Големият талант на родната лека атлетика Лиляна Георгиева от снощи е в Италия, където й предстои участие на европейския шампионат за юноши и девойки под 20 години. Детето-чудо утре навършва 17 години, като в надпреварата в Гросето ще бъде една от най-малките участнички. Повечето от конкурентките й ще бъдат почти 20-годишни. Но Лили нито за миг не изтъква това, и неслучайно... Възпитаничката на Радмила Станкович в СКЛАТ "Тракия" е свикнала да се състезава и да побеждава по-големи от нея. 

За трета поредна година Георгиева ще посрещне рождения си ден на състезание в чужбина. На 20 юли през 2016-а беше на Европейското до 23 години в Бидгошч (Полша), а година по-рано - на Европейския младежки олимпийски фестивал в Тбилиси, където също записа рекорди. 

Лили замина вчера за Италия, само два дни след завръщането от Кения, където зае шестото място на 1500 метра на Световното по лека атлетика за юноши и девойки до 18 години. Родният талант впечатли в Африка, като в досегашните десет световни първенства при юношите друга европейка не бе попадала в шестицата.

- Лили, каква е нагласата ти преди стартовете в Гросето и реални ли са шансовете за спечелване на медал?
- Амбицирана съм да покажа най-доброто, ще се раздам. Надявам се да зарадвам всички хора, които ме подкрепят. Във форма съм, чувствам се добре, резултатите ще покажат. Още не знаем стартовия лист, но със сигурност конкуренцията ще бъде много голяма. Ще стартирам само на 1500 метра - серии и финал.  

- Ще имаш ли старт навръх рождения си ден - 20 юли?
- Не, празникът ми е един ден преди състезанието. Дори торта няма да има, треньорката не позволява. Дори трябва да сваля още малко, в момента съм 46,700 килограма (б.р. - треньорката й казва, че трябва да бъде 45 кг). Надявам се да имаме повод да празнуваме след състезанието. 

- Какво си пожелаваш за рождения ден? 
- Да съм жива и здрава, да продължавам да радвам хората и да жъна успехи за България. Любопитното е, че за трета поредна година съм на състезание в чужбина точно на рождения ми ден. След Тбилиси и Бидгошч сега ще посрещна празника в Гросето. Свикнах вече, а и знам, че това ме чака и в бъдеще.

- В коя дисциплина считаш, че си по-силна - 800 или 1500 метра?
- Няма разлика, раздавам се навсякъде.

- На Световното в Кения се класира на престижното шесто място, много трудно ли беше?
- Няма лесно. В Найроби за първи път се сблъсках директно с кенийки. А и с още нещо. Мерките за сигурност бяха много сериозни и постоянно около нас имаше въоръжени с автомати.

- Това стряскаше ли те?
- Досега не бях ставала свидетел на подобно нещо. 

- Африканките много по-бързи ли са от теб?
- Видяхме колко са бързи... Рекордът, който съм поставила на 1500 метра, означаваше шампионска титла на Световното в Кения. Шампионката даде по-слаб резултат от моя. Не смятам, че са по-добри от мен, не им отстъпвам. 

- Проблемът с климатизацията ли ти попречи?
- Да. Ако имах повече време за адаптация, резултатът ми сто процента щеше да бъде още по-добър от шестото място. Това е все едно африканките да дойдат в България и веднага да бягат, ще ги видим тогава. В последните 400 метра на финала едва дишах. Грам въздух нямах, нещo ме режеше в гърдите.

- Имаше ли вариант да спреш и да не финишираш?
- Не, няма как да се откажа. Но наистина беше много тежко. 

- Контузи се по нелеп начин през април, което ти попречи да тренираш един месец. Какво точно се случи?
- Препънах се на едно камъче и контузих глезен, много нелепа контузия. А винаги внимавам. Заради травмата близо месец не тренирах. Дори не съм предполагала, че от едно камъче може да стане такъв голям проблем. Важното е, че сега съм напълно здрава, чувствам се в отлична форма. Надявам се по трибуните на стадиона в Гросето да присъстват българи, живеещи в Италия. В Кения нямаше кой да ни подкрепя, но местните бяха изключително емоционални. Беше уникално. 

- Какви мисли минават през главата ти по време на състезание? 
- О, изобщо нямам време да мисля.

- Какво предстои след Европейското?
- Кратка почивка, ще бъда две седмици на море. Ще поиграя и малко баскетбол. Много обичам баскетбола, но от страх от травми го практикувам рядко. Сега обаче треньорката ще ми разреши да поиграя. 

- Има ли нотка на съчувствие, когато победиш някоя по-голяма състезателка? 
- Не, защо да го правя. Аз тренирам като всяка друга. Иначе е имало случаи, когато победя по-голяма от мен, след което тя се хваща за главата и се заканва повече да не тренира.  

- На ръката имаш гривна на Кения...
- Сувенир е. България е моята страна, любимото ми място. Надявам се тепърва да жъна успехи и да прославям родината.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ