“Левски” си осигури първо ново попълнение през зимния сезон - 19-годишния вратар Пламен Илиев от Видима-Раковски. Ето какво каза младокът за началото на футболната си кариера, престоя в Севлиево и мечтите:

-Пламене, честито, вече си част от “Левски”.
-Благодаря. Радвам се много, това е супер подарък за празниците.

-Кога разбра, че ще играеш за един от грандовете в България?
-Обадиха ми се в четвъртък да ми кажат. Още не мога да повярвам, че това се случва.

-На кого първо каза за трансфера?
-С мен бе един приятел, който първи разбра новината. След това се обадих на родителите ми.

-Почерпи ли вече за хубавата новина?
-Да, бях на гости при приятели, почерпихме се.

-Ще останеш ли на “Герена” през пролетта, или ще се върнеш като преотстъпен в Севлиево?
-Мисля, че ще си остана в “Левски”. Все още не съм сигурен на 100%.

-Как се запали по футбола?
-Роден съм през 1991 година в Ботевград. Всъщност, да си призная, първо започнах да тренирам баскетбол. Знаете, че този спорт в града е много по-популярен. След това обаче се преместих на футболния терен. Останах в Ботевград до 7-и клас. След това бившият вратар на Балкан Борислав Йосифов дойде и ми каза, че негов приятел от Севлиево търси деца. Така заминах за Видима. Първоначално заминах с един мой приятел. Той веднага остана, а на мен ми се обадиха след една седмица. В Севлиево съм играл за всички юношески формации.

-С какво се занимават родителите ти, имате ли спортист в семейството?
-Баща ми работи в строителството. Майка ми е управител на заведение. Няма спортисти в семейството, само аз съм (смее се).

-Винаги ли си бил вратар?
-Още в Ботевград започнах като нападател. Тогава бяхме още много малки, не бяхме изградени като футболисти. Първият ми треньор Стефан Влъчков – Скарамуш ме слагаше в някои мачове нападател, в други на вратата. За Севлиево обаче заминах като вратар. Харесва ми да съм на този пост.

-Кой е любимият ти вратар в България и чужбина?
-У нас нямам любимец на този пост. Преди много харесвах играта на Оливер Кан, но той вече не пази. Сега ми допада вратарят на Атлетико (Мадрид) – Де Хеа.

-Кои са положителните ти качества и върху какво имаш още да работиш на вратата?
-Не е редно да давам сам оценки на себе си, но мисля, че съм добре в играта с крака. Ниският ми ръст не ми пречи, по-пъргав и подвижен съм. Може би като на почти всеки вратар в България малко ми куцат статичните положения.

-Помниш ли първия си официален мач за представителния отбор на Видима?
-Беше през лятото на 2009 година срещу Ком-Миньор (Берковица) - 1:1. Преди това съм играл за юноши по какви ли не села. С Балкан сме гостували на Скала (Бов), в Галата, Велинград и къде ли още не. Знаете какъв футбол и какви терени има по тези места.

-И всичко това не те отказа?
-Явно не. Мечтаех един ден да стана професионалист. Вървя стъпка по стъпка и ето, че нещата се получават.

-Дойде и мачът с ЦСКА. Как се почувства срещу играчи, които допреди 1-2 години си гледал само по телевизията?
-Казвам го съвсем честно, не се притесних. Гледам да си свърша работата и ми е все едно кой излиза срещу мен. Да, тези футболисти наистина имат страшно много опит, но това не ме притесни.

-За какво мечтаеш?
-Първо да си извоювам титулярно място в “Левски”. Знам, че ще е трудно и конкуренцията е голяма, но не се притеснявам. След това нещата ще се наредят. От малък съм научен, никога не спрях да мечтая и сега съм възнаграден.

-От кой отбор си бил като дете?
-От “Левски”. Не го казвам, защото вече съм играч на този отбор. Левскар съм си, това е истината. Още като малък ходех до София на мачове. Гледах срещите с Барселона, Оксер и Артмедия, когато “Левски” стигна напред в евротурнирите.

-Притесняваш ли се как ще те посрещнат останалите играчи на “Герена”?
-Може малко да ме юркат, но това е нормално. Свикнал съм да нося мрежите с топки и конусите за тренировки. И във Видима го правех.

-След добрите ти изяви чувстваше ли се звезда в Севлиево?
-Не, не ме интересува, че се пише или говори много за мен. Това няма значение. Аз не съм такъв човек, да се надувам или да се правя на звезда.

-В София обаче нещата са съвсем различни, заведения, момичета, пари...
-Какво да ви кажа, всеки излиза по дискотеки. И аз го правя, но всичко трябва да си има мярка. Сигурен съм, че няма да имам проблем с дисциплината.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ