“Любо натрупа много грешки. Искам да му благодаря за труда, който положи, и да му кажа “довиждане”. Говоря ви директно: Времето на Любослав Пенев в националния отбори изтече. Уточнявам, че това е мое мнение, което ще изкажа на предстоящия Изпълком. Какво ще решим взаимно, е друг въпрос. Аз обаче смятам, че е необходима рокада.

 

Първата и най-важна задача на Любослав Пенев беше да върне Бербатов. Някои казват, че това било невъзможно. Не, няма невъзможни неща в живота! Бербатов влезе в противоречие с някои фактори в БФС. Сещате се кого имам предвид – Данчо Лечков. Любо, като национален селекционер и като обединител, бе длъжен да поговори с двамата. Да поговори с Митко. Ама не по телефона, да отиде при него на място. Да седне и да направи всичко, за да го разубеди. Бербатов е прекрасен футболист и човек и е нужно да подходиш по-специално с него. Но пустото му его на Любо не му позволи. Явно усеща този тип разговор като унижение. Тук не става въпрос да падаш на колене и да се молиш. Тук става въпрос за дипломация и за България. За родината!

 

Повярвайте ми, лицето на националния тим щеше да е съвсем друго с Бербатов начело, както и с Благо Георгиев и Димитър Рангелов. Но тях Любо ги забравя, защото уж подмладява отбора. Вижте обаче на какви “младоци” разчита – като на почти 32-годишния Апостол Попов, който в момента е дълбока резерва в ЦСКА!

 

Отделно Любо слугува на някои клубове. Отделно той се опита да носи две дини под една мишница – хем да е треньор на клуб, хем и на националния състав.

 

Чувам и нещо, което ме притесни и се надявам да не е вярно. Методите му в тренировъчния процес били доста интензивни. Което вместо да помага, вредяло на футболистите.

 

Уважавам Любо като човек и като треньор. Но под негово ръководство няма какво повече да постигнем.

 

Какво е решението ли? Аз съм за специалист от чужбина. Но качествен спец, с добра визитка, не такъв като Матеус. Германецът бе светило на терена и пълен мрак на треньорската скамейка.