Ултрамаратонецът Краси Георгиев пробяга 334 километра в 55-часовото предизвикателство в Пловдив, превърнало се в Празник на мотивацията. Защо си причини и това мъчение и какво го кара да продължава? Атлетът даде отговори на тези и други въпроси пред БЛИЦ СПОРТ. 

През 2017 година Георгиев завърши успешно най-тежкото състезание по бягане в света - "Бадуотър". Сега в Пловдив той повлече над хиляда човека от всички възрасти след себе си в Цар-Симеоновата градина. В тридневното събитие бяха събрани близо 50 хиляди лева, които ще бъдат предоставени на Сдружение "Деца с онкохематологични заболявания". Краси вече на няколко пъти помага на малките герои, преборили рака. Той неслучайно е герой в очите им, а и не само в техните... През годините ултрамаратонецът се превърна в голям мотиватор, което се доказва и по време на благотворителните каузи, в които той е движеща сила. Така беше и при предишното му предизвикателство - 36-часовото бягане на пътека в един от столичните молове, когато Георгиев отново беше последван от хиляди. Атлетът разказа любопитни неща за читателите на БЛИЦ СПОРТ:

- Краси, поздравления за поредното предизвикателство, с което се справи. Адмирации най-вече за благородното дело - отново да подадеш ръка на децата, преборили онкохематологични заболявания. Събраните средства за малките герои ли са най-важното нещо, което постигна?
- Това е основното, както и мотивацията, с която заразихме доста хора. През цялото време го виждах около мен, беше много готино. Дойдоха толкова много хора - деца, възрастни. Усещах как всички около мен се надъхват. Да мотивирам колкото се може повече хора да спортуват - това беше една от основните цели и смятам, че я постигнахме. 66-годишният Иван Рибарев, който се включи с колело, измина повече километри от мен - над 360 км. Полковник Лъчезар Лазаров също много се вдъхнови и избяга в трите дни общо 140 км, а до този момент не беше бягал повече от 10 км наведнъж. Отлично осъзнавам, че повлякох много хора след себе си и всички заедно помогнахме на малките герои, което е най-важното. 

- Не ти ли омръзваше да въртиш на едно място - в Цар-Симеоновата градина?
- Свикнал съм, не беше чак такъв проблем за мен. Да, имаше моменти, в които ми ставаше скучно. Но не мислех колко ще пробягам, а просто да въртя обиколки и да помагам на децата. И така се получи, че мотивирах хората около мен - над 1000 човека. 

- Какви проблеми трябваше да преодолееш по време на 55-часовото бягане?
- След 150-ия км се подуха сухожилията и на двата крака, беше доста трудно. Така минах 100 км - за около 11 часа и след това много страдах. Това беше приятно темпо за мен, но явно студа през нощта (в петък срещу събота) пообърка нещата. Не очаквах да бъде чак толкова студено. Всичките тези неща, събрани на куп, оказват влияние. Физиотерапевтът Диди Сивкова, която беше неотлъчно до мен през цялото време, успя "да ме закрепи". В събота се чувствах по-добре. Много хора се включиха да тичат с мен и това ме вдигна още повече. Времето беше хубаво, в неделя в 4 часа сутринта започна да вали. Дъждът малко развали нещата, но пак дойдоха хора, изобщо не ги спря. Втората нощ беше по-добре, вече в ранните часове на неделята отброявах колко часа остават до 55-те. Знаех, че времето намалява, това ми даваше още сила, а и хората около мен... Всички от Маратон Пловдив бяха изключителни. Невероятни пейсъри, бяха на топ ниво. Юлият от Маратон Пловдив дори ми връзваше връзките на маратонките, защото не можех да се навеждам. Вече знам, че каквото и да правя в бъдеще, ще разчитам на тези момчета. Тяхната помощ е много важна за мен.

- Какви други болежки изпита през тези 55 часа? 
- Коляното също ме поизмъчи, но това е нормално. Пробягах 330 километра все пак, не е малко. Умората и безсънието си казват думата, но основният проблем бяха сухожилията.

- Приемаше ли някакви лекарства?
- Диди ми даваше магнезий и соли. Хидратин също и това беше. 

- Спомена безсънието. Как се справи с него и изобщо колко време сън ти се събра за 55-те часа?
- Държах се някак си, хората около мен ме вдигаха и нямаше как да не продължа просто. Знаете, че аз никога не се отказвам. Имах няколко почивки от по 30 минути за сън, както и две по 40 минути. Все пак не гоня някакви рекорди, а го правя главно за малките герои и да мотивирам колкото се може повече хора да бъдат активни.

- Имаше и емоционални моменти, би ли разказал някои от тях?
- През първата нощ, когато беше може би най-трудно, около 5 часа сутринта дойдоха едни момчета от ергенско парти. Първо отишли да ме търсят на Гребната база, след което ме намериха в парка. Големи шегаджии бяха, вдигнаха ме много. Направиха 15-ина обиколки с мен. Шегувахме се, че вече са изтрезнели и даже се чудеха дали да не ходят пак да пият. 

- Финалът ли беше най-вълнуващият миг?
- Определено. Финалът наистина беше изключително нещо. Знаете какво беше на 36-часовото бягане на пътека, видяхте и сега как беше. Доста хора ме посрещнаха, макар че валеше дъжд. Наистина беше много вълнуващо и впечатляващо. Цвети Пиронкова също се отби и дари за децата. Благодаря на всички хора, които дойдоха и се включиха във всичките активности, защото не беше само бягането. Имаше и колоездене, кънки, лонгборд... Общо изминатите километри от всички активности, благодарение на всички, които се включиха, са над 16 хиляди км. 

- Каква сума беше заработена за каузата?
- Около 50 хиляди лева, но това не е крайната сума. Кампанията продължава. Смятам да помогна и чрез Софийския маратон, на който ще бягам с кауза - заедно с Пепи Нефтелимов, бутайки количката му. Пепи е прекрасно момче, което заслужава да изпита емоцията от Софийския маратон. Ще стартираме на 21 км, но може и до 42 да ги докараме. 

- Малките герои също бягаха редом до теб в Цар-Симеоновата градина...
- Много са готини, прекрасни деца, които заслужават много. Със събраните средства искаме да организираме Олимпиада и в България. Те ходят всяка година на Игрите в Москва за деца, преборили онкохематологични заболявания. Това лято се представиха страхотно и спечелиха много медали. Но само 26 деца от България участваха, защото толкова е максималната квота. А като направим Олимпиада и у нас, ще могат да се включат още много герои. Това е допълнителна мотивация за тях, голяма емоция и преживяване, което помнят дълго. Продължаваме да работим и се надявам по-скоро нещата да се случат. Важното е, че хората зад каузата ставаме все повече.  

- Какво печелиш от цялата тази работа или иначе казано - от болките и мъченията, на които се подлагаш?
- Печалбата ми е това, че мотивирам хората. За мен е важно да правят нещо, да бъдат активни и да сбъдват мечтите си. Нека всички се мотивират, както ние бяхме мотивирани до края на 55-те часа. Да видят, че щом аз го мога, значи и те го могат. 

- Но знаеш, че винаги ще се намери някой, който да омаловажи успеха ти. Какво би казал на хейтърите?
- О, тях винаги ще ги има. Искам да им кажа, че който мисли, че предизвикателството "55 часа", което направих, не е нещо голямо, значи животът му е много ужасен. Сигурно пак ще се намерят хейтъри, но те си знаят. Нека обаче този, който ме хейтва, да обедини хората така както ние го направихме, също да изминат хиляди километри от активностите и да съберат средства за децата, и тогава ще му кажа "евала" и ще го поздравя. Защото аз и целият ми екип обединихме над 1000 човека и помогнахме на малките герои. 

- Не се ли опасяваш, че на старини ще имаш болежки заради всичките тези тежки изпитания, на които се подлагаш през годините?
- Аз обичам да се предизвиквам, а болежките са си болежки, неизбежни са. Обичам да виждам какво мога и докъде мога. 55-часовото бягане беше и тренировка за мен за следващата година, когато подготвяме по-мащабно събитие от това. И пак е свързано с мотивацията. Този празник ще го има и догодина, надявам се и в други градове. Искаме да обединим доста хора. Всеки трябва да спортува и да се предизвиква.

- Сигурно още получаваш поздравления?
- Да, имам стотици съобщения във "Фейсбук". Усещам как хората ми се радват, пример съм за мнозина. Всички поздравления са специални за мен. Весо Овчаров, Антония Григорова, Кирил Николов - Дизела, Андрей Гридин - това са само част от хората, които ме поздравиха. Ние сме едно голямо семейство и така трябва да бъде - да се подкрепяме. 

- Възстановяването ти как протича?
- Все още ходя трудно, но скоро ще съм добре. В момента не ми се бяга. Другата седмица започвам да карам колело, а и да бягам, разбира се - нещото, без което не мога.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ