Миналата седмица гост в рубриката на предаването "Спорт+" по ТВ+ бе Наско Сираков, който с думите си отново предизвика полемика в родния футбол. Сега е ред на Йордан Лечков, който също като Сираков, винаги казва това, което мисли и не спестява нищо за никого.

- Данчо, загубихме ли шансове за класиране на европейското първенство?
- Според мен не сме ги загубили, но с оглед на представянето и играта, вечният оптимист Йордан Лечков вече не е много голям оптимист. Даже да стигнем до бараж – не виждам как ще го спечелим. Освен това, с оглед на резултатите в другите групи, на бараж можем да срещнем отбори като Германия, Испания, Холандия... Аз не обичам сметките. Винаги съм казвал, че по време на квалификации се играе мач за мач. Ние изиграхме вече два мача срещу директни съперници. Срещу Хърватия загубихме, вместо да направим равенство. От Норвегия също паднахме, а очаквахме победа. След тези две загуби шансовете ни значително намаляха.

- Как изглеждахме срещу Хърватия и Норвегия?
- Трагично.

- Каква е причината да изглеждаме трагично?
- По традиция в националния отбор звездите играят слабо. Ние не искаме от тях да играят като Меси. Срещу Хърватия искахме пълен стадион, една бойка игра от първата до последната минута. Трябваше да се преборим. Така трябваше да действаме и срещу Норвегия. Видяхте, че нямаше никаква борбеност. Плаха игра и страх. Никой не искаше да поеме отговорност.
От какво ги е страх футболистите?
- Трябва да ги попитате тях.

- Ще остане ли Любослав Пенев селекционер на националния отбор?
- Не бих си позволил да говоря от името на всички колеги. Когато стана треньор, имаше гласуване и Пенев бе подкрепен от всички членове на Изпълкома. Скоро ще имаме нова среща на Изпълкома и на нея ще се реши всичко. Аз лично бях един хората, които подкрепяха най-много Любо при назначаването му за селекционер. Но когато отборът не върви - се търси отговорност от треньора. Във футбола е така, когато не вървят нещата – треньорите го отнасят, или поне се коментира тяхната смяна.

- Кое те караше да вярваш толкова много в Любослав Пенев?
- Аз все още му вярвам и смятам, че направихме правилният избор тогава. Достатъчно мачове имаше да се направи състав. Аз не приемам оправданието, че това ние е материалът. Една Норвегия, които са два пъти по-малко хора от нас, успяха да ни победят.

- Според теб Любо Пенев сам ли взима решенията кой да излезе на терена?
- Мога да гарантирам, че ние като ръководство, и аз като пряк отговорник за националните отбори, никога не сме се опитвали да се месим в работата на треньора. Нито на Любо, нито на предишните селекционери. Това е екипна работа. Треньорите си имат доверие, те обсъждат кого да извикат и кой да играе. Те носят отговорност. Ние не сме назначили само Любо Пенев, а цял екип треньори. Любо е лицето.

- Най-добрите ли играха според теб в Норвегия?
- Всички бяха трагични. Няма нужда да изтъкваме някого, защото загубата си е загуба.

- Твоят колега от Изпълкома Венци Стефанов каза, че иска класен специалист от чужбина за треньор на националния отбор. Как гледаш на подобно предложение?
- Нека да го предложи на Изпълкома. Всеки има право на мнение. Опитвали сме с треньор от чужбина. Всичко обаче е въпрос на средства. Но тук не става въпрос за треньор, а за футболистите. Те са длъжници на нацията, на треньора си, на нас.. Това е. И преди съм го казвал и дълги години бях оплюван, когато изразявах по-различно мнение. Трябва да има малко напрежение в тях, да усещат, че от тях се очаква малко повече.

- Смяташ ли, че този отбор не заслужава да играе на Евро 2016?
- Към днешната дата е така. Но има още мачове. Силите в европейският футбол са много изравнение. Виждате - Полша бие Германия, Словакия победи Испания, Исландия се наложи над Холандия. Защо ние да сме разликата от добрия пример? Мечтите и надеждите обаче са безплатни. Ние сме си поставили цел и продължаваме да я следваме, а тя е – класиране на европейското първенство. Не виждам обаче сега откъде можем да откраднем точки. Очаквахме след първите четири мача да имаме, ако не 12 точки, поне 9.

- Сякаш не се вижда и качество отдолу – младежите загубиха с 1:7 от Дания, но тази загуба сякаш мина между капките?
- Влизаме в една друга тема. Само ще дам един пример от официалния ни обяд с норвежката федерация. В Осло за изминалите две-три години са направени 1000 големи игрища и 2000 малки. Само за футбол. Да не говорим какво се случва в другите спортове, в които скандинавците са много по-известни. Имат материална база и могат да се развиват. Ние какво имаме?
Струва ми се, че към отбора, в който играеха Димитър Бербатов, Мартин Петров и Стилян Петров, беше много по-критичен? Пак ще го кажа – звездите играят слабо в националния отбор. Така беше преди, така е и сега. Не ми приятно че го казвам, но е така. Развиват се добре в клубните се отбори, но националния за тях е друга бира.

- Не трябва ли нещо да се промени генерално?
- Ние в България сме много специалисти. Осем милиона. Ето - дълги години волейболистите бяха четвърти, а сега никакви ги няма и започнахме да ги плюем. Кое е наред в България, че искаме да имаме толкова много елитни спортисти. Виж, че в последните 20 години, единствено спортът прави България известна. Има ли нужда да споменаваме къде Григор Димитров е тренирал тенис, или къде Бербатов е започнал да рита топка. Защото това са лицата на България в момента...Кубрат Пулев и Цветана Пиронкова също. Не са много – пет-шест души.

- Ти беше част от местното управление. Какво видя?
- Навлизаме в друга тема. Аз направих повече от 60 площадки в Сливен и региона, а след това бях разследван за тях. Но нека да се връщаме назад.

- Кога ще има светлина в тунела?
- Когато има материална база и спортът стане национална политика. Трябва да станем по-позитивни, по-конструктивни и да посочваме грешките си на време. Така ще можем всяка седмица да променяме нещо, а не да чакаме четири години.

- Смяташ ли, че във футбола има хора, които си признават грешките?
- Аз бих си признал. Ние не сме безгрешни. Но това е до манталитет и до възпитание в семейството.

- Доста песимистичен разговор. Искаш ли да кажеш нещо оптимистично за финал?
- Дано да победим Малта и следващата година да си наваксаме точките.

- Ако мачът е пред празни трибуни...
- Едно зло никога не идва само. Ние сами сме си виновни. Четири-пет български агитки се сбиха помежду си. Какво да говорим повече? Това обаче е показателно, че на терена не се случва нищо. Ако там имаше нещо интересно, хората щяха да гледат, а не да се бият.

Нашата група "Н" за европейските квалификации