Във футболните клубове има много лица, които остават извън камерите и обективите, а тяхната работа остава незабелязан. Такива са например докторите, които са една от най-важните части за всеки отбор, но не им се обръща внимание. Затова решихме да поговорим с човека, който се грижи за здравето на футболистите в Левски - д-р Мариян Добрев. Едва на 34 години той вече е едно от най-популярните имена в спортната медицина. 

БЛИЦ разговаря с д-р Добрев по редица теми, които остават скрити за широката общественост. 

- Как попадна в Левски?
- Обади ми се д-р Великов, към когото вече имаше оферта от клуба. Изрази желание да работи с мен, а аз винаги съм имал желание да работя с него. Едно време, когато започвах в тази професия, ми беше мечта да работя с него. Стана ми много приятно от поканата и просто нямаше как да не приема.

- Беше в ЦСКА 1948...
- Точно бях приключил с тях, когато ми звънна. Може би беше разбрал отнякъде и затова е звъннал. Но бях приключил с ЦСКА 1948.

- Как ти се отрази промяната и какво усети - все пак от втородивизионен клуб влизаш в Левски?
- Беше малко стреснато. Разчитах, че д-р Великов ще ми помогне, ще ме вкара в обстановката, ще ме научи. И точно така се случи.

- Как те приеха в Левски?
- Бих казал - прекрасно. Всички, особено футболистите, ме приеха изключително добре. До ден-днешен се разбираме много добре. Мисля, че и те са доволни от мен. И аз съм доволен.

- Как реши да започнеш с тази професия?
- Като малък ми беше мечта. Интересувах се много от футбол и тъй като не съм тренирал никога футбол, реших, че искам да стана доктор. И то не доктор на спортисти, а специално на футболисти. Затова влязох в Медицинския, затова се насочих само към това. И нещата се сбъднаха едно по едно. Мечтите се сбъдват. Тепърва има още много за постигане. 

- Свикнали сме да задаваме въпроси на футболистите - за целта в кариерата им, за желанията им за чужбина... Предполагам, че и при теб има цели, има желания за развитие все по-нагоре?
- За чужбина е по-скоро да се учиш там. Моята мечта е да вкарам тук неща, които се правят в чужбина. Да създадем истинска футболна медицина в България. Да е на високо ниво, с модерни технологии, с модерни медицински центрове. В момента има доста да се желае по това отношение в България, но то е свързано и с много средства, с огромни инвестиции. Които всъщност някои отбори ги правят вече. И смятам, че ще навлязат постепенно навсякъде.

- Ходиш ли по специализации в чужбина? Да видиш другите клубове как работят...
- Иска ми се да отида, но към този момент не съм имал тази възможност. Да видя как се случват нещата в големите европейски клубове. За сметка на това чета много. Ходих  в Барселона на конгрес и видях по-общо нещата. Не съм стоял в един клуб дълго време, за да видя как работят.

- Каза Барселона. Ти беше там с Холмар Ейолфсон, който беше опериран от светилото в професията д-р Кугат...
- Да, бях при него. С желанието да видя операцията на Холмар. За мое щастие той дори ме покани да участвам с него. Бяхме заедно през целия ден, асистирах му. И сега получих покана за юни месец, която за съжаление няма да мога да приема. Но говорих с него миналата седмица, информирах го за невъзможността да пътувам. И той каза, че поканата остава, само трябва да си подредя нещата. Поканата е за един месец на абсолютно безплатна специализация. 

- Операцията на Ейолфсон специфична ли беше, че се е наложило чак да се прави от един от най-големите доктори в света?
- Скъсана предна връзка. Не беше толкова специфична, но беше изключително важна. Това е една от най-тежките травми във футбола и е изключително важно да се направи както трябва. След такава травма следва едно от най-тежките възстановявания. И не само физически, но и психически. Доста сигурност трябва да придобие самият играч, за да може да играе след това на същото ниво. Затова беше важно операцията да се извърши на възможно най-доброто място в света. 

- Предполагам, че след възстановяване от травма футболистите имат страх да не би да им се случи отново?
- При голяма травма - винаги! Дори има изследвания на тази тема - за психическото възстановяване на футболистите след тежка контузия. Какво трябва да се прави, за да се отпусне, колко време е нужно. Но това е и индивидуално. В живота за всичко е нужно време. Когато имаш травма, каквато и да е - ти трябва време, за да се възстановиш. 

- Съществува ли пълното възстановяване при много тежки травми?
- Да, разбира се. 

- Какви са най-често срещаните контузии във футбола?
- От удар, от претоварване. Някоя друга мускулна травма. Това са честите, които нямат дълго време отсъствие. Честите тежки травми са скъсване на предна кръстна връзка  на коляното. На глезена връзки, това е също често. 

- Колената ли са най-опасното място за един футболист?
- Да, както и глезените. Другата опасност е комоциото. При защитници се случва - сблъскване на главите, удар в гредата.. На това трябва да се обръща много внимание. Преди години, още бях студент, не се обръщаше много внимание на ударите в главата. Сега е друго - вече се обръща сериозно внимание. По принцип българските съдии трябва да знаят, че при удар в главата въобще не трябва да чакам сигнал от него, а директно да вляза на терена и да отида при играча. ФИФА и УЕФА имат разпореждане - при удар в главата директно докторът влиза на терена без да чака. Даже преди време ме беше изгонил от един мач Ивайло Стоянов заради точно такова нещо. Аз тръгнах да влизам без да ме извика, понеже Котев от ЦСКА 1948 се беше ударил в гредата. А той ме изгони от мача, а аз бях в правото си. Трябва да пазя здравето на футболистите - това е моята работа. Смешното беше, че после ме върна, понеже нямаше друг доктор на мача.

- Стресова ли е работата на доктора по време на мач?
- Не бих казал. В Първа лига е добре - имаш масажисти, имаш щаб, не си сам. Колкото по-голям ти е медицинският щаб, толкова по-малко стрес ще преживяваш. Затова ти казвам, че в Първа лига няма стрес. Защото има и линейка отстрани на всеки мач. Стресово е ако нямаш опит или си в началото на нещата. Има си специфични неща, които ако не ги знаеш се чувстваш притеснение. Но това е в началото и е част от работата ни. 

- В теб имаше ли притеснение, когато започна да работиш във футбола?
- Много! Първата ми работа беше в националните отбори - гарнитури 15, 17 и 19-годишните. След това ЦСКА 1948 и така.

- Трудно ли се пробива в футбола? Все погледнато отстрани си достигнал до най-високото ниво във футбола - доктор си на Левски...
- Не е лесно. Трябва доста да се учиш и то не само от книгите. Трябва да се буташ, да се интересуваш от много неща. Но трябва и помощта на докторите около теб. Дали на ортопеди-травматолози, дали на спортни доктори. Просто си трябва и тяхната помощ. Не трябва да проявяваш егоцентризъм и да не търсиш техните помощ и съвети. Напротив - без тях нямаш никакъв шанс. 

- Ти пробиваш много млад в тези среди...
- Да, много добре се чувствам. Всички казват, че съм пробил много млад и съм горд с това. Надявам се да продължавам така. 

Winbet - удвои тръпката от играта! (18+)

- Развива ли се българската спортна медицина?
- Започва да се развива. Когато започнах да се занимавам с това, бях уплашен - млад и не гледах общата картина. Започнах да гледам общата картина и да се интересувам от случващото се на Запад. Сега виждам вече, че постепенно се развиваме. Благодарение и на другите спортни доктори. За съжаление сме малко хора, но успяваме. Някои клубове вече проявяват интерес и имат желание да научат иновациите, да ги вкарат в България и в своите отбори. 

- Какво си говорите с футболистите на терена? Как ги успокояваш, когато отидеш при тях на игрището?
- Гледам да не си предавам вид, че знам, че е сериозно. Ако травмата е сериозна - те знаят, че могат да разчитат на мен и знаят, че няма да им позволят да продължат да играят. Когато нещата не са толкова сериозни - те знаят, че ако им кажа, че няма проблем, значи наистина няма проблем. Разчитат на мен. 

- Коя е най-тежката травма, която си срещал във футбола до момента?
- Беше на Благой Наков. Беше в Беласица. Едно влизане в крака под коляното счупи големия пищял, включително и в ставата. Веднага го изведохме от стадиона и още на другия ден д-р Мазнейков го оперира с плаки, като аз му асистирах. Това е една от най-тежките, с които съм се сблъсквал. Друга тежка - на Ивайло Чочев последната. Много е тежка - счупена капачка и скъсано сухожилие.

- Имаш ли забавни случки на терена?
- Има много забавни моменти. Слушам какво си подвикват играчите.. Яблонски е един от големите веселяци. Случвало ми се е да отида при играч, да виждам, че е тежко... А той да се смее и да говори глупости. Червеният картон от Ивайло Стоянов беше забавен, защото както казах - после ме върна. Липсваше друг доктор на мача. Това беше на ЦСКА 1948 - Германея. 

- Кои са по-уязвимите части на тялото при футболистите?
- Мускулите. Дори на Запад започват да обръщат все по-голямо внимание на тези травми. Понякога мускулите не могат да издържат на цялата тази натовареност. Вече има многостепенна система, по която се оценяват тези мускулни травми. Обръща се голямо внимание на задната бедрена мускулатура - така наречения хамстринг. Еволюционно човекът не е създаден да рита топка и да опъва мускулите на краката по този начин. А във футбола това е основното. По тази причина натовареността от мачовете и тренировките започва да създава проблеми в тази част. 

- Виждал съм Антъни Джошуа, Кличко и други спортисти да правят тренировки под вода... По какъв начин помага това?
- Трябва всички да започнат да го правят това. Особено възстановяващите се от травми. Изключително полезно е и много модерно. Във водата нямаш гравитация и там ти работи мускулът. Не натоварваш толкова ставите, а същевременно натоварваш мускулната част, която, както казах, е изключително важно да е издръжлива. Тренировки в басейн, възстановяване в басейн... Много е важно и трябва да се вкара в клубовете. Трябва да се обърне внимание при изграждането на медицински центрове у нас.

- Как помагат камерите с минусови температури на футболистите? Често виждаме големи звезди да се възползват от криотерапията...
- Предизвиква антивъзпалително действие. Организмът отделя ендорфини, което е важно за състоянието на мускулатурата. Тя в камерата се е стегнала, но след това се отпуска в по-голяма степен. И така създаваш възможност да не се случват крампи и да не се изморява толкова често мускулът.

- Кои са най-добрите начини за възстановяване от травма?
- Това, което трябва да знаят българските футболисти, е че трябва да се разчита на доктора на отбора. Защото той е там да им помага и да им създаде условия за възстановяване. Не трябва да се търсят други мнения и трябва да поддържаш една линия на възстановяване. Докторът на отбора решава какво е нужно и той го води. Ако имаш притеснения - говориш пак с доктора на отбора. Казвам го това, защото много футболисти имат навика да заобикалят медицинския щаб на съответния отбор и да търсят други начини за възстановяване. Което не е лошо, но дори да го правиш, трябва да го споделиш с доктора на отбора. Най-добри начини за възстановяване няма. Трябва да се индивидуализират нещата. Дори в общата медицина е така - трябва всичко да е индивидуализирано. Една и съща травма при някои отнема две седмици за възстановяване, при други цял месец. 

- Слушат ли футболистите?
- В момента слушат. Случвало ми се е на места да не слушат изобщо. Но тук в Левски слушат. Това е част от професионализма на играчите, а и от моя. Много е важно да се работи заедно - играч и лекар. Превенцията също е много важна. Възстановяването след мач е много важно - криотерапия, хранителни добавки. Трябва да се грижат дори за кръвоносните съдове. За витамините в организма, за въглехидратния и аминокиселинния баланс. Храната след мач или тренировка е много важна също.

- Ти ли им изготвяш и хранителните режими?
- Не ги изготвям аз. Правя го с колеги. Но изготвям начина на приемане на хранителни добавки по време на тренировки и мачове. Водя превенцията и леченията. 

- Случва ли се редовно футболист да дойдат с наднормено тегло за старт на подготовка? Изпълняват ли заръките на докторите за почивката между сезоните?
- Не само аз им заръчвам. Това правят и треньорите. А играчите изпълняват. Няма начин да не го правят - професионализмът го изисква. Сегашните футболисти са професионалисти. Нормално е един играч да качи 1-2 килограма в почивката. Това не е проблем. Много рядко в професионалните отбори ще се види някой, който качва безумни килограми или се отпуска много. Има хора, които свалят килограми и се чувства изморени,  а после цял сезон се чувстват така. Много е важно свалянето на килограми да не бъде рязко. Така и силата ти заминава. Не трябва да се свалят много килограми по време на сезона. Това се прави по време на подготовката. Колкото си свалил тогава - толкова. По време на сезона максимумът е 1-2 килограма. 

- Един от примерите за коренна промяна беше Ники Михайлов. Когато дойде в Левски, беше напълнял, изготвихте му специална програма и много хора бяха изумени как толкова бързо Михайлов влезе във форма.... 
- Иванков, аз и други специалисти си помагахме много в случая с Ники Михайлов. Но той е голям професионалист. Изключителен. По време на подготовката беше изключително изпълнителен. Дори самият той се насилваше да изпълни всичко, за да е готов и да се чувства добре и да е полезен за отбора.

- Има ли разлика в професионализма на Михайлов, който е обиколил доста държави, бил е в големи клубове, и професионализма на местните ни играчи?
- Да ти кажа честно, няма огромна разлика. Зависи от самия човек. Иван Горанов например е изключителен професионалист. Има чужденци, които са скандални просто, и много българи, които пък са големи професионалисти. Голям професионалист беше и Обертан. Изключителен...

- Кое е по-често срещано - контузии на мач или на тренировка?
- Тежките травми са по-често на мач. Мускулните са повече на тренировки. 

- Пица и бира - полезни ли са след мач? Забелязвам, че често се внасят пици и бири в съблекалните след двубой...
- Пицата е за въглехидрати. За да могат веднага да се поемат от организма. Англичаните имат едно нещо, на което казват "Golden hour" (Златен час). В един час и половина след тежкото натоварване може да консумираш всичко. Бирата - правят го това в Германия, в Англия. Не е нещо, което да съм категоричен, че не трябва. Има изследвания, че няма голяма разлика дали след мач ще пиеш бира или електролитен разтвор. Психологически е много полезно - пиеш бира, отпускаш се след мач. Не мислиш за нищо в този момент. Не е тежък алкохол. Организмът има нужда да се отпусне, а бирата помага за това. Може да изтеглиш възстановителен процес от бирата. Пицата е въглехидратна бомба. След толкова тежко натоварване имаш нужда от това, за да върнеш въглехидрат в организма. Аз смятам, че в пицата е задължително да има месо, други смятат, че не е нужно толкова месото, а е важно тестото. Аз гледам всичко, което давам и правя на футболистите, да е научно изследвано. Ако не - или не им го давам или им го давам в много малки количества и то ако не вреди. 

- Какво се случва в тези 15 минути на полувремето и достатъчно ли са те, за да се възстанови тялото?
- Със съвременните натоварвания е силно да се каже, че са достатъчно. Но това имаш като време. И се опитваш да го използваш максимално. Всички трябва да са подготвени да използват тези 15 минути. В почивката между полувремената работа имат треньорът, докторът... И затова е важно да работим заедно. В тези 15 минути той трябва да им каже каквото има, аз да им дам каквото трябва и да видя има ли контузени и какво е състоянието им. 

- Как минава един ден на доктора на Левски?
- Ако е сутрешна тренировка - отивам на базата два часа по-рано. Подготвям си нещата, които са за преди тренировка. Идват момчетата, говорим си. Вземат нещо да ядат - полезни неща, протеини. Казват ми, ако имат проблем, преглеждам ги. Отивам при треньора, съобщавам дали има някакви проблеми и разлики от вчерашния ден. Ако е  за мач - виждам се с масажисти и физиотерапевта. Обсъждаме контузени, уморени играчи. 

Излизаме на тренировка, наблюдаваме нещата. Ако треньорът види някой изморен или прецени, че нещо се случва, идва при нас и пита. Дали ние виждаме същото нещо, дали да го обсъдим. След тренировката изчакваш момчетата и виждаш дали са добре. След това оставаш поне още 2-3 часа, за да си подготвиш нещата за следващия ден. Отново има обсъждане с медицинския щаб и след това аз много често имам прегледи. Понякога играчи имат нужда да ги закарам при друг специалист да ги види. Общо взето е това.

- Какво прави един доктор извън работно време?
- С моите идеи да работя и да оперирам, не ми остава много време. Прекарвам го със семейството, чета книги. Чета нашата специфична литература и продължавам да се уча. Затова е много важно да ти е интересно това, което правиш. 

- Кои са ти най-близките в Левски?
- Горанов, Костов, Райнов, Милош... Разбирам се много добре с Ники Михайлов, с Божинов, с Мариани. С Холмар се сближихме покрай контузията и операцията му. С всички съм в добри отношения. 
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ