ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК!

Националът от Левски Илиян Стефанов коментира само пред БЛИЦ  случилото се по време на мача с Локо София снощи. Асът на „сините“ вкара последния гол за внушителното 6:0, показа емоции заради починалия си баща и получи жълт картон на съдията, след като съблече фланелката си.
След двубоя Нани прегърна малко момиченце от трибуните. Часове по-късно той за първи път говори пред нашата медия за отношенията с татко си.

-Здравей, Илияне! Моля те да ни опишеш какво преживя в мига, в който изпрати топката във вратата?
- Когато вкарах гола, светкавица мина през главата ми, че баща ми е на мача. Той винаги стоеше на едно специфично място на „Герена“ – горе в "А" сектор. Тръгнах към сектора след гола и осъзнах, че татко вече е на друго място. В същия момент прелетяха толкова много емоции в мен, толкова много спомени как баща ми е много щастлив, че съм в Левски и че вкарвам голове. Казах си, татко сигурно е отново много горд. Това, че го правех щастлив, ме зареждаше. Нашите отношения винаги са били прекрасни, семейството винаги е било №1 за мен. И се разплаках, насълзиха ми се очите, дори съотборниците ми малко ме прикриха  и същевременно ме окуражиха. Беше много емоционален момент.

200 лв. Начален Бонус Спорт от efbet!

-Очакваше ли съдията да ти покаже жълт картон?
-Ами, да, очаквах, заради събличането на фланелката. Все пак са правила, какво да се прави… Но аз имах по-специален момент след мача, когато при дежурното минаване да поздравим нашите фенове видях едно малко момиченце.

-Да, да. Има снимки, на които си прегърнал детето. Кое е това момиченце?
-Случайно го видях. Баща му го е довел за първи път на мач. Виж каква съдба  - идва за първи път и после го взима футболист на терена и го прегръща. При липсата на баща ми се сетих каква гордост е да имаш дете, колко е прекрасно. Това красиво детенце грейна от радост. Очичките му светнаха, когато го взех в обятията си, а баща му много се зарадва. После му подарих фланелка.

-Ще те помоля да разкажеш повече за баща си?
-Ами, ако не беше той, нямаше да съм футболист, защото баща ми беше инициаторът. Да, аз много обичах футбола и доста играех в квартала и на улицата по цял ден, но никога не съм си представял, че татко ще ме запише да тренирам. Но един ден дойде и ми каза: „Утре отиваш в любимия ти отбор“. И аз само казах: „Добре“. Баща ми идваше на всеки мач. Даже и когато играех в Локо София. Много беше горд с мен.

-А коментирахте ли мачовете, в които играеш, посочвал ли е плюсовете и минусите в играта ти?   
-Да, татко беше доста голям критик в това отношение и сме имали спорове, но това беше част от неговата човешка същност. Аз го обичах истински, той беше много сериозен, интелигентен и добронамерен  човек. Винаги е изживявал моментите.

-Баща ти как преживя твоя връх в кариерата до момента – победния гол срещу ЦСКА на финала за Купата през месец май миналата година?
-Освен, че ми е любимия момент заради фактите и обстоятелствата, се радвах и заради татко. Тогава той беше толкова щастлив, колкото е висок Еверест – най-големия връх на планетата. Първото нещо, което направих след финала, е да отида при него. Той ме погледна просълзено и бе прегръщаше една-две минути.

-Кой беше последният разговор с баща ти?
-Последният ни разговор ще го помня цял живот. В края му казах, че много го обичам. Говорихме си са футбол, защото тъкмо бяхме играли мач и бях вкарал гол. Пак беше много щастлив. За пореден път. Разбрахме се след три дни, като се върна, да се видим. Да излезем и да се почерпим, да обядваме.  Но… Така и не обядвахме, така и не се видяхме повече. Но аз винаги ще го обичам.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ