Барселона разполага с играчи като Лионел Меси, Шави и Андрес Иниеста, които формираха Топ 3 за “Златната топка” миналата година. Не рядко обаче каталунците търсят атаката по десния фланг, където използват бързината на бразилския национал Даниел Алвеш. Десният краен бранител вече си извоюва твърдо титулярно място в Барселона.

Няколко дни преди финала на Шампионската лига в Лондон на “Уембли” срещу Манчестър Юнайтед Алвеш отдели време за обширно интервю пред сайта на ФИФА.

Ето и пълното интервю с бразилеца:

- Даниел, през този сезон Барселона доста често развива атаките си през Вас, въпреки че в тима има толкова много звезди. Имате ли чувството, че сте фундаментална част от този сензационен отбор?
- (Смее се) Да, фундаментално може би е малко преувеличено, но вярвам, че при нашия стил играя важна роля. Трудно е да се издигнеш в един такъв отбор с толкова много звезди. Затова съм доволен, че имах този шанс. Според мен за един футболист е фундаментално да се чувства важен.

- Трудно ли Ви беше да се интегрирате и да си спечелите титулярно място, когато пристигнахте през юли 2008 година, когато в отбора гъмжеше от таланти?
- Честно казано беше доста лесно. Почувствах се веднага като у дома си. Тогава тимът бе на върха, но имаше проблеми да се задържи там и бе в трудна фаза. Трябваше да се предприемат промени, а аз исках да бъда част от тях и това ме привлече в клуба. Помислих си, че това е страхотен шанс да се присъединя към тим, който започва да се изгражда наново. Знаех, че ще вляза в клубната история, ако взема участие в този процес на промени.

- Какво влияние имаше Хосеп Гуардиола за Вашата бърза интеграция в тима?
- Гуардиола е сензационен тип. Той беше такъв като играч и сега също като треньор. Когато бе на терена, той дирижираше отбора. Той имаше особен поглед върху нещата. Той е много разумен, познава играчите добре и знае точно от какво се нуждаят те. Ние знаем, че той винаги е наша страна. Още в началото имах разговор с него, който впоследствие ми повлия много. Тогава ме повика при себе си и ми каза: “Не искам да променяш стила си на игра”. Естествено той ми спомена едно или две неща, които мога да подобря, но в същото ми каза: “Остани съвсем спокоен. Играй така, както винаги си го правил, защото затова сме те привлекли”. Такъв разговор се отразява добре на един играч. Днес искам да му благодаря, че продължавам да имам напредък.

- Вие играете твърде офанзивно, не е ли така? През по голямата част от сезона Вие не действате като външен защитник, а по скоро като крило. Как решавате с Гуардиола, колко свобода да получите в нападение?
- Това винаги зависи от конкретния мач. В мачовете с Реал (Мадрид), един отбор, който винаги дебне на контраатака и много често атакува по лявото крило, съвсем естествено е да се включвам по-рядко в нападение. Ние играем толкова успешно именно затова, защото умеем да се напасваме към всеки един съперник поотделно. Един от ключовите фактори от работата на Гуардиола на кормилото на Барселона е, че той знае, как да опростява нещата. Ние работим на тренировка всеки ден затова, за да опростяваме играта си.

- Изгубихте много малко срещи. Какъв вид противник е най-неудобен за Барселона?
- Най-неудобни са отборите, които се затварят с всичките си играчи отзад. Трябва винаги да анализираме точно противника, когато знаем, че той се подрежда изцяло в защита. Защото тогава трябва да намерим друг път, за да пробием с играта си. Най-трудният противник във всички случаи е този, които е концентриран изцяло върху това, да затваря всички пространства.

- Какъв начин на игра очаквате за финала на Шампионската лига в събота срещу Манчестър Юнайтед?
- Вярвам, че мачът ще се води много отворено и от двете страни, защото се срещат два отбора, които играят за удоволствие и още от началото се опитват да създават положения и да атакуват. Сигурен съм, че ще бъде страхотно представление. Това се очаква, когато един срещу друг излизат двата най-добри клуба в Европа.

- Подготвяте ли се по друг начин за мача, когато знаете, че съперникът разполага от към Вашата страна на терена с толкова силни играчи като Райън Гигс? В крайна сметка той играе много важна роля в Манчестър Юнайтед...
- Треньорският ни щаб взима под лупа всеки наш съперник и го наблюдава много точно. Естествено, че познавам качествата на играчите, срещу които ще се изправя, когато изляза на терена. Ясно е, че трябва да бъда двой по-внимателен, когато става въпрос за един толкова голям играч като Гигс. Но моята философия е, както можете да си представите, че нападението е най-добрата защита.

- Отборът на Барселона е стигнал до момент, в който хората очакват не само една победа, но в същото време и страхотно представяне. Възможността за загуба не се обсъжда почти от никой. Увеличава ли това напрежението върху тима?
- Винаги боли при загуба, а когато един отбор е привикнал към добрите резултати, тогава чувството е по-силно. Но ние сме достатъчно опитни, за да знаем, че излизаме срещу съперници от висока класа – срещу най-добрите отбори в света. Важното е да не променяме стила си. Ние имаме нашата философия на игра и държим на нея, пък да дойде каквото ще.

- Коя от малкото загуби напоследък Ви е била най-болезнена?
- Мисля, че загубата на полуфинала в Шампионската лига миналата година срещу Интер. Но ние знаем, че за тази загуба сами си бяхме виновни. Ние отговаряме сами за нашите загуби, както и за победите. Добре е, когато сме наясно с това. И накрая във футбола човек получава винаги втори шанс. Сега ние отново имахме възможността да се класираме за финал.

- Вие сте един особен случай, защото в бразилския национален отбор под ръководството на Дунга играехте важна роля, а в началото бяхте важен и за Ману Менезеш. Сигурно е хубаво чувство, когато човек въпреки треньорската рокада продължава да бъде ценен високо.
- Да, в това няма никакво съмнение. Полъскан съм от това, че както Дунга, така и Мано ме ценят като играч. За мое щастие успях да играя като титуляр в няколко поредни мача. Времето под ръководството на Дунга също бе много хубаво. Когато става въпрос за Селесао, няма никакво значение, каква роля играе човек. Искам да помогна и да дам своя принос за успеха на отбора.

- Вие участвахте на последното Световно първенство в ЮАР. Чакате ли с нетърпение следващото в Бразилия през 2014 година?
- Да, много. Едно Световно първенство във футбола не може да се сравнява с нищо друго. Не мога въобще да си представя, как точно ще бъде, когато трябва да преживееш този спектакъл пред нашите фенове. Надявам, че ще бъда част от всичко това. Човек трябва да е наясно, каква привилегия е това, да може да участва на Световно първенство в родната си страна. От една страна това ни натоварва с повече напрежение, но от друга страна ще бъде неописуема радост. /БЛИЦ