Магдалена Малеева сподели в интервю за сайта на Българската федерация по тенис, че се надява пак да я поканят в турнира на легендите на „Уимбълдън”. В края на октомври тя изнесе лекция на треньорската конференция на Тенис Европа, домакин на която бе Кралската белгийска тенис федерация в Антверпен (Белгия). Наскоро Малеева, стигала до номер 4 в света във впечатляващата си състезателна кариера, посети първия модул от треньорския курс - Level 2 на ITF, който се провежда на Националния тенис център и изнесе презентация специално за участниците в обучението.

Г-жо Малеева, бяхте единствената жена, която участва в треньорската конференция на Тенис Европа в Белгия. Това е по-скоро привилегия или задължение?
- Беше привилегия. Много ми беше приятно, че ме поканиха. Друг път не съм ходила на такива конференции. Не съм гледала на тениса от треньорската гледна точка. За мен беше интересно и приятно.

Кое е най-важното при преминаването на успешните юноши към професионалния тенис?
- Може би най-важното е да имат много добър екип от хора, които да следят тяхното развитие и да им дават правилните насоки. Трябва да има добър тенис треньор, ОФП треньор, добър психолог, добро семейство. Всички тези неща трябва да работят заедно, за да се получат нещата.

Вие лично научихте ли нещо от тази конференция?
- Да, много неща. Едно от интересните неща бе точно това, че за да успее едно дете да стане добър състезател, е важно да бъде емоционално и психически подготвено за всяко следващо ниво, което го очаква. Също така физически и тактически. Това го казаха специалисти, които работят в тази сфера и разбират от тези неща.  Доказано е, че за да се справи детето и да стане по-добър състезател, трябва да бъде емоционално и психологически подкрепяно. Може би звучи логично, но е нещо, което понякога пренебрегваме и не правим достатъчно като треньори.

Какъв съвет бихте дали на треньорите, които са решили да подобрят квалификацията си на курса Level 2 на ITF?
- Бих ги посъветвала да изкарват тези курсове, да четат и да се интересуват, да не ги е страх да питат или че не знаят нещо, да търсят отговори и решения от различни специалисти.

Не за първи път отделихте от времето си, за да посетите треньорските курсове. Какво ви кара да го правите?
- Мисля, че имам какво да разкажа и да дам. Приятно ми е да го правя. Ако мога да подкрепя някого в това да бъде по-добър тенис треньор, бих го правила. За мен е важно качеството на треньорите в България да се повишава. Именно затова го правя. Мисля, че всичко ще бъде по-добре, ако имаме по-квалифицирани треньори във всички клубове.

С какво се отличава добрият треньор?
- Смятам, че той трябва да е житейски зрял човек, да извършва тази дейност, защото обича да го прави и може да даде нещо, а не защото търси слава за себе си. Мисля, че добрият треньор трябва да е на заден план и неговата цел е да направи състезателят самостоятелен човек, да не е зависим от него. Добрият треньор е чудесен учител, който ти помага да се справяш с живота. Естествено трябва да разбира и от тенис,  но това се подразбира. Според мен е добре и да е имал опит като състезател - да се е провалял, да е имал трудности. Това ще му помага да вижда какво преживява детето.

Тенисът непрекъснато се развива и в тази връзка как треньорите могат да се справят с това предизвикателство?
- Трябва постоянно да се учат, да се интересуват и да следят  това, което се случва. Да четат и да питат, и да търсят курсове.

Кои аспекти в израстването на тенисистите са по-лесни и кои по-трудни в сравнение с времето, когато вие сте минавали по този път?
- Сигурно има разлика, защото светът се е променил. Може би днешните деца имат много повече други неща, които могат да правят. Вероятно преди е било по-лесно да накараш на сила някой да направи нещо. А сега, ако на някое дете не му се играе, трябва да се търсят начини да се мотивира и да заобича играта.

Много специалисти казват, че вече не е достатъчно детето да разполага само с качества и талант, да има добър треньор и малко късмет, за да направи пробива, но трябва да работи също с психилог и диетолог. Какво е вашето мнение?
- За психолог съм сигурна, че е важно. От една страна този човек може да те научи в ситуации, в които се затрудняваш, да имаш стратегия как да се справяш. Това са ментални, психически упражнения, които можеш да правиш, както ходиш на фитнес. Това със сигурност е неизбежна част от професионалното развитие на едно дете. Мисля, че за храненето не трябва да има някакво вманиачаване. Може би в по-късен етап трябва да се внимава малко повече. Но е хубаво децата да се хранят правилно - да знаят какво да ядат преди и след мач, какво трябва да се приема след труден мач, да пият течности. Всички тези неща ги възприемам като даденост. Не мога да приема, че някой  няма да ги прави и затова като казвам, че храненето не е толкова важно, приемам, че някои много основни неща се спазват. Но доколкото разбирам много деца наистина злоупотребяват - ядат прекалено много чипс, пица и после отиват на мач. От тази гледна точка - да, има нужда от диетолог, който да подскаже горе-долу кои са правилните  неща.

Често участвате на турнира на легендите на "Уимбълдън". Каква е емоцията в тази надпревара?
- Всеки път ми е много приятно, защото съм на "Уимбълдън", виждам колегите и колежките. Понякога като излезеш за мач пак има напрежение и страх. Малко е смешно да ги изпитваш на тези години и когато вече не играеш професионално. Тази емоция е много интересна и ми помага в работата да си припомням какво е да играеш мач. Надявам се пак да ме поканят.

Има ли приятелство в женския тенис?
- Имам няколко добри приятелки, които са ми останали от тениса. Причината сега да не сме толкова близки е, че не се виждаме. Много е трудно, докато играеш да си приятел с конкурентите ти. Не вярвам, че това е възможно и при мъжете, и при жените. Но все пак това са хора, с които си прекарал повече време, отколкото със семейството си. Имам доста приятелства от тениса, но ни беше по-лесно да сме приятелки, когато се отказвахме от спорта.

Коя е най-специалната титла в кариерата ви и защо?
- Тази от Москва през 2004 г., когато победих три състезателки от топ 10 и две от топ 20. Просто в целия турнир играх така, както исках, превъзмогнах много страхове и затруднения. Беше най-голямата битка със себе си, която съм печелила.

Този сезон доминантите в световния тенис Серина Уилямс и Новак Джокович загубиха лидерските си позиции. Според вас временно ли е това отстъпление или вече дойде времето на новите шампиони?
- Мисля, че е временно отстъпление. Това, което те постигаха за толкова дълго време е абсолютно невероятно. Мисля, че е нечовешко това, което издържат и правят. Нормално е да има някакъв спад, но ми се струва, че пак ще се върнат на върха.

Следите ли представянето на българските състезателки?
- Следя го горе-долу. Даже понякога играя с някои от тях. Много се радвам, че има няколко момичета в първите 200. Поздравявам ги за тези постижения.

Тази година участвахте в държавното отборно първенство за жени и не загубихте нито един мач на сингъл. Да очакваме ли през 2017 г. отново да се впуснете в това състезание?
- Може, да. Ако имам  време малко да потренирам, бих играла. Но винаги го решавам в последния момент.

Наскоро казахте, че вече по-активно ще се занимавате с вашата тенис академия. Имайки предвид, че сте майка на три деца и развивате редица социални проекти, как ще успявате да съчетавате всички тези дейности?
- Сега успявам малко повече да ги съчетавам, защото децата станаха малко по-големи и ми остава време. Докато бяха малки, ми беше много трудно и нямах желание да правя други неща, защото всичко много ми натежаваше. Сега имам нужда като жена и като човек да се занимавам и с друго. Всички проекти са ми много приятни и е въпрос на логистика да намеря време за всичко. Много ми е приятно в тенис школата и наистина виждам, че има огромен смисъл да запалваш децата да спортуват.

А вашите деца играят ли тенис?
- Играят, но малко. Нямат много желание.

Нямат амбицията да ви наследят?
- Не, нямат такава амбиция. Аз все пак ще се радвам, ако идват да тренират и се научат да играят. Най-мъничката Нина играе малко повече от другите. Може би тя ще се опита, но е твърде рано да се каже, защото е само на четири години.

С какво тенисът е по-специален от останалите спортове?
- Тенисът е супер игра, защото учи да взимаш решения, да се справяш с предизвикателства. По-трудното е, че няма много отборен дух. По-приятно ще ти бъде да отидеш на баскетбол или футбол, където си с приятелите си заедно в отбор. Тенисът понякога е малко самотен и това е предизвикателството за треньорите, тъй като за децата е ужасно важно да имат среда и приятели. Това е основна мотивация да искат нещо да спортуват. Въпреки че тенисът е индивидуален спорт, треньорите трябва да се опитват да вкарат този отборен дух в групите си. Особено харесвам спортовете с топка. Например моите деца ги стимулирам да се запишат на каквото и да е. Голямото ми дете Юлия ходи на футбол и на тенис. Вярвам, че децата в ранна възраст, за да станат добри тенисисти, трябва да спортуват максимално много други неща. Отричам ранната специализация, при която на пет записваш детето на тенис и то играе само тенис. Това води до повече контузии и насищане от играта.

Предстоят най-светлите празници, какво пожелание ще отправите към българите?
- На българите пожелавам да бъдат промяната, която искат да видят.