ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК!
Националът Никола Илиев, който направи фурор с младежкия отбор на Интер, спечелвайки шампионската титла на Италия и Суперкупата на страната, изненадващо заигра под наем в ЦСКА 1948. 19-годишният офанзивен футболист даде откровено интервю пред БЛИЦ Live, докато е на лагер с младежкия ни тим, който стартира новите евроквалификации.
Големият талант е родом от Русе, мина през школата на Ботев (Пловдив), а "жълто-черните" го продадоха на италианския гранд през юни 2020 г.
Никола Илиев отговори на въпросите на БЛИЦ:
- Никола, какво не ни достигна да спечелим гостуването в Естония?
- Труден мач беше. Бяхме по-добри, но не успяхме да реализираме положенията си.
- Съжалявате ли и какво си казвате в съблекалнята?
- Да, но има още мачове и ще даваме всичко от себе си, както дадохме и срещу Естония. За мача с Израел очакваме подкрепа от трибуните. За нас е важно във всеки мач да взимаме трите точки, без значение срещу кого играем. Надявам се да спечелим мача.
- Постоянно се искат победи, голямо ли е напрежението?
- Със сигурност има напрежение, но не е голямо. Ние винаги излизаме за победа, няма значение срещу кого играем.
- Изненада ли се, че сега си част от младежкия национален отбор, а не си в мъжкия тим?
- Не съм изненадан. Амбициран съм, тук съм, за да помогна на отбора с каквото мога, за да вървим нагоре. Досега не бях играл за младежкия национален отбор, срещу Естония ми беше първия мач. Колективът е много добър, всичко е наред.
- Интересно ли ти е да работиш с Александър Димитров, който е модерен, иновативен треньор?
- Много добър треньор е, много мога да науча от него и се радвам, че работим заедно.
- Контактуваш ли с Младен Кръстаич и следи ли представянето ти? При следващия сбор къде ще си - при мъжете или отново при младежите?
- Не знам, това е решение на треньора. Поддържам връзка с него. Отборът върви нагоре, има много добри футболисти, които трябва да се развиват.
- Доста млад беше хвърлен в огъня - едва на 18 години дебютира за мъжкия ни национален отбор. Каква е отговорността и много ли е тежко?
- Отговорността да носиш националната фланелка е голяма, но не мисля, че е имало напрежение у мен. Излизам, играя, давам всичко от себе си и после треньорът решава дали всичко е наред.
- Тогава блестеше с екипа на примаверата на Интер. Изненада ли се от повиквателната за националния отбор? Кой те потърси, кой първи ти се обади?
- Видях, че са ме повикали в националния отбор, бях много радостен. Имам за цел да вкарам гол, много ще съм радостен.
- Изненадващо премина от Интер в ЦСКА 1948, как се стигна до трансфера ти?
- Важно е да играя мъжки футбол, да се развивам в мъжкия футбол. Доказал съм се в юношеския футбол и искам да се докажа и в мъжкия футбол, да надграждам и да вървя нагоре.
- Определено се доказа при юношите, дори доста вдигна летвата, след като спечели шампионската титла на Италия с примаверата на Интер. Победихте на финала Рома с 2:1 с твой гол, в мач от младежката Шампионска лига пък отбеляза цели 4 попадения във вратата на Виктория (Пилзен). А не си типичен нападател, предимно играеш по лявото крило. Как успяваш да вкарваш толкова често?
- Да, имам повече мачове по лявото крило, но се чувствам най-добре зад гърба на нападателя - като плеймейкър. Имам нюх за гола, усещам къде ще е топката, на правилното място съм. Имам спортна злоба.
- Ботев (Пловдив) те продаде твърде млад на Интер, какво научи в Италия?
- Почти три години бях там, Ботев ме продаде, когато бях на 16 г. Голям риск беше да замина в друга държава толкова млад.
- Кой ти помагаше тогава?
- Мениджърът ми Калоян Иванов беше с мен. Първите две години беше с мен, помогна ми много, за което съм му много благодарен. Семейството ми не беше с мен, но винаги ме подкрепят - майка ми, баща ми, баба и дядо. Едно от нещата, които научих в Италия, е дисциплината. Без нея няма как да вървиш нагоре. За тренировките - интензитетът там е много висок и това играе голяма роля. Имам доста тренировки с мъжкия отбор.
- Колко гола вкара за примаверата на Интер?
- Последният сезон вкарах 11 гола и направих 12 асистенции.
-
Сигурно си амбициран да бележиш и за мъжкия отбор на Интер, който държи правата ти?
- Да, имам договор за още две години. Сега съм преотстъпен в ЦСКА 1948 и се надявам да се представям добре, да надграждавам, да работя здраво и да постигам мечтите си.
- Как те приеха в ЦСКА 1948 и свикна ли вече в отбора?
- Да, свикнах. Приеха ме много добре, колективът е на топ ниво, всичко е перфектно, чувствам се много добре.
- При представянето ти постави доста висока цел - шампионската титла. Постижима ли е?
- Да, мисля, че е постижима шампионската титла. Трябва да работим здраво и всеки мач да даваме максимума от себе си.
- Предстои дерби с ЦСКА, какви са очакванията ти?
- Зарядът е много голям. Всички ще дадем максимума от себе си, за да вземем трите точки.
- Родом си от русенското село Юделник, разкажи повече за себе си.
- Аз съм от Русе, майка и татко живеят в Юделник. Израснах при баба и дядо в Русе. На четири години и половина съм започнал да тренирам футбол в Аристон (Русе). Първият ми треньор беше Тодор Тодоров, много съм му благодарен.
- Родителите ти продължават ли да работят в Русе?
- Да, баща ми кара тирове, а майка е шивачка. Не са идвали на мой мач в Италия.
- Знаеш ли дали Интер следят представянето ти и има ли индикации, че ще се върнеш при тях?
- От мен си зависи как се представям и дали ще се върна там или не. Целта ми е да стана шампион на България и да се представям много добре всяка минута, в която съм на терена, да вкарвам голове, да правя асистенции и да помагам на отбора.
- Какъв човек си извън футбола? Какво обичаш да правиш в свободното време, имаш ли приятелка?
- Имам приятелка, от скоро съм с нея, много съм щастлив с нея. В свободното време обичам да излизам с приятели, да се разхождам. Едно от хобитата ми е да играя тенис на маса.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
Монтаж: АНТОН ТОНЧЕВ
