Новото попълнение на ЦСКА Ивайло Чочев даде интервю за официалния сайт на “червените”. 19-годишният халф пристигна на “Армията” от Чавдар (Етрополе). Предлагаме ви част от интервюто.
- Кога рабра за интереса на ЦСКА към теб?
- Преди мача за Купата пишеше в някои сайтове, но аз не вярвах до последно.
- Дали Стоичков ти се обади и кога?
- Той се обади след няколко дни и ми каза да съм спокоен, каза на баща ми, че имам качества и ще успея.
- Как се чувстваше баща ти след разговора със Стоичков?
- Беше много щастлив и с гордост ми каза като се прибрах, че Стоичков му се е обадил и са си говорили за мен.
- Стоичков често ли говореше с отбора, докато беше част от Чавдар (Етрополе)?
- Да, идваше много често на тренировка. Даваше ни съвети.
- Колко време си в Етрополе?
- 4 години. От 15-годишен играя там. Преди това тренирах в Плевен.
- Как се чувстваше на реванша с ЦСКА?
- Доста странно. Настоящият ми отбор срещу бъдещия, а аз нямах възможност в този мач да играя за нито един.
- Някой от ЦСКА каза ли ти нещо тогава?
- Поздравиха ме преди мача и ми казаха, че ме чакат.
- Доволен ли си от условията, които ти предостави ЦСКА?
- Да, доволен съм. Всичко за мен е перфектно. Нещата се наредиха така както искам. Изпитвам удоволствие да играя и тренирам с отбора.
- Запознат ли си с историята на клуба?
- Да, като цяло знам историята. Целият ми род са цесекари.
- Кое те е впечатлило от историята?
- Двете години, в които отбора отстранява Ливърпул и Нотингам. А и футболистите, които успяват в чужбина, са минали през ЦСКА. Това ме е впечатлило от малък. Само ЦСКА може да прави толкова успешен трансфер.
- Къде си израснал?
- В село Трънчовица, Плевенско.
- Беше ли притеснен, когато влезе в съблекалнята за първи път?
- Да, все пак всички футболисти, които досега съм гледал по телевизията, ги видях на живо. Те ми помогнаха да се приспособя в отбора.
- Имаше ли запазено място за теб в съблекалнята?
- Да, до Ангел Грънчов. Той ми е приятел от младежкия национален отбор и ми каза да седна до него.
- На коя позиция на терена се чувстваш най-добре?
- За мен е най-важно да играя. Иначе ми е най-добре зад нападателя или като вътрешен халф.
- Освен срещу ЦСКА играл ли си срещу друг голям отбор?
- Срещу “Левски”, но върхът ми бе срещу ЦСКА за Купата. Това бе най-сериозният мач в кариерата ми.
- Гледал ли си мачове от агитката?
- Не, само по телевизията. Като малък живеех далеч от София и нямах тази възможност.
- Някой друг от семейството ти, заминавал ли се е с футбол?
- Да , баща ми, Дори има гол на "Армията”. При загубата на Спартак (Плевен ) с 6:1., в средата на 80-те години. После се е контузил тежко и е спрял с футбола.
- Впечатлението ти от Миодраг Йешич?
- Респектиран съм от него. Прави много хубави тренировки, дисциплината е на първо място. Надявам се да постигаме много успехи заедно.
- Ако не беше станал футболист, какъв щеше да е пътят пред теб?
- Учение. Друг изход няма за младите хора.
- Имаш ли хоби?
- Да ходя за риба, но от футбол не ми остава време, защото по цял ден играя.
- Какво ти харесва във футбола?
- Всичко. Ежедневието, обстановката преди мач, феновете, стадиона.
- А какво не ти харесва?
- Да падам. Ставам много нервен. Трудно преодолявам загубите. Не съм приятен събеседник за хората около мен.
- Самокритичен ли си?
- Да. Изисквам повече от колкото давам. Почти никога не съм доволен от себе си.
- Защо взе 18-ти номер?
- Заради рождената ми дата. Смятам, че ще ми донесе късмет.
- Когато играеше с Етрополе на турнири за юноши в чужбина, имаше ли интерес към теб?
- Имаше интерес от Италия, от България и от други места, но аз избрах ЦСКА. И не съжалявам.
- Оправяш ли се с ориентацията в София?
- Не, почти не познавам столицата, но съотборниците ми помагат. Возят ме с колите си. За последно това стори Мартин Камбуров.
- Кое за теб ще бъде сбъдната мечта и във футбола, и в живота?
- Да стана шампион с ЦСКА. И да играя в евротурнирите.
- А в живота?
- Да съм добър и честен. Да се ползвам с добро име сред хората.
- Имаш ли приятелка?
- Не (усмихва се).
Кое е характерно за твоето село?
- Григор Вачков е от там.
- Преди мача за Купата пишеше в някои сайтове, но аз не вярвах до последно.
- Дали Стоичков ти се обади и кога?
- Той се обади след няколко дни и ми каза да съм спокоен, каза на баща ми, че имам качества и ще успея.
- Как се чувстваше баща ти след разговора със Стоичков?
- Беше много щастлив и с гордост ми каза като се прибрах, че Стоичков му се е обадил и са си говорили за мен.
- Стоичков често ли говореше с отбора, докато беше част от Чавдар (Етрополе)?
- Да, идваше много често на тренировка. Даваше ни съвети.
- Колко време си в Етрополе?
- 4 години. От 15-годишен играя там. Преди това тренирах в Плевен.
- Как се чувстваше на реванша с ЦСКА?
- Доста странно. Настоящият ми отбор срещу бъдещия, а аз нямах възможност в този мач да играя за нито един.
- Някой от ЦСКА каза ли ти нещо тогава?
- Поздравиха ме преди мача и ми казаха, че ме чакат.
- Доволен ли си от условията, които ти предостави ЦСКА?
- Да, доволен съм. Всичко за мен е перфектно. Нещата се наредиха така както искам. Изпитвам удоволствие да играя и тренирам с отбора.
- Запознат ли си с историята на клуба?
- Да, като цяло знам историята. Целият ми род са цесекари.
- Кое те е впечатлило от историята?
- Двете години, в които отбора отстранява Ливърпул и Нотингам. А и футболистите, които успяват в чужбина, са минали през ЦСКА. Това ме е впечатлило от малък. Само ЦСКА може да прави толкова успешен трансфер.
- Къде си израснал?
- В село Трънчовица, Плевенско.
- Беше ли притеснен, когато влезе в съблекалнята за първи път?
- Да, все пак всички футболисти, които досега съм гледал по телевизията, ги видях на живо. Те ми помогнаха да се приспособя в отбора.
- Имаше ли запазено място за теб в съблекалнята?
- Да, до Ангел Грънчов. Той ми е приятел от младежкия национален отбор и ми каза да седна до него.
- На коя позиция на терена се чувстваш най-добре?
- За мен е най-важно да играя. Иначе ми е най-добре зад нападателя или като вътрешен халф.
- Освен срещу ЦСКА играл ли си срещу друг голям отбор?
- Срещу “Левски”, но върхът ми бе срещу ЦСКА за Купата. Това бе най-сериозният мач в кариерата ми.
- Гледал ли си мачове от агитката?
- Не, само по телевизията. Като малък живеех далеч от София и нямах тази възможност.
- Някой друг от семейството ти, заминавал ли се е с футбол?
- Да , баща ми, Дори има гол на "Армията”. При загубата на Спартак (Плевен ) с 6:1., в средата на 80-те години. После се е контузил тежко и е спрял с футбола.
- Впечатлението ти от Миодраг Йешич?
- Респектиран съм от него. Прави много хубави тренировки, дисциплината е на първо място. Надявам се да постигаме много успехи заедно.
- Ако не беше станал футболист, какъв щеше да е пътят пред теб?
- Учение. Друг изход няма за младите хора.
- Имаш ли хоби?
- Да ходя за риба, но от футбол не ми остава време, защото по цял ден играя.
- Какво ти харесва във футбола?
- Всичко. Ежедневието, обстановката преди мач, феновете, стадиона.
- А какво не ти харесва?
- Да падам. Ставам много нервен. Трудно преодолявам загубите. Не съм приятен събеседник за хората около мен.
- Самокритичен ли си?
- Да. Изисквам повече от колкото давам. Почти никога не съм доволен от себе си.
- Защо взе 18-ти номер?
- Заради рождената ми дата. Смятам, че ще ми донесе късмет.
- Когато играеше с Етрополе на турнири за юноши в чужбина, имаше ли интерес към теб?
- Имаше интерес от Италия, от България и от други места, но аз избрах ЦСКА. И не съжалявам.
- Оправяш ли се с ориентацията в София?
- Не, почти не познавам столицата, но съотборниците ми помагат. Возят ме с колите си. За последно това стори Мартин Камбуров.
- Кое за теб ще бъде сбъдната мечта и във футбола, и в живота?
- Да стана шампион с ЦСКА. И да играя в евротурнирите.
- А в живота?
- Да съм добър и честен. Да се ползвам с добро име сред хората.
- Имаш ли приятелка?
- Не (усмихва се).
Кое е характерно за твоето село?
- Григор Вачков е от там.
- Довърши следната игрова ситуация. ЦСКА и Левски играят при резултат 0:0. Минутата е 90-та, а ти си на границата на наказателното поле на съперника с топка в краката. Ще дадеш ли пас към съотборник на чиста позиция, или ще предпочетеш да шутираш директно във вратата?
- Зависи от ситуацията. Ако мой колега наистина е на голова позиция, ще му подам да отбележи. Ако не е така, ще вкарам сам и ще се хвърля в агитката ни, за да празнувам с нея ( смее се).
- Зависи от ситуацията. Ако мой колега наистина е на голова позиция, ще му подам да отбележи. Ако не е така, ще вкарам сам и ще се хвърля в агитката ни, за да празнувам с нея ( смее се).
