Опитай късмета си с БЛИЦ ГЕЙМ!

Най-добрият български боксьор при професионалистите Кубрат Пулев даде брифинг след спечелената европейска титла. Преди няколко дни Кобрата победи в Германия украинеца Александър Димитренко с нокаут в 11-ия рунд и завоюва втори шампионски пояс след Интерконтиненталната титла. Пулев говори пред журналистите в Пресклуб България, като с него беше и президентът на родната федерация по бокс Красимир Инински. По свое желание Кобрата беше организирал богата трапеза, с която почерпи присъстващите на събитието.

Благодаря на всички. При тази голяма ваша подкрепа и тази убеденост, че ще победя, ми беше по-леко, благодаря ви. Подкрепа ми дадоха и хората, които бяха в залата, това беше важно за мен. Победата ми дава още по-голяма амбиция да продължа напред и да ги бия здраво.

-Този двубой не изглеждаше да е най-тежкият в кариерата ти?
-Не е така, беше най-тежък, защото залогът беше много голям, както за мен, така и за противника. Димитренко искаше да подпише с моя промоутър, със “Заурланд”. А сега го бих, той губи всичко, спирам му кариерата. Освен това падна с нокаут, досега не беше губил по такъв начин. За мен също беше важно да победя. Ако аз бях загубил, малко или много се връщах много назад, нищо, че се изправях срещу сериозен противник и за титла. Мачът не беше лек. Отстрани не изглеждах уморен, но в 5-6 рунд в ъгъла брат ми дойде и ми каза, че резултатът е равен. Каза ми натискай, продължавай, бъди по-активен. В този момент беше тежко, не искам да се жалвам, но след всеки рунд все по-трудно ставаше. Исках да направя удари, виждах ги, но не успявах да ги отправя. Отвън се вижда едно, вие говорите, че нямам толкова аркади и синини, да, донякъде е така, но тежестта на този мач не е в синини и аркади. Предпочитам да имам аркади и синини, но да победя. Тук ставаше въпрос за сериозен мач и съперник, който е опитен и обигран. Мачът за Интерконтиненталната титла беше тежък, но по-тежки бяха последствията. Тогава пак се уморих, но по-лесно играех. Боксът е на удари, аркадите стига аз да съм ги получавал, малко и съперниците да имат. Ударите са тежки, главите са еднакви, но и ръкавиците са малки. Брат ми ги пробва в съблекалнята и казва, че са като на свободни боеве.

-Как се подготви за двубоя, съперникът ти беше доста по-силен физически от теб?
-Тренирам с един англичанин, висок е 2,05 метра. След това свикнах и го надигравах, даже на една от тренировките го разклатих, всички гледаха. И с един друг руснак, той е 140 килограма, и с него правих спаринги. Виждате, че когато има правилна подготовка, нещата се случват. Въпросът е всичко да ти е уредено и да ти е на лице, за да мога спокойно да тренирам.

-Каква беше тактиката ти срещу Димитренко?
-Ние познавахме и треньора му, бяхме сигурни, че в началните рундове ще натиска постоянно. Затова бях тренирал добре защита, за да може колкото се опитва да ме притиска, да не може да направи нищо. В един момент той омекна, след което аз почнах да си развивам атаките. Въпреки всичко очаквах малко по-леко начало. Изненада ме в първите рундове, не можех да намеря дистанция, трудно ми беше.

-Какво правиш преди мач, имаш ли нещо специално. В колко лягаш, в колко ставаш?
-Специални ритуали нямам. Преди да изляза се моля на Господ да е с мен. Лягам си сам един месец, защото в бокса е тежко и трябва да се абстрахираш от женската част.

-Андреа проявява ли разбиране?
-Да, тя проявява разбиране. Давам й поясът на нея, всичко й давам, няма проблеми.

-Вече си на четвърто място в световната ранглиста. Кога да очакваме бой срещу един от братята Кличко?
-И двете титли много ме радват, исторически са за България. Това, че станах четвърти в света, не съм очаквал и не съм си мечтал. Да съм пред такива големи имена в света, не е истина, изпреварих ги. Четвърти в света за мен е много, за България е много, а за нашия бокс е нещо историческо. От тук нататък почивам, след това ще отида на Олимпиадата, за да подкрепям брат ми Тервел. През септември или октомври ще имам мач за защита на титлата, защото такива са правилата, поясите трябва да се защитават през определен момент.

-Това ли беше най-добрият ти мач в кариерата досега?
-Да, най-добрият, най-трудният и най-високо поставен в моята кариера.

-Имат ли слаби места братята Кличко?
-Естествено, че имат, но на този етап не съм се концентрирал в тях, защото едва ли следващият мач ще бъде с някои от двамата. И те са хора като нас, и те са боксьори като мен. Сега са добри и са на това ниво, но не са вечни. Идва момент, в който те ще загубят.

-Имаш ли специално място за наградите?
-Отдавна печеля медали, пояси и грамоти, имам специално място за тях. И моята приятелка им се радва. Всеки път казва, че наградите са красиви.

-От какво те е страх?
-Самият факт, че тренирам професионално този спорт, казва всичко. За да тренираш бокс, трябва да се прежалиш и да не те е страх. Прежалваш се и качваш на ринга и от нищо не трябва да те е страх. Или той, или аз. От какво да ме е страх? От Андреа може би.

-Какво става с твоя приятел Благой Иванов – Багата?
-В събота смятам да отидем да го видим. Да му вдъхнем кураж, защото той се е пооправил, но психически е зле, това седене толкова време в болницата го съсипва. Всичко го натоварва, дай боже да е наред. Пишем си по скайп, но не е същото, виждам го, че е отчаян, паднал е духом. Искаме да му вдъхнем кураж и да бъдем до него.

-Какво ще кажеш на феновете ти?
-Благодаря им за подкрепата. Ще продължаваме да побеждаваме, ще давам всичко от себе си, само да съм жив и здрав. След мача се нарадвахме на победата. Един от шефовете на телевизия ARD дойде и ми каза: “благодаря” за тази победа. За него също е важно, нещата са вързани, това е голяма обща работа и бизнес. За мен думите му това означава много.

-Има ли интерес български спонсор към теб?
-В Германия ми казаха, че нямам абсолютно никакъв проблем да рекламирам български спонсор на гащетата си. Питах шефовете ми, казаха, каквото пожелаеш, може да го направиш. Преди имаше интерес, бях говорил, но е въпрос на преговори и време.

-Може ли твой мач да бъде организиран в България, да защитиш някоя от титлите си тук?
-На мен също ми се иска. За в бъдеще може да се проведе в новата зала, хубава е, дори на стадиона. Питах шефа ми, те казаха, че няма проблем. Най-хубавото нещо е да зарадваме българските фенове на живо.

-Отпразнувахте ли титлата?
-Нямаше време за празнуване, вечеряхме съвсем нормално, но сега сигурно ще направим купон. Ако правя всичко само за себе си, е прекалено малко. Аз не съм такъв, правя го за цяла България, това ми дава сила и го правя от сърце. Мисля, че давам пример не само на подрастващите, а на всички хора. Трябва да вярваме в собствените си сили, да се обичаме като народ, за да живеем добре. Държавата не е парламент или народното събрание, а народът, който живее в нея./БЛИЦ