БФС абдикира от отговорност и отказа да се произнесе по казуса с разтрогването на договора на Миро Антонов с Лудогорец. Уж нямали правомощия, уж било от компетенцията на съда...

Ама всичко това май е уж. Защото при подобен казус БФС имаше смелостта да се произнесе. Едва ли някой е забравил случая с Абел Анисе и разтрогването му с Черноморец. Тогава от футболния съюз бяха категорични, че това е в тяхната компетенция. Спряха правата на играча, след това спряха и картотеките на ЦСКА.

Разликата в случая е, че този път Миро Антонов май наистина има право. Защото е вярно, че ръководството на Лудогорец не му е осигурило здравословна среда на труд, медицински грижи и куп други дребни детайли, които обаче са изключително важни в професионалния футбол.

За Боби Михайлов и компания обаче законите явно не важат. Казусите също. Веднъж имат компетенция, друг път – нямат. Всичко е според зависи. Най-вече от това, кои са срещу тях. Ако е ЦСКА – добре. Помогнахме им за лиценза, сега ще ги отрежем, утре пак ще им помогнем и така, до края на света.

Когато обаче им скръцнат със зъби от Лудогорец, нещата стават други. В момента Кирил Домусчиев е един от най-силните хора в България. И Боби Михайлов в никакъв случай не иска да го ядоса. Вместо това за пореден път демонстрира невероятните си танцови умения. Този път под звуците бяха поръчани от чорбаджията на разградчани.

Така, като до преди две години въртеше гюбеци под акомпанимента на оркестър “Гриша Ганчев”. Да, онези мургавите музиканти от Ловеч, които преди години ходеха на стадиона, за да радват местния големец. Просто тогава благодетелят на Литекс беше на гребена на вълната. Тогава, също както и сега, имаше един застрахован отбор в “А” група – такъв срещу който дузпа не се дава, освен при смъртен случай в наказателното му поле. Но дори и тогава първо съдията чакаше резултатите от аутопсията. Помните ли и как Дока удари с глава футболист на Пирин, пък после му намалиха наказанието защото не било удар, а чукване... Сега същата безнаказаност на терена усещат и от Лудогорец. По-лошото е, че тя се усеща и извън терена. Там, където нещата опират просто и единствено до спазването на закона.

Всъщност България е една от страните в света с най-много закони. Проблемът обаче е, че те не се спазват. От Разгард също усетиха, че не са прави и пуснаха декларация срещу Миро Антонов. В нея хвърлиха огромното обвинение, че футболистът получавал по 5 000 лева заплата. Как не го е срам!? Да взима пари, по трудов договор!

Ето, това казва всичко за начина на мислене на Кирил Домусчиев: “Щом давам парите, ще става всичко както аз реша!”

Само че Миро Антонов не е виновен, че преди две години са му предложили точно тази сума за да отиде в забравеното от бога място Разград. Не е виновен и че сега е ненужен там. И че не му е осигурен лекар, и за куп други работи. Дори не е виновен и за това, че БФС погазва собствените си правила, за да изтанцува поредния валс със силните на деня. Особено предвид предстоящия конгрес.

Уви, Миро обаче ще страда, защото в България да си търсиш правата срещу хората с пари е равносилно на това, да си биеш главата в бетонна ограда... Това е и причината поради която в следващите шест месеца Антонов ще тренира за здраве със Славия, а БФС няма да му позволи да играе футбол. Уж докато не се произнесе съда. А може и след това, ако Кирил Домусчиев реши, че трябва да продължи да каля бившия си футболист.
ДРАГОМИР АНТОНОВ/БЛИЦ