих го по телевизията. Тогава живеех при родителите с бившата ми жена. Чичко Филипов като съобщи по телевизията, направо ми се подкосиха краката, все едно някой е умрял. Стресна ни, защото беше незаслужено. Никой не знаеше дали ще може да играе отново футбол.

-Как виждаше живота си в този момент?
-Двайсет дни преди това бихме Югославия, Франция, почти се класирахме на Световното. А след това почти беше аут от футбола.

-Как се раздели с “Левски”?
-Не по най-добрия начин, имах контузия и не играех последните 3-4 месеца. Тихомълком заминах за Беленензес. Нямаше раздели, както подобава.

-Направи сравнение от престоя си в Португалия, Франция, Англия и Швейцария?
-Беленензес в Португалия е както Славия за България. Хубави две години. Играх доста силно, първият сезон беше много силен. Вестник “Абола” ме класира на второ място, след Рикардо от Бенфика, огромно признание. Завършихме на пето място, играхме финал за Купата. На втората година смениха четири пъти треньора. Имаше финансови проблеми, след което заминах за Франция. Във втора дивизия играят добър футбол, бърз и беше трудно за приспособяване. Отвсякъде правят задни ножици, волета, тежко се играе. Три години играх добре, въпреки че отборът нямаше високи цели. Беше интересно последния сезон, преди мача с Франция, треньорът Женжини ме замрази за един месец и ме прати да играя в трета дивизия. Естествено, че ходех, за да поддържам форма. След като бихме Франция на “Парк де Пренс”, ме върна. Това обаче му изигра лоша шега, цялата френска преса се обърна срещу него. След Световното въпреки че имах няколко оферти, разминах се с Тенерифе, Крус Асул. Имах и лични проблеми, тогава бях в развод и предпочетох да стоя в България, за да мога да се занимавам с децата и да приключа с тези неща. Играх една година в “Ботев” (Пловдив). Много хубава година, добри условия, много добър отбор. Бяхме заедно с Наско, завършихме трети и загубихме финал за Купата. От “Ботев” отидох в Рединг. В Англия е много емоционално, върхът е да играеш там. Биеш навън 1:0 и се кефиш. Връщаме се вкъщи, падаме с 1:6 от Кристъл Палас, чудя се хората какво ще направят – нищо, ръкопляскат. Там футболът е религия. Накрая отидох в Швейцария. Трябваше обаче да се връщам за сватбата с Мария (смее се). Казах му на треньора, че ми трябва един ден. Той почна да се муси, едно, друго. А аз имах проблеми с коляното. Викам си, какво да се мъча и да се карам, след като между двете тренировки лягам на масата, коляното ми издуто и едва издържам. Казах на Лъчо да му се обади, че приключвам. Вече бях на 35 години. Прибрах се в България, направих хубава сватба с Мария. Върнах се до Швейцария, взех си довиждане и се отказах. От раз.

-Защо не успяхме да използваме инерцията от 94-та?
-Нея е трябвало да я използват ръководителите. Играчите няма как, а и всички играехме в чужбина.

-Защо толкова се променихте, по един начин изглеждахте през 94-та и след това на Световното първенство през 1998 година?
-Пропускате Европейското през 1996 година. Отборът беше по-добър от този през 1994-та. С по-голямо самочувствие, с още по-добра сплав. Абсолютно нещастно отборът ни не излезе от групата и се прибрахме. 98-ма година вече, не че беше по-лош, но отборът полека полека, може би беше демотивиран, изхабен или смяната на треньорското ръководство. Имах тежка контузия и десет месеца не играх. Здравко почна да пази. Аз се възстанових и можех да играя на световното. Създаде се проблем и за капитанската лента между Ицо, Трифон, Балъков. Не точно каране, а невидимо напрежение. То също може и да е изиграло някаква роля. С Парагвай абсолютно равностоен мач, превес наш, но не бихме. После паднахме от Нигерия с 0:1, а можехме и да не загубим. Накрая дойде катастрофата с Испания.

-Звездомания ли имаше тогава?
-Не, никаква звездомания, защото този отбор се изграждаше много време. И постигна много успехи, игра на три поредни първенства. Ако имаше звездомания, трябваше да ни хване след 94 година. Не мога да кажа, че Бонев е нещо виновен.

-Какво ти даде футболът през всичките тези години?
-Всичко, което имам и всичко, което нямам. И контузиите, за които говорим, и това, което съм в момента, възпитание, дисциплина, отборен дух. Аз съм тимов играч. Отне ми сигурно много от детството, от този другия по-лекия начин на живот.

-Очакваше ли да станеш президент? Мнозина не очакваха да поемеш по този път.
-Сигурно и аз не съм очаквал. Да си капитан 15 години и от тях 15 да си капитан, е доста тежко. Минал съм през много перипетии, но винаги съм успял да се връщам и винаги съм играл добре. След това в “Левски”, Славия, “Ботев”. Може би точно заради това казах, че ми стига това напрежение. Затова не станах треньор, тази професия е ежедневна. Тогава ми повлия Иван Вуцов. Той ми каза, ти ако не искаш да станеш треньор, се насочи полека лека... Според него можех да стана ръководител. И не съм сбъркал. Въпреки че това не е най-идеалната позиция, но не съжалявам.

-Като че ли много по-положителни мнения си имал като футболист, отколкото като шеф?
-Нормално. Тук, който и да направи нещо лошо, е виновен Боби Михайлов. Вуцов ми казваше, като си се хванал на това хоро, не се прави на ощипана мома.

-Съжаляваш ли, че Иван Вуцов не е в БФС в момента?
-Той излезе от футболния съюз още по времето на Батето, той му подсказа, че трябва да излезе. Когато стоиш много време на една позиция, започваш да понасяш все повече критики.

-Каква е причината да не те виждаме на български мачове?
-Първо, извинявам се на хората. В началото ходех, както ходя на всички мачове на националния отбор. Но когато президентите на клубовете не ходят и не сядат един до друг, за какво да ходя аз на мач, да ги уважа. Гледам си аз мача, някой съдия решава да направи нещо долу на терена, а какво общо имам аз с това. И се обръща някоя баба, която яде семки, и ме псува. Аз не съм мечка от цирка. Това е. Мен са ме псували много и като футболист, майка ми я споменаваха на всеки мач.

-Помагаш ли на Лудогорец?
-Никога не съм помагал на никого. България е някаква конспиративна държава. Първо като станах президент бях виновен, че “Левски” стана шампион, както и “синият” изпълкома. А вътре са Лечков, Костадинов и Орманджиев. После помагах на Ловеч, защото Гриша Ганчев е в Изпълкома. Сега Лудогорец, незнайно по каква причина. Президентът сам по себе си не може да помага на никого.

-Какви са контактите ти с “Левски”?
-Нормални, чувам се от време на време с Батков, с Иво Тонев, с Наско се чуваме непрекъснато. Той винаги е част от “Левски” и мисля, че мястото му е там.

-Как приемаш взривяването на стадион "Георги Аспарухов"?
-Баща ми беше по-впечатлен, даже си е взел камъните. Той е играл само в “Левски”, нормално. Историята си е история. В Англия и Арсенал се премести на друг стадион, това е за доброто на клуба.

-Пречи ли се на ЦСКА да взима лиценз и в какво отношение си с ръководството?
-С ръководството сме в добри отношения, живот и здраве съм ги поканил на юбилея. БФС само е помагал на ЦСКА, никога не е пречил. Винаги съм се опитвал да помогна на всеки клуб. На ЦСКА никой не е пречил, най-малкото Боби Михайлов. Колкото и да си голям, трябва да уважаваш големите, а ЦСКА е голям клуб, имам повече от 20 мача срещу тях. На първия брак кум ми е Джони Велинов, на втория - Емо Костадинов. Омръзна ми да повтарям, че нямам сестра.

-Получаваш ли критики от премиера Бойко Борисов?
-Не, коментирали сме какво може да се подобри. Говорели сме си какво може да помогне държавата, а ние какво да направим като правила, брой, формат и т.н.

-Защо се скарахте с Христо Стоичков?
-Аз не съм се карал със Стоичков. Той има някакви претенции, очевидно някой иска да има скандал, а скандал няма. Аз го обичам, казвам го за трети път. Семейни приятели сме, децата ни се познават, така че рано или късно това ще се промени. Мен ме сменят всеки един ден. Аз станах в петък президент, а в неделя Митко Събев ми звъни да ми каже, че се готвят да ме свалят. Печеля изборите с 98,4 процента като Тодор Живков и ми пускат жалба в съда.

-Смяташ ли, че той ще ти бъде съперник или опозицията ще издигне друг кандидат?
-Искам да я видя опозицията. Искам да я видя тази опозиция, седем години все има опозиция, а никой не излиза. Има Конгрес, излизат хора, кандидати и делегатите преценяват. Не е да ме назначат.

-Ти не си конфликтна личност, а си създаде врагове. Защо?
-Защото спазвам правилата. Има някои, който не иска да съм аз, но и той не знае кой е. Вижте, футболът е огромен процес. Със сигурност това е най-добрата спортна организация от всички останали. 600 мача на седмица, 120 души имаме на щат, лекари, масажисти, доктори, полиция, линейка, охрана. Много е тежко да се управлява. Всеки ден по веригата стават грешки, аз също не съм безгрешен. Най ме дразни, че за грешка, която прави някой друг, виновен съм аз. Сигурно е трябвало по-рано да направя реформи, смяна на кадри и т.н. Със сигурност обаче не съм помагал на никого, всички клубове са на еднакви начала. Работя и съм отдаден на работата си. Поддържаме 11 националния отбори, печелим всички проекти от УЕФА, така че...

-Защо черното тото властва в световния футбол?
-Скоро имахме среща с министър Нейков и американски инвеститори, които имат интерес да строят новия стадион. Американецът ме попита, чел е вестниците предишния ден, а аз му казах следното. Черно тото има навсякъде, сигурно само в художествената гимнастика няма, там не се знае кое е грешка и кое не е. В Англия се залага на всичко, това са огромни финанси, печалби. Това трудно ще бъде отстранено, всички се борим. Нашият изпълнителен директор беше в Рим на среща с Европол. На азиатския пазар годишно печелят 300 милиарда. В Азия се залага не с кредитна карта, не по банков път, парите се носят с куфарите и там няма хващане. Никой не може да им попречи да се залага на наш мач.

-Как ще коментирате контролата с Естония?
-Това няма нищо общо със случая. Абсолютно кристален мач. Ако някой се опитва да го манипулира, е чрез съдиите, които бяха арестувани. Нашата и естонската федерации не са разследвани и няма никакъв проблем около този мач. Някои медии се опитват да изкарат България като едно от местата, на което се вършат подобни неща. Ето, от последното изказване от Хага, България я няма никъде. Някой писа ли, че Бълргария е чиста – не. Написаха, че сигурно са ни изпуснали. Как ще са ни изпуснали?!

-Откога си близък с Мишел Платини?
-Откакто сме играли един срещу друг. След това той е идвал един-два пъти в България като вицепрезидент на ФИФА по различни мероприятия, а аз бях вицепрезидент на БФС. Явно ме е оценил човекът. Но не той ме е избрал. Тук пак има игра с публиката. Мен ме избраха 27 държави. Естествено, той е показал, че иска да работи с мен, но това са 27 държави от 53.

-Смяташ ли да продължиш и към ФИФА?
-Първо не съм убеден, че Платини го искат. Той ми каза и на последния Изпълком да не се спекулира. Все още не е готов, не знае дали иска да играе във ФИФА. Ние сме в УФА до 2015 година.

-Защо реши да приемеш Изпълкомът на УЕФА в България?
-Така го прави всяка държава. От шест заседания, три са в Нион, останалите три в различни държави. На заседанието в София ще обсъждаме кандидатурите за следващото европейско първенство.

-Как се виждаш за след 10 години?
-Да съм жив и здрав, всички българи да са живи и здрави. Надявам се да не съм пенсионер и ако съм, да съм здрав, за да си гледам внуците.